Останах на село при родителите си
Останах на село при родителите си и по този начин самичък се отхвърлих се от личните си фантазии.
Замисляли ли сте се по какъв начин дребните изгубени моменти могат да повлияят на по-нататъшното развиване на ориста ви? И по какъв начин да подредите живота си, с цел да не съжалявате за нищо в залязващите си години?
Никога не съм съжалявал, че съм роден на село. Харесвах тихия живот и общителните хора. Но постоянно съм знаел, че когато порасна, желая освен това от просто да се грижа за градината и да ловя риба.
Аз съм най-малкото дете в фамилията, тъй че родителите ми, както постоянно се случва, се пробваха да ми дадат най-хубавото. И на драго сърце одобрих всичко, без да се възнамерявам, че един ден ще би трябвало да платя висока цена за това.
Преди шест години по-големият ми брат се реалокира в столицата. Сестра ми също го последва. След заминаването й имаше още една година до дипломирането. Очаквах с неспокойствие моят ред да покоря огромния град.
Първоначално родителите ми се преструваха, че не са срещу образованието ми в столицата, а откакто приключих учебно заведение, започнаха да ме молят да остана да пребивавам при тях на село, без мен нямало да се оправят.
Не желаех да унищожавам бъдещето си, само че не можех да напусна и родителите си. Така че, в последна сметка се поддадох на техните убеждения и останах на село да им оказвам помощ. Но след няколко години осъзнах каква огромна неточност беше това.
Селото ни е много огромно. Има доста младежи, тъй че не съм останал без развлечение. Влюбих се в едно момиче. След няколко месеца взех решение да й предложа.
Тя се съгласи и аз бях на седмото небе от благополучие. Тогава, си помислих какъв брой е хубаво, че останах с родителите си, другояче в никакъв случай нямаше да се срещна с Марияна, до момента в който не изгубих тази обич по същата причина, заради която я открих.
Вижте още: Не желая да бъда майка
Майка ми постоянно измисляше нови незабавни задания, с които единствено аз можех да се оправя, сватбата непрекъснато трябваше да се отсрочва.
Друг ухажваше Мариана и скоро тя се омъжи за него. Седя и си мисля какъв брой хубави моменти, които радикално биха трансформирали живота ми съм пропуснал.
Вече се помирих, че съм без обучение и без обичана. Останаха ми единствено моите родители.
Бихте ли се примирили с такава орис? Какво мислите, коства ли си да вземете решение за съществени промени, когато животът по принцип по някакъв метод към този момент е надъхан? Не се колебайте да споделите вашите мисли по този въпрос в мненията!
