Останала в сянката на различни зеленолистни зеленчуци като спанак, лапад

Останала в сянката на разнообразни зеленолистни зеленчуци като спанак, лапад и коприва, лободата много дълго време е подценявана несправедливо от градинари и като вкусна храна. Всъщност лободата е едно от най-древните сходни растения, познато на хората, и преди хилядолетия са ѝ отдавали заслуженото като доста потребен подарък от природата.

В наши дни малко хора отглеждат лобода, с цел да я търгуват на пазара, тъй като растението е извънредно тънко и няма огромна продължителност. Малко откакто се откъсне, към този момент е негодно за приложимост. Но това не пречи на фенове градинари да отглеждат в личния си двор лобода, както за храна, по този начин и за декоративна градинска декорация.

Лободата е от огромното ботаническо семейство Лободови (Chenopodiaseae), в което влизат 100 рода с 1500 типа. Лободата (Atriplex, англ: saltbush, orache, orach) е жанр едногодишни треви и полухрасти от сем. Лободови. Около 230 типа в виреят в умерените области, в България - 7 типа. Градинската лобода се култивира като зеленчуково (заради листата) или декоративно растение.

Има единствено две разновидности на градинската лобода, които съставляват интерес - зелената и жълтата, тъй като доста други разновидности също се употребяват, само че единствено като декоративни растения. Градинската лобода (Atriplex hortense) е известна още като сладка трева и щир, а, от своя страна, Дивата лобода (D.roseum) е позната като куча лобода, чувен, огничав плевел. От дивата лобода се употребяват единствено корените.

Градинската лобода (Atriplex hortensis) е едногодишно растение. Този зеленолистен зарзават с леко лилави оттенъци има право стъбълце, разклонено и високо до 2 м. Листата са триъгълни, целокрайни или със едва назъбени краища, разнообразни по багра - жълтозелени, зелени, червени, пъстри. Най-често за храна се употребяват листата на младите разклонения, а от време на време и върховете на стъблото и разклоненията. Използват се както спаначените листа.

Отглеждане на лобода

Градинската лобода може да се отгледа напълно елементарно - тя не е претенциозно растение и развъждането ѝ не съставлява компликация даже за начинаещи градинари. Отглежда се посредством непосредствено засяване навън допустимо по-рано напролет на стадии - през 10-15 дни, до настъпването на изсъхнало и горещо време. Засяването на лободата може да се продължи до лятото - през юли-август. Задължително семената се засяват още в ранна пролет, през март, без да се отглежда авансово разсад. Лободата избира богато наторяване, лека и влагоемна почва. Има потребност, първо, от накопаване и заравняване на повърхността благодарение на градинско весло, след което се оформят браздички, на към 30-40 см една от друга.

Може да се оформи и една единствена дълга браздичка край други зеленчукови култури. В подобен случай лободата ще изиграе и ролята на кулисен посев, който защищава от вятър и от навлизане на носените от него нездравословни инсекти. Стъблото на лободата, отглеждана на богати почви, доближава и до 2 м височина. За 100 кв. м. са нужни 100-150 г семена. Когато растенията развият 3-4 листа, би трябвало да се проредят, тъй че на 10-15 см да остане по едно.

По-нататък грижите се състоят в постоянно окопаване и поливане. Поливайте лободата, в случай че не вали, тъй като при засушаване бързо се развиват цветоносни стъбла вместо свежи листа.

Градинската лобода може да приберете по по два метода - посредством ампутиране на младите растения, когато доближат височина 30-40 см, и посредством поредно отделяне на листата, като растенията се оставят да продължат растежа си.

Състав на лободата

Най-богатият източник на В-каротен са зеленолистните зеленчуци като коприва, лапад, спанак, лобода и други Тук природата е запазила тайната посредством маскиране на В-каротена от хлорофила. Градинската лобода е богата на доста минерали и е добър източник на желязо, цинк, калций, магнезий, калий.

100 г листа от лобода съдържат 6.1 мг манган. Листата на лободата са богати на витамин С (93.6 мг), на рутин (113 мг), на белтъчни субстанции и минерални соли.

Избор и предпазване на лобода

Избирайте свежи листа на лобода, по които няма следи от увяхване или потъмняване. Лободата е доста малотраен артикул, заради което търговците постоянно го отбягват. Листата на лобода се съхраняват до 2-3 дни в ледник, а в случай че желаете да ги запазите за по-дълго време, може да ги стерилизирате и замразите във фризер.

Кулинарно приложение на лободата

Когато желаете да приготвите нещо с лобода, то листата би трябвало да са прясно откъснати. Почистени добре, те могат да се употребяват на свежа салата в комбиниране с други зеленолистни зеленчуци и подправки. На процедура с лобода могат да се подготвят всички ястия, които сме привикнали да готвим със спанак. От лобода се подготвят вкусни и потребни супи и чорби. Може да се постави като гарнитура за месо или пък да се завият сарми, вместо листа от лапад или зелеви листа.

Рецепта за Шарена каша с лобода

Необходими артикули: лобода – 1 кг, бекон - 200 г, царевично брашно – 100 г, сол, черен пипер.

Начин на подготвяне: Беконът се нарязва на дребни късчета и се запържва в личната лой до зачервяване. Прибавя се част от брашното и се разбърква за малко. Веднага по-късно се поставя измитата и нарязана на дребно лобода и се задушава до омекване. Посолява се на усет и се залива с гореща вода. Оставя се да къкри на спокоен огън няколко минути, след което се прибавя останалата част от брашното, размито в малко студена вода. Шарената каша от лобода се оставя да ври още 5 - 6 минути. Отстранява се от огъня и се сервира с добавка на варено яйце и кисело мляко по избор.

Ползи от лободата

Византийците разказват градинската лобода като студена и влажна с омекотяващо на гърдите и гърлото деяние. Гърците от хилядолетия знаят, че лободата оказва помощ на черния дроб при горещини, при жълтеница и при пърхот. В обичайна медицина лободата е известна като лечебно средство против някои стомашни болести. Има изразени бактерицидни свойства. В националната медицина лободата се употребява като болкоуспокояващо, успокоително, а също по този начин и противовъзпалително, отхрачващо, слабително и противоглистно и жлъчогонно средство.

Сок или настойка от листата на лободата се употребява при кариеси. Още прародителите ни са знаели, че лободата е прелестно средство срещу зъбобол и болести на венците. Използвали са я, с цел да създадат зъбите си здрави, устойчиви, красиви и най-главното – бели. На малчуганите са давали семена от лобода профилактично срещу паразити.

При проблеми с черния дроб и далака се предлага приемането на настойка от семената - по ¼ чаша 4 пъти за 24 часа. Настойка от лобода се приема при кашлица, лекували са туберкулоза на белите дробове, възпалена жлъчка, язва на дванадесетопръстника, метеоризъм. От лобода се усъвършенстват и се повлияват позитивно положения на неврастения, нервност и мощно и дълготрайно главоболие. Някога лободата се е прилагала даже при паралич.