О като оптимист
Oсвен оргазмa огромното О отбелязва и оптимизма. Той е един от основните детайли за щастието в една двойка. Събрани като семейство, оптимистът и песимистът постоянно дърпат в разнообразни направления като орела и рака. Какво е нужно, с цел да проработят като тим и смесената двойка да не се разпъва сред небесата и земята?
Представете си следната обстановка - той взема решение да продадете жилището и да купи къща. Ентусиазмът му е забележителен - новият квартал и съседите щели да са по-добри, това щяло да е ново начало, даже е склонен да си откри спомагателна работа, с цел да изплащате заема по-лесно. Но там, където той вижда благоприятни условия, вие виждате началото на злополука. Намирате квартала за замърсен, коства ви се, че от договорката единствено ще изгубите пари и въобще съгласно вас тази смяна е неприятна концепция. Ентусиазмът и оптимистичните му прогнози обаче не стихват и в края на годината се сдобивате с къща в краен квартал. След ремонта я продавате за 5 пъти повече пари, в сравнение с сте похарчили за нея и обновяването й, и сега се радвате на огромна къща в красиво място, с градина, басейн, защита и съвременен гараж. Той, като изтъкнат оптимист, споделя – „ Знаех си, че ще се получи ”, а вие, като негова диаметралност - „ Е, добре, че нещо не се обърка. ” Постигнатото в тази история става допустимо посредством точно на оптимизма. И до момента в който това значи непоколебимата религия в позитивния резултат, скептицизмът е непрекъснатото подозрение в положителния завършек на приказката. У двойката от историята е победило желанието на оптимиста, то прекомерно постоянно в живота става противоположното – черногледството на песимиста не разрешава на доста хрумвания да се развият. Успехът на брака значително зависи от опцията на двойката оптимист-песимист да работи като добре смазана машина. И двамата би трябвало да се научат да вземат допустимо най-голяма част от позитивното във връзката, не макар, а поради другите настройки на двамата. Оптимистът и песимистът са непрекъснато привлечени един от различен, тъй като всеки от двойката има потребност от качеството, което на него му липсва, само че открива у другия. Смесени, двете гледни точки дават цялостна и приключена визия за света.
Върнете се към корените си, с цел да откриете за какво, по кое време и заради какви условия сте се формирали като оптимист или черноглед. Ако детството ви е било оскъдно, несъмнено в този момент с огромната си заплата се пробвате да наваксате изчезналите ви в предишното удоволствия. Споделяте мотото „ Веднъж се живее ”, не мислите за опасности и задоволявате капризите на детето във вас. Партньорите на такива хора постоянно се плашат от разхищенията и се противят на прищявките, които намира за неразумни. Вместо скандал е по-добре да извършите компромис и да си дадете заричане и двамата да харчите рационално. Например - той ще изследва повече предложения за екскурзията до Тайланд и ще вземе най-изгодния пакет (в края на туристическия сезон и не с all inclusive), тя пък няма да пресмята всеки изхарчен лев. А в случай че това странствуване завърши добре и за двамата, в бъдеще те сигурно ще вземат решение проблемите си по-лесно, поради построеното доверие. Понякога ключът за поддържането на салдото се крие в компромиса да отстъпиш контрола над нещата на другия. Оптимистът, който е по-склонен да поема опасности, вижда във всяка концепция опция да реализира нещо положително и потребно. Прекалената доза оптимизъм обаче може да му изиграе неприятна смешка и да попречи на действителната преценка за съществуващи рискове. Със своята недоверчивост в положителния процес на нещата песимистът би работил като балансьор. Веднъж претърпял провал от недобре премисления си проект, идващият път оптимистът ще мечтае по-внимателно. Оптимистът може да окуражава своя сътрудник, с цел да добие той задоволително кураж за нови дейности. Ако песимистът не е убеден в качествата си, с цел да одобри новата служба, оптимистичното „ Не знаеш дали не можеш, до момента в който не опиташ ” ще подейства ободрително. По този метод и песимистът в двойката би осъзнал, че може да поема известни опасности. Проблемите сред оптимиста и песимиста се пораждат поради това, че всеки приема своето мнение за реалистично.
Три са главните стъпки, с които може да се слага знак за тъждество в това отношение:
1. Всеки би трябвало да изрича своето мнение, без да бъде преустановяван от другия.
2. Докато говорите, използвайте думите на колегата си, все едно са отразени с огледало. Повтаряйки ги, ще разберете по-добре какво е желал да каже той. Например: „ Казваш, че се притесняваш, че не можем да си позволим нова кола сега. ” Нека сътрудникът ви употребява същия метод на изложение. Ефектът на огледалото е постоянно употребена терапия от фамилните психолози. Целта е всеки от двамата да се сложи на мястото на другия и да го разбере по-добре.
3. Признайте гледната точка на колегата си за основателна. Например: „ Разбирам терзанията ти за това да си купим нова кола. В момента в действителност имаме доста разноски. ” Това не значи, че сте съгласни с мнението на другия, само че показвате, че може да погледнете на света и през неговите очи.
Представете си следната обстановка - той взема решение да продадете жилището и да купи къща. Ентусиазмът му е забележителен - новият квартал и съседите щели да са по-добри, това щяло да е ново начало, даже е склонен да си откри спомагателна работа, с цел да изплащате заема по-лесно. Но там, където той вижда благоприятни условия, вие виждате началото на злополука. Намирате квартала за замърсен, коства ви се, че от договорката единствено ще изгубите пари и въобще съгласно вас тази смяна е неприятна концепция. Ентусиазмът и оптимистичните му прогнози обаче не стихват и в края на годината се сдобивате с къща в краен квартал. След ремонта я продавате за 5 пъти повече пари, в сравнение с сте похарчили за нея и обновяването й, и сега се радвате на огромна къща в красиво място, с градина, басейн, защита и съвременен гараж. Той, като изтъкнат оптимист, споделя – „ Знаех си, че ще се получи ”, а вие, като негова диаметралност - „ Е, добре, че нещо не се обърка. ” Постигнатото в тази история става допустимо посредством точно на оптимизма. И до момента в който това значи непоколебимата религия в позитивния резултат, скептицизмът е непрекъснатото подозрение в положителния завършек на приказката. У двойката от историята е победило желанието на оптимиста, то прекомерно постоянно в живота става противоположното – черногледството на песимиста не разрешава на доста хрумвания да се развият. Успехът на брака значително зависи от опцията на двойката оптимист-песимист да работи като добре смазана машина. И двамата би трябвало да се научат да вземат допустимо най-голяма част от позитивното във връзката, не макар, а поради другите настройки на двамата. Оптимистът и песимистът са непрекъснато привлечени един от различен, тъй като всеки от двойката има потребност от качеството, което на него му липсва, само че открива у другия. Смесени, двете гледни точки дават цялостна и приключена визия за света.
Върнете се към корените си, с цел да откриете за какво, по кое време и заради какви условия сте се формирали като оптимист или черноглед. Ако детството ви е било оскъдно, несъмнено в този момент с огромната си заплата се пробвате да наваксате изчезналите ви в предишното удоволствия. Споделяте мотото „ Веднъж се живее ”, не мислите за опасности и задоволявате капризите на детето във вас. Партньорите на такива хора постоянно се плашат от разхищенията и се противят на прищявките, които намира за неразумни. Вместо скандал е по-добре да извършите компромис и да си дадете заричане и двамата да харчите рационално. Например - той ще изследва повече предложения за екскурзията до Тайланд и ще вземе най-изгодния пакет (в края на туристическия сезон и не с all inclusive), тя пък няма да пресмята всеки изхарчен лев. А в случай че това странствуване завърши добре и за двамата, в бъдеще те сигурно ще вземат решение проблемите си по-лесно, поради построеното доверие. Понякога ключът за поддържането на салдото се крие в компромиса да отстъпиш контрола над нещата на другия. Оптимистът, който е по-склонен да поема опасности, вижда във всяка концепция опция да реализира нещо положително и потребно. Прекалената доза оптимизъм обаче може да му изиграе неприятна смешка и да попречи на действителната преценка за съществуващи рискове. Със своята недоверчивост в положителния процес на нещата песимистът би работил като балансьор. Веднъж претърпял провал от недобре премисления си проект, идващият път оптимистът ще мечтае по-внимателно. Оптимистът може да окуражава своя сътрудник, с цел да добие той задоволително кураж за нови дейности. Ако песимистът не е убеден в качествата си, с цел да одобри новата служба, оптимистичното „ Не знаеш дали не можеш, до момента в който не опиташ ” ще подейства ободрително. По този метод и песимистът в двойката би осъзнал, че може да поема известни опасности. Проблемите сред оптимиста и песимиста се пораждат поради това, че всеки приема своето мнение за реалистично.
Три са главните стъпки, с които може да се слага знак за тъждество в това отношение:
1. Всеки би трябвало да изрича своето мнение, без да бъде преустановяван от другия.
2. Докато говорите, използвайте думите на колегата си, все едно са отразени с огледало. Повтаряйки ги, ще разберете по-добре какво е желал да каже той. Например: „ Казваш, че се притесняваш, че не можем да си позволим нова кола сега. ” Нека сътрудникът ви употребява същия метод на изложение. Ефектът на огледалото е постоянно употребена терапия от фамилните психолози. Целта е всеки от двамата да се сложи на мястото на другия и да го разбере по-добре.
3. Признайте гледната точка на колегата си за основателна. Например: „ Разбирам терзанията ти за това да си купим нова кола. В момента в действителност имаме доста разноски. ” Това не значи, че сте съгласни с мнението на другия, само че показвате, че може да погледнете на света и през неговите очи.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ