Първи ден на работа след майчинство: как да се справим с чувството за вина
Оставих я разплакана в яслата , затворих вратата и потеглих. Кецовете бях сменила с обувки на ток. Днес е първият ми ден на работа след края на майчинството.
В главата ми се редуваха мисли за новите планове, които ме чакат и за двете сладки ръчички, които ме гушкаха тази заран.
Edna предлага Формулата за здрави зъби, която усмивката обича
Чувствам се ужасяващ лакомец.
Зарязвам си детето на непознато място, с непознати хора и други изплашени деца , с цел да се върна на работа.
Работи ли ми се или просто желая да си умря от попарата, памперсите и „ не пипай там “?
Докато бях в майчинство и бутах количката на следващата насилствена разходка на открито, „ децата би трябвало да се извеждат всеки ден, даже майката да не е спала цяла нощ “, леко завиждах на сътрудниците ми.
Имаха свободата да се хранят когато изискат, да се съсредоточат или пък да си поприказват, да проведат логичен диалог , да измислят нещо красиво, ново и забавно, да отидат до тоалетна на затворена врата, въобще имаха лукса да разполагат със себе си.
Сега, когато това е действителността и за мен и ухая на парфюм, а не на мокри кърпички със лавандула и смрадлика , не спирам да се оглеждам за дребната главица, която стига тъкмо до коляното ми.
Чудя се добре ли е там, в яслата в другия завършек на града , дали още плаче или се помири, че ще я гушкат други дами, до момента в който майка ѝ е неизвестно къде.
Unsplash
И преди да се разрева с глас, задето съм ужасна, егоистична и неприятна майка, влезте в галерията и вижте по какъв начин се оправям с възприятието си за виновност . Надявам се да проработи и този път.
Към галерията >>>
В главата ми се редуваха мисли за новите планове, които ме чакат и за двете сладки ръчички, които ме гушкаха тази заран.
Edna предлага Формулата за здрави зъби, която усмивката обича Чувствам се ужасяващ лакомец.
Зарязвам си детето на непознато място, с непознати хора и други изплашени деца , с цел да се върна на работа.
Работи ли ми се или просто желая да си умря от попарата, памперсите и „ не пипай там “?
Докато бях в майчинство и бутах количката на следващата насилствена разходка на открито, „ децата би трябвало да се извеждат всеки ден, даже майката да не е спала цяла нощ “, леко завиждах на сътрудниците ми.
Имаха свободата да се хранят когато изискат, да се съсредоточат или пък да си поприказват, да проведат логичен диалог , да измислят нещо красиво, ново и забавно, да отидат до тоалетна на затворена врата, въобще имаха лукса да разполагат със себе си.
Сега, когато това е действителността и за мен и ухая на парфюм, а не на мокри кърпички със лавандула и смрадлика , не спирам да се оглеждам за дребната главица, която стига тъкмо до коляното ми.
Чудя се добре ли е там, в яслата в другия завършек на града , дали още плаче или се помири, че ще я гушкат други дами, до момента в който майка ѝ е неизвестно къде.
Unsplash И преди да се разрева с глас, задето съм ужасна, егоистична и неприятна майка, влезте в галерията и вижте по какъв начин се оправям с възприятието си за виновност . Надявам се да проработи и този път.
Към галерията >>>
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ