Осмелих се да не се подчиня на родителите ми и

...
Осмелих се да не се подчиня на родителите ми и
Коментари Харесай

Родителите ми ме заличиха от живота си

Осмелих се да не се подчиня на родителите ми и бях заличена от живота им.

Те са много заможни хора, които са привикнали да поддържат връзка с хора с еднакъв статус. Преди 20 години те нямаха нищо. Бабите и дядовците ми са им помогнали, дали са им спестяванията си. Оставаха да ме гледат, с цел да могат родителите ми да посветят изцяло силата си в работата.

Никога не са ги упреквали за нищо. Веднъж родителите ми поеха подобен риск, че останахме даже без дом. Дядо ми споделяше на татко ми, че най-важното е всички да са живи и здрави, а останалото можем да реализираме. Въпреки че бабите и дядовците ми живееха доста непретенциозно, да не кажа оскъдно.

Родителите ми не се отхвърлиха и в този момент живеят доста добре. Положението им стартира да се усъвършенства преди към петнадесет години, тогава бях на 10 години. Разбира се, последователно кръгът на общуването им се промени.

Имах най-хубавата стая и най-хубавите играчки. Завърших частна гимназия, където се изучаваха задълбочено непознати езици. Влязох и в много влиятелен университет, подготвяха ми място в фамилния бизнес. Не бях срещу, бях подготвена да работя и да спечелвам. Но по този начин се случи, че срещнах мъж и се влюбих.

За благополучие възприятията бяха взаимни. Той ми предложи и аз се съгласих. Казах на майка ми. За мен това беше най-щастливият миг, който се трансформира в призрачен сън.

Бъдещият ми брачен партньор учеше за сладкар и към този момент работеше. Родителите му са елементарни хора – майка му работи като икономист във компания, татко му е водач на камион, работи в строителна компания.

Родителите ми споделиха, че не се нуждаят от шурей без висше обучение и че ще съсипе бъдещето ми. Казаха, че е с мен единствено поради парите, макар че бях сигурна, че не е по този начин. Заплашиха ме, че в случай че подпиша, да не чакам никаква помощ от тях.

Изнесох се същия ден. Родителите ми се обадиха да ме попитат дали решението ми е дефинитивно. След като потвърдих, повече не ми се обадиха.

Подписахме и по-късно се почерпихме с родителите на брачна половинка ми и няколко близки другари. Съпругът ми продължи да работи. Остана последният учебен срок и отбраната на дипломната работа. За благополучие университетът беше заплатен.

Завърших и си открих работа. Заплатата ми е дребна, само че за струпване на опит е доста положително място. Общуването с родителите ми се сведе до учтиви поздрави за празниците.

Забременях. Майка ми стартира да ми звъни по-често, да се интересува по какъв начин се усещам, само че не ми предложи помощ. Но ние не се нуждаехме от тяхната помощ. Съпругът ми работеше на две места.

След раждането на детето родителите ми пристигнаха на изписването. Мъжът ми се опита да ги опознае, само че те не му обърнаха внимание, говореха ми студено, само че държаха внучето си на ръце, майка ми даже пророни сълза. Но нямаше помиряване, говореха изсъхнало и всъщност.

Когато всички бяха сложени под карантина, брачният партньор ми остана без работа. Тогава за първи път взех решение да желая заем от родителите си. Мама ме изслуша и сподели изсъхнало, че откакто съм решила да се омъжа, в този момент би трябвало да си вземам решение проблемите сама.

Не чаках това, почтено казано. Мислех, че ще ми оказват помощ. Знаех, че локдаунът не се отрази на бизнеса им, нещата вървяха още по-добре, защото едно от производствата беше бързо преустроено за шиене на маски.

Вторият път помолих за помощ шест месеца по-късно. Реших да отивам на работа, само че някой трябваше да се грижи за детето. Родителите на брачна половинка ми работят и не могат да си вземат отпуск, а родителите ми сами са си шефове.

Вижте още: Различия сред поколенията

Но не ми помогнаха и този път. Не разбирам за какво го вършат. Те самите изминаха дълъг път от нулата, знаят какъв брой значима е поддръжката, те самите я получиха, само че ми отхвърлят. Не ги апелирам да ни купят апартамент, кола и да ни дадат куфар с пари. Но те не желаят да създадат даже един жест.

Явно в този момент съм сирак с живи родители. Това е доста мъчително, само че колкото по-рано го приема, толкоз по-добре. Вчера изтрих контактите “мама ” и “татко ” от телефонния справочник. Детето ми има единствено един дядо и една баба.

Източник: bukvarche.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР