Кадрова катастрофа в болниците: В 73% от тях липсват лекари, в 90% – медицински сестри
Остър кадрови недостиг изпитват лечебните заведения в страната. Над 73% от лечебните заведения са декларирали, че имат дефицит на лекари, а към 90 на 100 – на медицински сестри, оповестява Bulgaria ON AIR.
Това води до прегаряне на личния състав и утежнява качеството на оказваните грижи за пациентите. Без своевременни ограничения, съгласно множеството мениджъри, ще се стигне до наложително преструктуриране и самозатваряне на немалка част от лечебните заведения в страната в идващите пет години.
Това са главните заключения от анкетата на „Индекс на болниците“ за кадровия недостиг в опазването на здравето. Тя бе извършена през януари и февруари тази година измежду 69 лечебни заведения от цялата страна.
От тях 11,8% са профилирани, 88,2 на 100 са многопрофилни, държавна благосъстоятелност са 17,6%, смесена – 29,4%, общинска – 25%, частна – 27,9%, с академични статут са 23.5% от всички взели участие. С над 500 кревати са 17% от лечебните заведения, към 30% са с сред 250 и 500 кревати, а с до 250 кревати разполагат 53% от участниците в проучването.
Най-голям е дефицитът на експерти в следните области – Анестезиология и интензивно лекуване – 42,9% от лечебните заведения, Хирургия – 41,7%, Педиатрия – 38,8%, Кардиология – 34,7%, Неврология – 28,6%, Неонатология – 28,6%, Акушер-гинекология – 26,5%, Инфекциозни заболявания – 26,5%, Клинична лаборатория – 26,5%, Нефрология – 24,5%, Вътрешни заболявания – 22,4%, Спешна медицина – 22,4%, Образна диагностика – 22,4%.
В 82,6% от интервюираните лечебни заведения до 40 медици работят на контракт и на друго място. При близо 35% от лечебните заведения са налице действия, за които не разполагат с щатен експерт и работят по контракт с друго лечебно заведение.
В 81% от случаите неналичието на експерти води до прегаряне на личния състав, считат участниците в анкетата. Около 78% от лечебните заведения показват, че мъчно обезпечават 24-часовата активност на работа, а близо 45% от интервюираните показват като разследване закъсняла или неточна диагностика и понижаване качеството на лекуване. Едва за 4% от интервюираните дефицитът на лекари не води до последици.
Близо 42% от интервюираните лечебни заведения декларират, че е налице и текучество измежду медицинските експерти в тях. Сред главните аргументи за това са постигане на пенсионна възраст (39%), заплащането (36%), работа в друго ЛЗ (17%), пренатоварването (14%), откриване на нови структури (11%).
Това води до прегаряне на личния състав и утежнява качеството на оказваните грижи за пациентите. Без своевременни ограничения, съгласно множеството мениджъри, ще се стигне до наложително преструктуриране и самозатваряне на немалка част от лечебните заведения в страната в идващите пет години.
Това са главните заключения от анкетата на „Индекс на болниците“ за кадровия недостиг в опазването на здравето. Тя бе извършена през януари и февруари тази година измежду 69 лечебни заведения от цялата страна.
От тях 11,8% са профилирани, 88,2 на 100 са многопрофилни, държавна благосъстоятелност са 17,6%, смесена – 29,4%, общинска – 25%, частна – 27,9%, с академични статут са 23.5% от всички взели участие. С над 500 кревати са 17% от лечебните заведения, към 30% са с сред 250 и 500 кревати, а с до 250 кревати разполагат 53% от участниците в проучването.
Най-голям е дефицитът на експерти в следните области – Анестезиология и интензивно лекуване – 42,9% от лечебните заведения, Хирургия – 41,7%, Педиатрия – 38,8%, Кардиология – 34,7%, Неврология – 28,6%, Неонатология – 28,6%, Акушер-гинекология – 26,5%, Инфекциозни заболявания – 26,5%, Клинична лаборатория – 26,5%, Нефрология – 24,5%, Вътрешни заболявания – 22,4%, Спешна медицина – 22,4%, Образна диагностика – 22,4%.
В 82,6% от интервюираните лечебни заведения до 40 медици работят на контракт и на друго място. При близо 35% от лечебните заведения са налице действия, за които не разполагат с щатен експерт и работят по контракт с друго лечебно заведение.
В 81% от случаите неналичието на експерти води до прегаряне на личния състав, считат участниците в анкетата. Около 78% от лечебните заведения показват, че мъчно обезпечават 24-часовата активност на работа, а близо 45% от интервюираните показват като разследване закъсняла или неточна диагностика и понижаване качеството на лекуване. Едва за 4% от интервюираните дефицитът на лекари не води до последици.
Близо 42% от интервюираните лечебни заведения декларират, че е налице и текучество измежду медицинските експерти в тях. Сред главните аргументи за това са постигане на пенсионна възраст (39%), заплащането (36%), работа в друго ЛЗ (17%), пренатоварването (14%), откриване на нови структури (11%).
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ