Бюджетът за 2026 г. е приет, ще действа пет месеца

Бюджетът за 2026 година е признат, ще работи пет месеца и официализира към този момент безспорното съществуване на несъразмерен недостиг. Този бюджет има два мотива за оптимизъм и три за терзание. Анализът на признатото идва от един от най-уважаваните български икономисти - Лъчезар Богданов от ИПИ, осведоми " Фокус ".
Припомняме, че на депутатите им бяха нужни към 20 часа, с цел да се сдобием с бюджет за актуалната година, само че в края на юли.
Ето професионалния прочит на Богданов за признатите параметри на Бюджет 2026:
От макро позиция единственото незнайно беше точният предстоящ размер на недостига, и оттова – потребността от нов дълг за финансирането му.
Стана явен и политическият избор на новите ръководещи – те упрекнаха предходните държавни управления за наследени към този момент осъществени или контрактувани разноски и установяваха най-големия в историята ни след въвеждането на валутния ръб недостиг, вместо да се пробват да лимитират харченето в средата на настоящата година. Може би това е разумният метод, откакто Европейската комисия към този момент беше поискала разкриване на процедура по свръхдефицит против България, още повече, оставаха доста малко месеци, с цел да може да се промени траекторията на разноските и приходите до края на годината.
Така или другояче, това е решението и в този момент ни остава да насочим вниманието си към идните промени и полемики по бюджета за 2027 година.
Мнозинството въпреки всичко стартира да осъществя през бюджетния закон част от поръчките си в региона на фискалното ръководство и икономическата политика като цяло.
Отменя се формулата за установяване на минималната работна заплата. Някои от механизми за установяване на заплати в публичния бранш бяха анулирани, други сменени с нова обязаност със заплати на депутати, за друга група решението бе просто отсрочено.
Отпада и задължението за минимално финансиране на висшето обучение като дял от Брутният вътрешен продукт. Разширява се обсегът и основата за облагане във връзка с хазарта. Променя се правилото за пресмятане на трудовия стаж, като той към този момент ще зависи съразмерно от отработените часове.
Държавните чиновници ще стартират да заплащат част от дължимите осигуровки за своя сметка, като се планува от следващата година третирането им да се изравни с това на всички останали наети лица. Числеността на бордовете на обществените предприятия ще бъдат лимитирана.
Практически се закрива програмата за общински капиталови планове, като се планува ред за дотъкмяване на към този момент стартирали при избрани условия, с значимото конкретизиране, че няма да се включват финансови планове, които могат да получат европейско финансиране.
Макар и неизчерпателен, този лист разкрива желанията, метода и предстоящите бъдещи дейности на ръководещите.
Ако би трябвало да заключим, има два мотива за оптимизъм и три – за терзание Първият е, че това държавно управление под натиска на високия недостиг и рисковете от другояче мощно непопулярното изтегляне на огромни държавни задължения въпреки всичко работи.
Втората добра вест е, че са преодолени значително считани за табу бариери – това са такива привилегии или специфични правила, които до неотдавна се считаше, че никой и в никакъв случай няма да посмее да " пипне “. Това отваря необятно врата и за по-смели дейности – обратно на заклинанията, че са политически невъзможни.
Но тук идва и първото терзание – в тази лист няма по-дълбоки и дълготрайни структурни промени. Няма и стъпки към адаптиране на публичния бранш най-малкото към свиващото се население и капацитета на новите технологии, да вземем за пример.
Нито се дава поръчка за смяна в механизмите на финансиране по този начин, че да основават тласъци за по-добри резултатите и успеваемост на засегнатите обществени сфери. За всичко това ще чакаме бюджетния пакет наесен, при риск в действителност да не дочакаме нищо от това.
Заедно с това се натрупва чувството, че признатите ограничения по-скоро дават отговор на публични упования – постоянно прочувствено стимулирани – или дават някакъв въпреки и най-малък бюджетен резултат, вместо да търсят стратегическо и трайно възстановяване в активността и ръководството в другите публични услуги и администрацията.
Още повече, едно е да отмениш неприятно работещ механизъм, напълно друго е да измислиш и въведеш интелигентен и дълготрайно резистентен на негов място.
Накрая още веднъж е редно да напомним, че държавното управление някак нехайно възнамерява най-малко три години с високи (над 3% от БВП) бюджетни дефицити при допускане за извънредно удобна икономическа обстановка – най-голям растеж на потреблението и най-ниска безработица в Европейски Съюз, бърз растеж на заплатите, продължаваща с притеснителни темпове кредитна агресия.
Управляващите сякаш не смеят да помислят какво би станало с бюджетните параметри при някакъв нов външен потрес или даже единствено в случай че се охлади вътрешното търсене. А напълно обособен е въпросът, че към този момент не виждаме визия за фискална политика, която да насърчи вложения и софтуерна промяна към една по-производителна и световно конкурентна стопанска система.