Лавракът плува всеки ден от Кавала до София
Още преди изгрев слънце на рибната борса в Кавала търговци на групички са се струпали към риболовците, които организират търгове като сочат към касите с улова, чиито ред е пристигнал. Освен за риба, наддавания текат и за блестящо оранжеви скариди, октоподи, калмари и раци, които още щракат с щипките си. Това, което се случва най-точно може да бъде разказано като типичен пазарлък.
215 километра северозападно оттова множеството хора в София още спят. А в случай че съдим по статистиката за консумация на риба в България от последните години, евентуално сънуват прясно уловени лавраци. Растящият вкус за морска храна е добре пристигнал за семейство Рушанови, които държат два рибни магазина в столицата.
Илия, който е наследник на един от тримата притежатели, пътува до Гърция всяка седмица, с цел да достави прясна риба на двата магазина, които фамилията държи. Единият се намира на пазара в " Люлин ", а другият, на бул. " Мадрид ". В този съответен парещ августовски следобяд бусът за риба потегля към Кавала от магазина в центъра.
" Последната година е крива като цяло. Ден за ден не можеш да направиш някаква статистика. Сега са и странни времена. Корони, морони. Ту затварят, ту отварят. Ту се подвигат бройките, след това пък в този момент е отпускарски сезон и по булеварда не минава никой по през целия ден ", споделя Илия. По тонът му проличава, че това не е недоволство, а по скоро констатация. " С други сътрудници като беседвам, при тях също е умряла работата. Това е успокояващо, тъй като значи, че не вършим ние нещо неверно ", прибавя той.
Илийката, както го назовават продавачите в магазина се смее постоянно и е приказлив, а лицето му е изразително Фотограф: Веселин Нанов
" 10 години живях в Австрия. Завърших гимназия там. След това работих в една огромна хотелска верига. В последно време все търсех верния миг да се върна и като стартира пандемията най-сетне се взех решение и го направих ", споделя Илия. Брат му към момента е във Виена, учи право там. " Майка ни е юрист. Той ще продължи нейната нишка, а аз съм се метнал на татко ми и чичовците ".
Бащата на Илия и двамата му чичовци са от Рупите. " Винаги са се занимавали с търговия ", споделя той. " Като студенти в минния колеж в Перник през 90-те носели зеленчук от село и го продавали по софийските пазари, а пък се прибирали с облекла и други дефицитни артикули, които `обръщали` в Рупите ". В Люлин, където тримата живеели, по това време имало единствено един магазин за риба. " Собственикът желал да се пенсионира, създали му положително усещане и по този начин да се каже им трансферирал занаята.
В последните години търговците на дребно се концентрират върху импорт на прясна риба, която е по-разнообразна и качествена от тази, която оферират огромните вериги Фотограф: Веселин Нанов Капитал - брой 35
В началото продавали повече замразена риба. От Гърция първо почнали да доставят маслини. Това потръгнало, когато България влезнала в Европейски Съюз. С времето магазинът се наложил. " Магазинът в Люлин е доста остарял, на 25 години е и всички го знаят. Той си е остарелият люлински риболовен магазин ", споделя Илия.
Но в последните години битката за клиенти става по яростна, поради навлизането на огромните супермаркети. " В Люлин има пъклен доста вериги към този момент. Това ни бута до някаква степен, тъй като преди продавахме доста повече национални риби. Голяма част от хората търсят по-скоро цената и си мислят, че е едно и също, просто във веригата е по-евтино и избират някой път това ".
Именно по тази причина в последните години се концентрират върху импорт на прясна риба, която е по-разнообразна и качествена от тази, която оферират огромните вериги, и на обслужването. " При нас самите хора, които те обслужват са подготвени и могат да ти опишат доста неща за самата риба, да ти кажат по какъв начин можеш да си я приготвиш, да ти я изчистят и филетират. На такива неща отделяме доста внимание ", споделя Илия. Така с изключение на базата от лоялни клиенти, магазинът притегля и сегмент от малко по-платежоспособни хора, които другояче биха се насочили към някой от рибните магазини в центъра.
Ципурата и сафридът са мечтани, само че лавракът е в центъра на вниманието Фотограф: Веселин Нанов
215 километра северозападно оттова множеството хора в София още спят. А в случай че съдим по статистиката за консумация на риба в България от последните години, евентуално сънуват прясно уловени лавраци. Растящият вкус за морска храна е добре пристигнал за семейство Рушанови, които държат два рибни магазина в столицата.
Илия, който е наследник на един от тримата притежатели, пътува до Гърция всяка седмица, с цел да достави прясна риба на двата магазина, които фамилията държи. Единият се намира на пазара в " Люлин ", а другият, на бул. " Мадрид ". В този съответен парещ августовски следобяд бусът за риба потегля към Кавала от магазина в центъра.
" Последната година е крива като цяло. Ден за ден не можеш да направиш някаква статистика. Сега са и странни времена. Корони, морони. Ту затварят, ту отварят. Ту се подвигат бройките, след това пък в този момент е отпускарски сезон и по булеварда не минава никой по през целия ден ", споделя Илия. По тонът му проличава, че това не е недоволство, а по скоро констатация. " С други сътрудници като беседвам, при тях също е умряла работата. Това е успокояващо, тъй като значи, че не вършим ние нещо неверно ", прибавя той.
Илийката, както го назовават продавачите в магазина се смее постоянно и е приказлив, а лицето му е изразително Фотограф: Веселин Нанов
" 10 години живях в Австрия. Завърших гимназия там. След това работих в една огромна хотелска верига. В последно време все търсех верния миг да се върна и като стартира пандемията най-сетне се взех решение и го направих ", споделя Илия. Брат му към момента е във Виена, учи право там. " Майка ни е юрист. Той ще продължи нейната нишка, а аз съм се метнал на татко ми и чичовците ".
Бащата на Илия и двамата му чичовци са от Рупите. " Винаги са се занимавали с търговия ", споделя той. " Като студенти в минния колеж в Перник през 90-те носели зеленчук от село и го продавали по софийските пазари, а пък се прибирали с облекла и други дефицитни артикули, които `обръщали` в Рупите ". В Люлин, където тримата живеели, по това време имало единствено един магазин за риба. " Собственикът желал да се пенсионира, създали му положително усещане и по този начин да се каже им трансферирал занаята.
В последните години търговците на дребно се концентрират върху импорт на прясна риба, която е по-разнообразна и качествена от тази, която оферират огромните вериги Фотограф: Веселин Нанов Капитал - брой 35
В началото продавали повече замразена риба. От Гърция първо почнали да доставят маслини. Това потръгнало, когато България влезнала в Европейски Съюз. С времето магазинът се наложил. " Магазинът в Люлин е доста остарял, на 25 години е и всички го знаят. Той си е остарелият люлински риболовен магазин ", споделя Илия.
Но в последните години битката за клиенти става по яростна, поради навлизането на огромните супермаркети. " В Люлин има пъклен доста вериги към този момент. Това ни бута до някаква степен, тъй като преди продавахме доста повече национални риби. Голяма част от хората търсят по-скоро цената и си мислят, че е едно и също, просто във веригата е по-евтино и избират някой път това ".
Именно по тази причина в последните години се концентрират върху импорт на прясна риба, която е по-разнообразна и качествена от тази, която оферират огромните вериги, и на обслужването. " При нас самите хора, които те обслужват са подготвени и могат да ти опишат доста неща за самата риба, да ти кажат по какъв начин можеш да си я приготвиш, да ти я изчистят и филетират. На такива неща отделяме доста внимание ", споделя Илия. Така с изключение на базата от лоялни клиенти, магазинът притегля и сегмент от малко по-платежоспособни хора, които другояче биха се насочили към някой от рибните магазини в центъра.
Ципурата и сафридът са мечтани, само че лавракът е в центъра на вниманието Фотограф: Веселин Нанов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ