„Още в първите мигове на внасяне на законопроектите (б.р.: за

„ Още в първите мигове на внасяне на законопроектите (б.р.: за закриване на профилираните съдилища и прокуратури) се очерта гласът на Прокуратурата. Прокуратурата се хвърли да брани спецправосъдието, потвърждавайки, че има нарушение на правилата на самостоятелност на съда и прокуратурата, правилото на правовата страна бил нарушен. Забележете обаче, че нито една авторитетна съдийска организация, нито един влиятелен арбитър не стартира да брани профилираното правораздаване по една елементарна причина - българските съдии от самото основаване на спецсъдилищата и спецпрокуратурата повтарят едно и също нещо: „ Това е ексклузивен съд. Този съд и прокуратура обслужват властта, а на правораздаването “. Неслучайно при основаването на спецсъдилищата и спецпрокуратурата нито един влиятелен магистрат не се включи, не мина на работа към тези органи, а Висш съдебен съвет се принуди да прави състезания, на които се явиха хора от провинцията, и то от районни съдилища. Така спецсъдилищата се изпълниха с хора, които нямат опита на съдиите от по-висшите инстанции “.

Това сподели пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ конституционалистът доцент доктор Атанас Славов, депутат в 45-тото Народно заседание от „ Демократична България “.

„ От самото начало беше доста ясно какво се гласи – една симбиоза сред съд и прокуратура, обслужваща властта “, безапелационен беше той. „ Те бяха основани с доста ясната инструкция, че това са съдилищата, които ще обслужват обвинителната теза. Това е най-големият недостатък в тяхното основаване – че на тях им се разпорежда да борят престъпността и корупцията по високите етажи на властта, а в действителност съдилищата имат една съществена функционалност и тя е да правораздават заслужено в рационален период, спазвайки и защитавайки правата на жителите “.

„ На Прокуратурата могат да се разпореждат всевъзможни обществени функционалности, даже политически функционалности, както се случва в България, само че съдилищата би трябвало да останат самостоятелни и не могат да бъдат с задачата да борят проведената престъпност “, посочи доцент Славов.

„ Беше доста значимо в полемиката по законопроекта на първо четене в Правна комисия. Там, несъмнено, представителите на ГЕРБ, на ръководещата към оня миг групировка, бяха твърдо срещу. Забележете обаче, че вместо те да изразят свое квалифицирано, авторитетно мнение, те просто взеха мнението на Прокуратурата и започнаха да четат от това мнение в залата по време на полемиката. Каква симбиоза! Това подаване на топката сред ГЕРБ и Прокуратурата явно демонстрира защо става дума – не за без значение правораздаване, а за поръчково, инквизиционно псевдоправосъдие “, сподели още той.

На въпроса доколко има доверие в анализите, които Висш съдебен съвет ще направи във връзка с спецправосъдието, доцент Славов отговори: „ Дано да бъдат създадени цялостни и сериозни разбори. Разбира се, в границите на подготовката на законопроекта ние бяхме създали разбори. Такива са правени и от НПО-та. За да предложим тези промени в Закона за правосъдната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс, те почиват на доста явен, съответен и сериозен разбор на тези 10 години профилирано правораздаване. Доколко Висш съдебен съвет ще направи разбор, до каква степен този разбор ще може да се употребява за задачите на предстоящ законодателен развой и самодейност, следва да забележим “.

„ От позиция на социална приетост и легитимност на процеса би трябвало да напомним, че предходната година по време на многохилядните митинги, имаше няколко съществени претенции. Едното беше оставката на премиера, второто беше оставката на основния прокурор и третото доста ясно дефинирано искане – за ликвидирането на спецправосъдието, тъй като то не е никакво правораздаване, а се възприема и от обществото като някакъв инквизационен орган, като поръчково изключително правораздаване, което обслужва властта. За целия този писък, който нададе Прокуратурата – по какъв начин били нарушавани някакви правила, дано да погледнем социологическите проучвания, дано да забележим жителите, които с гласa си, на улицата безусловно с телата си защитаваха концепцията, че в България не би трябвало да има изключително правораздаване. Аз имам вяра повече на тази социална преценка, в сравнение с гласа на българската прокуратура в този съответен случай “, сподели още той.

Разговорът продължи в посока разбора, който ще бъде направен от Висш съдебен съвет и това, което е ясно от до момента направените разбори. „ Министърът на правораздаването сложи период от два месеца – т.е. в границите на мандата на служебното държавно управление нека Висш съдебен съвет да провежда процеса. От досегашните разбори обаче се вижда нещо доста ясно. На първо място, неоправдателните присъди, които са доказани във Върховен касационен съд, т.е. на последна инстанция, в действителност са доста малко “, сподели доцент Славов и добави: „ Върховен касационен съд анулира повече присъди на Специализирания съд, в сравнение с общите съдилища. Това демонстрира какво е равнището на това профилирано правораздаване “.

„ На последващо място, като забележим докладите на тези съдилища, огромен % от " делата " са позволения за използване на специфични разследващи средства. Това обаче не е обикновено дело, това е едно искане от съответните органи до ръководителя на съда – там няма развой, няма спорещи страни, няма доказателства. Прави усещане, че профилираните съдилища в доста по-голяма степен позволяват използването на СРС-та, в сравнение с общите съдилища. Тоест още веднъж имаме обслужване на обвинителната теза и на властта “, изясни той.

Като идващ извод доцент Славов извади това, че „ огромен % от делата приключват със съглашения “. „ Това значи, че ние сме основали една доста скъпоструваща профилирана правосъдна система, която в последна сметка не стига до окончателното изговаряне на виновност със правосъден акт, а се подписва някакво съглашение. Къде е тогава смисълът от битие на профилираното правораздаване? “, сподели той.

След коментара на Лили Маринкова, че Татяна Дончева нарекла въпросния развой „ метод за изземване на средства от арестуваните “, доцент Славов сподели: „ Г-жа Дончева, която е углавен юрист, има право да каже това заради простата причина, че сега, в който се започва производството пред съдилищата и се повдигне обвиняване по тези специфични сформира на Наказателния кодекс, започва и производството пред антикорупционната комисия КПКОНПИ. Тоест от една страна реализираме процесуална насила и принуда към нарочените хора, а въпреки това КПКОНПИ стартира процедура по запориране на имущество. Втората процедура даже продължава след приключването на наказателната процедура с оправдателна присъда “.

„ Ако искаш да унищожаваш някой като бизнес, като обществен престиж, е задоволително просто да го обвиниш. Това, че след пет години ще бъде освободен от наказателна отговорност, ще бъде разгласен за почтен, няма към този момент никакво значение. Бизнесът на този човек към този момент е руиниран, с престижа му е свършено, задачата е реализирана – това лице е ликвидирано “, безапелационен беше той.

Доц. Славов разясни, че би се радвал да види по-ясна позиция от страна на служебния правосъден министър във връзка с профилираното правораздаване. Той изрази мнение, че в 45-тото Народно заседание е имало консенсус от страна на опозиционните партии във връзка с закриването на тази система. „ Мисля, че има политическа воля и социална поддръжка да се завърши с тази система “, сподели той и удостовери, че не се тормози от поглъщане на тематиката за закриването на профилираното правораздаване след изборите на 11 юли.

„ Очаквам от Министерството на правораздаването да сложи по-ясно въпроса за продължаването на правосъдната промяна. Напомням, че така наречен Актуализирана тактика за продължение на правосъдната промяна изтече през 2020 година. Досега няма никаква поръчка от Министерството на правораздаването работи ли се по нова тактика, каква е визията на министерството за продължение на правосъдната промяна. Би могло служебното държавно управление да сложи най-малкото жалоните за идващия кабинет и министър по посока вдишване на ангажимент за правосъдна промяна “, съобщи доцент Атанас Славов.

„ Доц. Бойко Рашков още в предходното си качество - като ръководител на Бюрото за СРС, посочва доста ясно проблемите, назова проблемите със злоупотребата със специфични разследващи средства. Тогава целият този случай беше заметен под килима от някогашния основен прокурор. Редно е към този момент тези проблеми да бъдат поставени на масата и в действителност да се стартират инспекции и следствия за злоупотреби със СРС.

Напомням, че при започване на предходната година ги имаше въпросите с подслушването на президента, което по Конституция е неприемливо и е форма на доста тежко служебно нарушаване, както и неговото издание. Всички тези проблеми би трябвало да бъдат не просто тествани, би трябвало да бъдат разследвани. За да се случат, явно е имало интервенция от хора в специфичните служби, прилагащи СРС-та – дали ДАНС, дали Държавна организация механически интервенции, дали някоя друга. Подобно отношение и към президента, и към всеки български жител – да бъдат застрашени неговият живот, самостоятелност, чест, положително име, е неприемливо за една правова страна “, сподели още доцент Атанас Славов.

Реакциите от европейските институции на сигналите по отношение на профилираното правораздаване, той разяснява по този начин: „ Първата реакция, която пристигна след писмата на основния прокурор, беше доста сдържана. Да, процесът се следи, само че би трябвало да е ясно, че още преди 10 години, когато бяха основани тези органи, тогава рекомендацията на Европейската комисия беше да се вкара специализация на съществуващите съдии и прокурори. Европейска комисия в никакъв случай не е желала основаването на обособена система на профилирано правораздаване, каквато беше направена “.

„ Ако основният прокурор си мисли, че ще получи внезапно поддръжка от страна на Европейската комисия, това няма да се случи “, безапелационен беше Славов, а по-късно съобщи, че „ в бъдещия парламент тематиката още веднъж ще бъде сложена на законодателно равнище. „ Ще бъдат импортирани законопроектите за анулация на профилираното правораздаване, като, несъмнено, ще бъдат чути всички законни отзиви “, сподели той.

След това диалогът мина към решението на Конституционния съд за фигурата на прокурор, проверяващ основния прокурор. На въпроса какъв сигнал дава Конституционен съд с решението, че тази фигура в този си тип е противоконституционна, доцент Славов отговори: „ Конституционен съд се връща към решението си от предходната година, в което споделя, че всеки прокурор има право да проверява основния прокурор. От тази позиция не е нужно да има профилирана институция. Моята логичност обаче е по-различна. Тази институция, която беше основана, не гарантираше в задоволителна степен самостоятелност на следствието на основния прокурор. Напротив – беше основана една институция, която елементарно можеше да бъде вкарана в политическа приложимост. Решителната стъпка напред - по въпроса с отговорността на основния прокурор, е да се откри явен механизъм за освобождение. Не просто за следствие, а за освобождение на основния прокурор, когато е направил систематични нарушавания. Веднъж освободен, тогава към този момент всеки може да го проверява “.

Доц. Славов разяснява и проблема с отпуска до септември месец на ръководителите на службите за сигурност. „ Това е базова реакция в администрация – когато се задава стихия да излезеш или в болничен, или в отпуск. Самият факт, че това са шефове на държавни служби, назначени с декрет на президента, това са партньорски служби на службите на НАТО, и те си разрешават по този метод да заобикалят съществуващите правила, демонстрира единствено равнището, на което се намираме като специфични служби и отбрана на националната сигурност. Мисля, че държавното управление би трябвало да работи доста уверено в тази обстановка и всеки, който си е разрешил по този метод да заобикаля процедурите, да бъде освободен “, сподели той.

“Трябва да има дълбока промяна на целия бранш „ Сигурност “ – освен смени по върховете, а изцяло на процеса, по който се рекрутира съставът на тези служби. Изтече информация, че в последните години е имало огромно текучество там – т.е. назначени са правилни партийни хора, а не експерти. В развитите демокрации има специфични системи, които да подсигуряват, че там са самостоятелни хора, които не се поддават на политически напън, които не се изкушават от финансови средства “, добави доцент Атанас Славов.

„ Ако желаеме да стартираме да построяваме в действителност нови служби, които да служат на демокрацията, а не на тази или онази партия, би трябвало да стартираме с реподбор в цялата тази система “, сподели още той.

Лили Маринкова направи паралел сред тази приложимост на службите от страна на досегашните ръководещи от ГЕРБ и метода на приложимост на службите за сигурност в комунистическите страни. „ Единствената разлика е, че до неотдавна имаше напълно подправен плурализъм. Сега тази система малко се разчупи. Имаше обаче несъмнено слепване сред партията и страната. Начинът, по който връщането на извънпарламентарната съпротива в Парламента провокира интерес у хората, съпоставим съвсем с интереса от първите години на демокрацията към протичащото се в Парламента, приказва за повторението и за това, че сме били доста напред в авторитаризма, въпреки и дегизиран като някаква допустима за европейците власт “, разяснява от своя страна доцент Атанас Славов.

„ Цялото психическо чувство от това последно ръководство на Борисов беше, в случай че ми позволите да изтъквам едно от прелестните есета на Георги Марков при започване на втория том „ Задочни репортажи от задочна България “ – „ Когато часовниците са спрели “. В него има едно чувство за нетърпимост, за ограничавания, които са на всички места. Борисов за 10 години съумя да възвърне това чувство в българските жители. Затова хора от най-различен политически порядък, с друга идеология, желаеха той да си тръгне “, сподели още той.

В края на диалога доцент доктор Атанас Славов разяснява и идната предизборна акция: „ Кампанията този път ще е по-различна от предходната, в която тогавашното държавно управление разчиташе доста на официозните медии (…). Сега явно ще бъдат мобилизирани други запаси, няма да бъдат единствено националните медии. Ще бъде вкарана доста сериозна финансова мощност на ГЕРБ, която е била съхранявана, ще бъде употребена локалната власт, където ГЕРБ въпреки всичко има непокътнати позиции. Очаквам доста нападателна акция “, сподели той.

Целия диалог можете да чуете в следното видео: