Днес заложете на чая. Правят го в цял свят
От 2005 година на 15 декември се отбелязва Международният ден на чая. Идеята на този всекидневен празник на напитката е да се притегли вниманието към проблемите на страните, които са съществени производителки и да се обърне внимание на все по-агресивната политика на огромните корпорации. Изборът на дата не е инцидентен, защото точно на 15 декември през 1773 година се приема „ Световната декларация за правата на служащите в чаената промишленост “.
Историята на чая стартира в античен Китай - родината на класическото растение. Има данни, че още от времето на династия Шан (1600-1046 пр.н.е.) то към този момент се е употребило като пиво, въпреки в началото единствено за лечебни цели. Масова известност чаената напитка получава през X век, когато консумирането му стартира да навлиза и в прилежащи на Китай страни като Япония и Корея.
Първият допир на европейците с чая е през XVI век, когато нидерландски кораби за първи път донасят растението. Трябва да се означи, че дългите пътувания, които постоянно са траели съвсем година, са разваляли качеството му и това вероятно е една от аргументите в началото напитката да не бъде добре призната.
Постепенно европейците привикват с чая, като за това несъмнено спомага и налагането и в британския кралски двор. Днешната по този начин обичайната за островитяните напитка е въведен за първи път през 1662 година от Катарина де Браганса. Първият чаен магазин пък отворя през 1717 година от търговеца Томас Туининг (Thomas Twining), чието име през днешния ден носи една от най-прочутите чаени марки. Въпреки всички чак доникъде на XIX век напитката остава относително скъпа и лимитира консумирането от всички пластове на обществото.
Днес са познати шест съществени типа чай - бял, жълт, зелен, улун, пуер и черен. Всички тези разновидности се получават от едно растение. В днешно време на ден се изпиват близо милиард и половина чаши чай, което трансформира чаят в една от най-консумираните питиета в международен мащаб. Интересното е, че в другите страни той се употребява по друг метод. В Тибет да вземем за пример се прибавя мляко от тибетски крепък и сол, а в Япония има цяла специфична чаена гала, която всяко момиче би трябвало да научи. Обучението трае три години, като момичето получава разнообразни майсторски степени.
Историята на чая стартира в античен Китай - родината на класическото растение. Има данни, че още от времето на династия Шан (1600-1046 пр.н.е.) то към този момент се е употребило като пиво, въпреки в началото единствено за лечебни цели. Масова известност чаената напитка получава през X век, когато консумирането му стартира да навлиза и в прилежащи на Китай страни като Япония и Корея.
Първият допир на европейците с чая е през XVI век, когато нидерландски кораби за първи път донасят растението. Трябва да се означи, че дългите пътувания, които постоянно са траели съвсем година, са разваляли качеството му и това вероятно е една от аргументите в началото напитката да не бъде добре призната.
Постепенно европейците привикват с чая, като за това несъмнено спомага и налагането и в британския кралски двор. Днешната по този начин обичайната за островитяните напитка е въведен за първи път през 1662 година от Катарина де Браганса. Първият чаен магазин пък отворя през 1717 година от търговеца Томас Туининг (Thomas Twining), чието име през днешния ден носи една от най-прочутите чаени марки. Въпреки всички чак доникъде на XIX век напитката остава относително скъпа и лимитира консумирането от всички пластове на обществото.
Днес са познати шест съществени типа чай - бял, жълт, зелен, улун, пуер и черен. Всички тези разновидности се получават от едно растение. В днешно време на ден се изпиват близо милиард и половина чаши чай, което трансформира чаят в една от най-консумираните питиета в международен мащаб. Интересното е, че в другите страни той се употребява по друг метод. В Тибет да вземем за пример се прибавя мляко от тибетски крепък и сол, а в Япония има цяла специфична чаена гала, която всяко момиче би трябвало да научи. Обучението трае три години, като момичето получава разнообразни майсторски степени.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ