Предизборната кампания за генерален директор на БНТ влиза в разгара си
Още по тематиката
Фаворити в състезанието за общоприет шеф са Емил Кошлуков и Константин Каменаров. И двамата се употребяват с поддръжка от ръководещата партия
Решението за това кой ще оглави държавната телевизия ще вземе страната и единствената конспирация е кое крило в ГЕРБ ще надделее
До същинската част на състезанието за общоприет шеф на Българска национална телевизия остават близо 20 дни. Според процедурата, призната от Съвета за електронни медии (СЕМ), на 21 август ще стартира чуването на претендентите и представянето на концепциите им за развиването на публичната медиа. Преди това те имат опция да работят в интерес на избирането си, което нормално би трябвало да тече в няколко направления - търсене на поддръжка от цивилен организации и публично значими фигури, среща с екипи вътре в Българска национална телевизия за предварителни диалози и разпространение на концепциите.
Има и различен метод, който включва подмолни срещи с разнообразни политически сили. Тази част е най-любопитна, само че постоянно е обгърната в мъгла и защитавана в загадка, тъй като по закон политиците нямат право да се намесват в работата на самостоятелния по закон медиен регулатор, както и в избора на шеф на публичната медиа. Това предписание през годините в никакъв случай не се е спазвало и състезанието постоянно е бил жертва и на партийни сделки. Няколко политически обединения, от които " Капитал " потърси коментар по тематиката, импровизирано потвърдиха, че част от претендентите са търсили среща с тях.
По закон регулаторът би трябвало да взима самостоятелни решения, това е и смисълът на специфичния му статут. Но през годините незименно са изказвани съмнения, че кандидатите за общоприет шеф на Българска национална телевизия и БНР косвено търсят лоби измежду членовете на Съвет за електронни медии през партиите или институциите, които са съставили регулатора. Сегашното разположение на силите в него е такова, че от петима членове на Съвет за електронни медии, двама са излъчени от днешната съпротива, само че пък не поддържат тесни връзки с номиниралите ги партии. Затова и най-печелившата тактика все още е да се търси лоби в ГЕРБ. За избор на шеф на Българска национална телевизия са нужни най-малко три гласа.
Гарелов в нахлуване
Засега единствено един от претендентите - Иван Гарелов, пробва да води по транспарантен метод предизборната си акция за най-високия пост на " Сан Стефано " 29.
Подкрепям и искам триумф освен на него [Иван Гарелов], само че и на всички останали претенденти. Ако един човек събере кураж да се яви на конкурс за обществена служба, той заслужава да бъде поощрен. Мисля, че е въпрос на положително образование, великодушие и почитание към институцията. Чудесно е, че има толкоз участници в състезанието, ще чакам с неспокойствие да чуя концепциите на всички за Българска национална телевизия. Още един път - триумф на всички ".
Списъкът не беше признат еднопосочно в обществените мрежи.
В профила си във facebook политологът Огнян Минчев разяснява, че з
Медийните организации като пазач
Досега участниците в състезанието за общоприет шеф на Българска национална телевизия или БНР постоянно са търсили поддръжка и от неправителствени организации, като през последните години най-често се обръщат към " Центъра за развиване на медиите " (ЦРМ), Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ) или Съюза на българските публицисти (СБЖ). В настоящето му издание обаче към момента никой не ги е потърсил.
" В Българска национална телевизия Съюзът на публицистите има няколко журналистически сдружения. Ако някое от тях реши да поддържа даден претендент, който се е срещал с него, изпраща писмо до организацията и на общо заседание решаваме дали да подкрепим дадена кандидатура ", изясни
От АЕЖ обсниха, че по-скоро не биха застанали зад избрана кандидатура. " Мисията ни е да работим за по-добра медийна среда, а не да лобираме за персони и да се опитваме да печелим въздействие посредством постове ", разяснява Иван Радев, член на УС на АЕЖ-България. Това обаче не значи, че асоциацията не следи състезанието за избор на общоприет шеф на Българска национална телевизия и няма своите условия, както към претендентите, по този начин и към Съвет за електронни медии, добави той.
" На първо място Съвет за електронни медии би трябвало да комуникира по-добре с обществото. За да бъде призната за законна процедурата, от съвета би трябвало да подсигуряват безспорната ѝ бистрота. Да обяснят по-добре за какво се забавиха с оповестяването на състезанието и по какъв начин това би се отразило на спечелилия претендент, предвид на опцията за обжалване ", безапелационен е Радев. (Конкурсът трябваше да бъде разгласен още през август м.г., когато изтече мандатът на настоящия началник на Българска национална телевизия Вяра Анкова, само че това не се случи с прекомерно неубедителни претекстове.) Според Радев би трябвало да е ясна и отговорността, която всеки един от членовете на съвета носи. " Всеки от тях би трябвало ясно да разгласи дали върху решението му би повлияла поддръжката, която даден претендент е събрал измежду обществени персони, или ще се управлява само от биографията и показаната концепцията за ръководство на Българска национална телевизия ", разяснява той.
Според Иван Радев ще бъде доста обезпокоително, в случай че завоюва претендент, подсилен от тези, които доведоха печатните медии до настоящето им положение, и стартира да организира тяхната политика в публичната телевизия. " Много ни се желае да сме оптимисти и да имаме вяра, че Съвет за електронни медии ще избере претендент, който ще потвърди, че публицистика в интерес на обществото може да бъде сполучлив модел за развиване на една медия. И ще направи по този начин, че Българска национална телевизия да бъде положителният образец и за други медии, а няма да се повлияе от преобладаващите неприятни образци ", уверени са от АЕЖ.
Повече от всеки път българският медиен пазар има потребност да резервира доверието в публичната телевизия, която е натоварена с изключение на с отговорности към обществото, също и с задачата да пази високия стандарт в специалността, която сега е в рецесия.Кои поддържаха Иван Гарелов
()
1. Акад. Антон Дончев – публицист, предлаган за Нобелова премия за литература;
2. Акад. Благовест Сендов – математик, политик, дипломат;
3. Акад. Светлин Русев – художник, държавник, колекционер, някогашен депутат;
4. Акад. Стефан Воденичаров – машинен инженер, зам.-директор на Института по металознание, някогашен Директор на БАН;
5. Проф. Божидар Димитров – историк, някогашен Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина при кабинет " Бойко Борисов I ", Директор на НИМ;
6. Проф. доктор Камен Плочев – Началник клиника по инфекциозни заболявания във ВМА;
7. Проф. Валери Стефанов – литературовед, писател;
8. Проф. Андрей Пантев – историк, член-академик на Световната академия " Платон " ;
9. Проф. доктор Коста Костов, д.м. - Ръководи клиниката по белодробни заболявания във ВМА, Член на Академичния съвет на ВMА, Член на Европейската респираторна асоциация (ERS), Член (Fellow) на колегията на Американската асоциация на гръдните лекари (ACCP);
10. Костадинка Кунева – синдикалист в Гърция, евродепутат;
11. Вежди Рашидов – ваятел, член-кореспондент на Българска академия на науките, някогашен Министър на културата в кабинетите на " Борисов I " и " Борисов II " ;
12. Иван Попйорданов – някогашен шеф на Киноцентъра, някогашен шеф на Български културен център в Прага, някогашен Ген. Директор на БНТ;
13. Ангел Симеонов – публицист, публицист, филантроп, член на църковното настоятелство на Патриаршията на катедрален храм " Ал. Невски " ;
14. Проф. доктор ист. н. Драгомир Драганов – историк, член на ФС на ИФ;
15. Боян Ангелов - публицист, учител по гьотеанистиката, шеф на издателство " Български публицист ", ръководител на Съюза на българските писатели;
16. Любомир Кючуков – посланик, някогашен член на Съвета по европейска интеграция към Министерски съвет, Директор на Института за стопанска система и интернационалните отношения;
17. Сули Сеферов – художник;
18. Георги Чапкънов – ваятел, илюстратор, сценограф;
19. Павел Койчев – ваятел, художник;
20. Емил Попов – скулптор;
21. Борислав Цеков – правист, лекар по Конституционно право, учител, политик;
22. Димитър Луджев – академик, политик, някогашен народен представител, някогашен Вицепремиер;
23. Соломон Паси – математик, политик, създател на Атлантическия клуб в България, някогашен Министър на външните работи, ръководител на Комитета по бистрота и отчетност на Парламентарната асамблея на ОССЕ;
24. Михаил Неделчев – академик, книжовен историк и теоретик, книжовен критик, културолог, журналист, държавник, политик;
25. Доц. доктор Борис Попиванов – политолог, общественик;
26. Ген. Димо Гяуров – юрист, политик, някогашен Директор на НРС;
27. Ген. Богомил Бонев – юрист, специалист по национална сигурност, политик, някогашен Министър на МВР;
28. Николай Камов – правист интернационално право, политик, участвал на среща на Билдърбъргската група;
29. Стефка Костадинова – състезател, Олимпийски първенец, Председател на БОК;
30. Александър Томов – състезател, притежател на три олимпийски медала, петкратен международен и петкратен европейски първенец по класическа борба;
31. Бойко Ноев – политик, посланик, някогашен Министър на отбраната;
32. Валентин Заяков – някогашен член на ИБ на БОК, Президент на Българската асоциация по плажен волейбол, президент на Българската асоциация по волейбол, член на съдийската комисия към Световната федерация по волейбол;
33. Иван Русев – художник, скулптор;
34. Васил Найденов – поп изпълнител;
35. Орлин Горанов – поп изпълнител;
36. Владимир Зарев – писател;
37. Георги Христов – поп реализатор, композитор, текстописец;
38. Тони Димитрова – поп изпълнител;
39. Михаил Белчев – режисьор, стихотворец, композитор, поп изпълнител;
40. Белослава – поп изпълнител;
41. Александър Петров – стихотворец, най-популярния текстописец на български поп и рок песни;
42. Николай Волев – сценарист и режисьор;
43. Проф. Божидар Йонов – художник, плакатист, графичен дизайн;
44. Виза Недялкова – журналист;
45. Иван Кулеков – публицист, журналист, общественик;
46. Емил Кошлуков – политик, журналист;
47. Мира Радева - социолог;
48. Димитър Томов - писател;
49. Иван Тенев – публицист, публицист, поет;
50. Владимир Чуков – арабист, член на European Association for Middle East Studies и на Central Eurasian Society Studies; (По-късно той се разграничи от подписката и разгласи, че не е давал единодушие името му да бъде използвано)
51. Д-р Ивайло Дерменджиев – юрист, член на Президиума на Арбитражен съд при БТПП, Член е на Международния арбитражен институт, основан в Лондон, консул на Кения;
52. Доц.д-р. Иван Драганов – учител Нов български университет – кино и телевизия, някогашен Програмен шеф на БНТ;
53. Иво Хаджимишев – художник-фотограф, завежда отдел " Артистична снимка " на НХГ;
54. Антон Радичев – актьор;
55. Мартин Карбовски - журналист;
56. Крум Савов – състезателен журналист;
57. Лияна Панделиева - журналист;
58. Митко Павлов - журналист;
59. Павел Васев – артист, режисьор, някогашен шеф на НТ " Иван Вазов, някогашен шеф на Кинематографията, Директор на българския културен център в Москва към българското посолство;
60. Лили Маринкова – журналист;
61. Милена Милотинова – публицист, някогашен депутат;
62. Нина Спасова – журналист;
63. Иван Кулеков – публицист, журналист, общественик;
65. Венелина Гочева – публицист, шеф на " Вестникарска група България " ;
66. Тошо Тошев – публицист, журналист, държавник, някогашен гл. редактор на вестник " Труд " ;
67. Явор Дачков - журналист;
68. Велислава Дърева - журналист;
69. Елена Йончева – публицист, депутат;
70. Александър Симов – публицист, депутат;
71. Милен Цветков – журналист;
72. Анна Заркова - журналист;
73. Валерия Велева – публицист, основен редактор на " Епицентър " ;
74. Петя Владимирова – публицист в " Дневник " ;
75. Паола Хюсеин – публицист,;
76. Петьо Блъсков – публицист, основен редактор на вестник " Труд " ;
77. Петьо Цеков - журналист;
78. Любослава Русева - журналист;
79. Петър Волгин – журналист;
80. Невена Андонова – публицист, кино продуцент;
81. Ахилеас Лилов - журналист;
82. Иво Беров - журналист;
83. Славчо Терзиев - журналист;
84. Исак Гозес – журналист;
85. Светослава Рудолф - публицист.
Фаворити в състезанието за общоприет шеф са Емил Кошлуков и Константин Каменаров. И двамата се употребяват с поддръжка от ръководещата партия
Решението за това кой ще оглави държавната телевизия ще вземе страната и единствената конспирация е кое крило в ГЕРБ ще надделее
До същинската част на състезанието за общоприет шеф на Българска национална телевизия остават близо 20 дни. Според процедурата, призната от Съвета за електронни медии (СЕМ), на 21 август ще стартира чуването на претендентите и представянето на концепциите им за развиването на публичната медиа. Преди това те имат опция да работят в интерес на избирането си, което нормално би трябвало да тече в няколко направления - търсене на поддръжка от цивилен организации и публично значими фигури, среща с екипи вътре в Българска национална телевизия за предварителни диалози и разпространение на концепциите.
Има и различен метод, който включва подмолни срещи с разнообразни политически сили. Тази част е най-любопитна, само че постоянно е обгърната в мъгла и защитавана в загадка, тъй като по закон политиците нямат право да се намесват в работата на самостоятелния по закон медиен регулатор, както и в избора на шеф на публичната медиа. Това предписание през годините в никакъв случай не се е спазвало и състезанието постоянно е бил жертва и на партийни сделки. Няколко политически обединения, от които " Капитал " потърси коментар по тематиката, импровизирано потвърдиха, че част от претендентите са търсили среща с тях.
По закон регулаторът би трябвало да взима самостоятелни решения, това е и смисълът на специфичния му статут. Но през годините незименно са изказвани съмнения, че кандидатите за общоприет шеф на Българска национална телевизия и БНР косвено търсят лоби измежду членовете на Съвет за електронни медии през партиите или институциите, които са съставили регулатора. Сегашното разположение на силите в него е такова, че от петима членове на Съвет за електронни медии, двама са излъчени от днешната съпротива, само че пък не поддържат тесни връзки с номиниралите ги партии. Затова и най-печелившата тактика все още е да се търси лоби в ГЕРБ. За избор на шеф на Българска национална телевизия са нужни най-малко три гласа.
Гарелов в нахлуване
Засега единствено един от претендентите - Иван Гарелов, пробва да води по транспарантен метод предизборната си акция за най-високия пост на " Сан Стефано " 29.
Подкрепям и искам триумф освен на него [Иван Гарелов], само че и на всички останали претенденти. Ако един човек събере кураж да се яви на конкурс за обществена служба, той заслужава да бъде поощрен. Мисля, че е въпрос на положително образование, великодушие и почитание към институцията. Чудесно е, че има толкоз участници в състезанието, ще чакам с неспокойствие да чуя концепциите на всички за Българска национална телевизия. Още един път - триумф на всички ".
Списъкът не беше признат еднопосочно в обществените мрежи.
В профила си във facebook политологът Огнян Минчев разяснява, че з
Медийните организации като пазач
Досега участниците в състезанието за общоприет шеф на Българска национална телевизия или БНР постоянно са търсили поддръжка и от неправителствени организации, като през последните години най-често се обръщат към " Центъра за развиване на медиите " (ЦРМ), Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ) или Съюза на българските публицисти (СБЖ). В настоящето му издание обаче към момента никой не ги е потърсил.
" В Българска национална телевизия Съюзът на публицистите има няколко журналистически сдружения. Ако някое от тях реши да поддържа даден претендент, който се е срещал с него, изпраща писмо до организацията и на общо заседание решаваме дали да подкрепим дадена кандидатура ", изясни
От АЕЖ обсниха, че по-скоро не биха застанали зад избрана кандидатура. " Мисията ни е да работим за по-добра медийна среда, а не да лобираме за персони и да се опитваме да печелим въздействие посредством постове ", разяснява Иван Радев, член на УС на АЕЖ-България. Това обаче не значи, че асоциацията не следи състезанието за избор на общоприет шеф на Българска национална телевизия и няма своите условия, както към претендентите, по този начин и към Съвет за електронни медии, добави той.
" На първо място Съвет за електронни медии би трябвало да комуникира по-добре с обществото. За да бъде призната за законна процедурата, от съвета би трябвало да подсигуряват безспорната ѝ бистрота. Да обяснят по-добре за какво се забавиха с оповестяването на състезанието и по какъв начин това би се отразило на спечелилия претендент, предвид на опцията за обжалване ", безапелационен е Радев. (Конкурсът трябваше да бъде разгласен още през август м.г., когато изтече мандатът на настоящия началник на Българска национална телевизия Вяра Анкова, само че това не се случи с прекомерно неубедителни претекстове.) Според Радев би трябвало да е ясна и отговорността, която всеки един от членовете на съвета носи. " Всеки от тях би трябвало ясно да разгласи дали върху решението му би повлияла поддръжката, която даден претендент е събрал измежду обществени персони, или ще се управлява само от биографията и показаната концепцията за ръководство на Българска национална телевизия ", разяснява той.
Според Иван Радев ще бъде доста обезпокоително, в случай че завоюва претендент, подсилен от тези, които доведоха печатните медии до настоящето им положение, и стартира да организира тяхната политика в публичната телевизия. " Много ни се желае да сме оптимисти и да имаме вяра, че Съвет за електронни медии ще избере претендент, който ще потвърди, че публицистика в интерес на обществото може да бъде сполучлив модел за развиване на една медия. И ще направи по този начин, че Българска национална телевизия да бъде положителният образец и за други медии, а няма да се повлияе от преобладаващите неприятни образци ", уверени са от АЕЖ.
Повече от всеки път българският медиен пазар има потребност да резервира доверието в публичната телевизия, която е натоварена с изключение на с отговорности към обществото, също и с задачата да пази високия стандарт в специалността, която сега е в рецесия.Кои поддържаха Иван Гарелов
()
1. Акад. Антон Дончев – публицист, предлаган за Нобелова премия за литература;
2. Акад. Благовест Сендов – математик, политик, дипломат;
3. Акад. Светлин Русев – художник, държавник, колекционер, някогашен депутат;
4. Акад. Стефан Воденичаров – машинен инженер, зам.-директор на Института по металознание, някогашен Директор на БАН;
5. Проф. Божидар Димитров – историк, някогашен Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина при кабинет " Бойко Борисов I ", Директор на НИМ;
6. Проф. доктор Камен Плочев – Началник клиника по инфекциозни заболявания във ВМА;
7. Проф. Валери Стефанов – литературовед, писател;
8. Проф. Андрей Пантев – историк, член-академик на Световната академия " Платон " ;
9. Проф. доктор Коста Костов, д.м. - Ръководи клиниката по белодробни заболявания във ВМА, Член на Академичния съвет на ВMА, Член на Европейската респираторна асоциация (ERS), Член (Fellow) на колегията на Американската асоциация на гръдните лекари (ACCP);
10. Костадинка Кунева – синдикалист в Гърция, евродепутат;
11. Вежди Рашидов – ваятел, член-кореспондент на Българска академия на науките, някогашен Министър на културата в кабинетите на " Борисов I " и " Борисов II " ;
12. Иван Попйорданов – някогашен шеф на Киноцентъра, някогашен шеф на Български културен център в Прага, някогашен Ген. Директор на БНТ;
13. Ангел Симеонов – публицист, публицист, филантроп, член на църковното настоятелство на Патриаршията на катедрален храм " Ал. Невски " ;
14. Проф. доктор ист. н. Драгомир Драганов – историк, член на ФС на ИФ;
15. Боян Ангелов - публицист, учител по гьотеанистиката, шеф на издателство " Български публицист ", ръководител на Съюза на българските писатели;
16. Любомир Кючуков – посланик, някогашен член на Съвета по европейска интеграция към Министерски съвет, Директор на Института за стопанска система и интернационалните отношения;
17. Сули Сеферов – художник;
18. Георги Чапкънов – ваятел, илюстратор, сценограф;
19. Павел Койчев – ваятел, художник;
20. Емил Попов – скулптор;
21. Борислав Цеков – правист, лекар по Конституционно право, учител, политик;
22. Димитър Луджев – академик, политик, някогашен народен представител, някогашен Вицепремиер;
23. Соломон Паси – математик, политик, създател на Атлантическия клуб в България, някогашен Министър на външните работи, ръководител на Комитета по бистрота и отчетност на Парламентарната асамблея на ОССЕ;
24. Михаил Неделчев – академик, книжовен историк и теоретик, книжовен критик, културолог, журналист, държавник, политик;
25. Доц. доктор Борис Попиванов – политолог, общественик;
26. Ген. Димо Гяуров – юрист, политик, някогашен Директор на НРС;
27. Ген. Богомил Бонев – юрист, специалист по национална сигурност, политик, някогашен Министър на МВР;
28. Николай Камов – правист интернационално право, политик, участвал на среща на Билдърбъргската група;
29. Стефка Костадинова – състезател, Олимпийски първенец, Председател на БОК;
30. Александър Томов – състезател, притежател на три олимпийски медала, петкратен международен и петкратен европейски първенец по класическа борба;
31. Бойко Ноев – политик, посланик, някогашен Министър на отбраната;
32. Валентин Заяков – някогашен член на ИБ на БОК, Президент на Българската асоциация по плажен волейбол, президент на Българската асоциация по волейбол, член на съдийската комисия към Световната федерация по волейбол;
33. Иван Русев – художник, скулптор;
34. Васил Найденов – поп изпълнител;
35. Орлин Горанов – поп изпълнител;
36. Владимир Зарев – писател;
37. Георги Христов – поп реализатор, композитор, текстописец;
38. Тони Димитрова – поп изпълнител;
39. Михаил Белчев – режисьор, стихотворец, композитор, поп изпълнител;
40. Белослава – поп изпълнител;
41. Александър Петров – стихотворец, най-популярния текстописец на български поп и рок песни;
42. Николай Волев – сценарист и режисьор;
43. Проф. Божидар Йонов – художник, плакатист, графичен дизайн;
44. Виза Недялкова – журналист;
45. Иван Кулеков – публицист, журналист, общественик;
46. Емил Кошлуков – политик, журналист;
47. Мира Радева - социолог;
48. Димитър Томов - писател;
49. Иван Тенев – публицист, публицист, поет;
50. Владимир Чуков – арабист, член на European Association for Middle East Studies и на Central Eurasian Society Studies; (По-късно той се разграничи от подписката и разгласи, че не е давал единодушие името му да бъде използвано)
51. Д-р Ивайло Дерменджиев – юрист, член на Президиума на Арбитражен съд при БТПП, Член е на Международния арбитражен институт, основан в Лондон, консул на Кения;
52. Доц.д-р. Иван Драганов – учител Нов български университет – кино и телевизия, някогашен Програмен шеф на БНТ;
53. Иво Хаджимишев – художник-фотограф, завежда отдел " Артистична снимка " на НХГ;
54. Антон Радичев – актьор;
55. Мартин Карбовски - журналист;
56. Крум Савов – състезателен журналист;
57. Лияна Панделиева - журналист;
58. Митко Павлов - журналист;
59. Павел Васев – артист, режисьор, някогашен шеф на НТ " Иван Вазов, някогашен шеф на Кинематографията, Директор на българския културен център в Москва към българското посолство;
60. Лили Маринкова – журналист;
61. Милена Милотинова – публицист, някогашен депутат;
62. Нина Спасова – журналист;
63. Иван Кулеков – публицист, журналист, общественик;
65. Венелина Гочева – публицист, шеф на " Вестникарска група България " ;
66. Тошо Тошев – публицист, журналист, държавник, някогашен гл. редактор на вестник " Труд " ;
67. Явор Дачков - журналист;
68. Велислава Дърева - журналист;
69. Елена Йончева – публицист, депутат;
70. Александър Симов – публицист, депутат;
71. Милен Цветков – журналист;
72. Анна Заркова - журналист;
73. Валерия Велева – публицист, основен редактор на " Епицентър " ;
74. Петя Владимирова – публицист в " Дневник " ;
75. Паола Хюсеин – публицист,;
76. Петьо Блъсков – публицист, основен редактор на вестник " Труд " ;
77. Петьо Цеков - журналист;
78. Любослава Русева - журналист;
79. Петър Волгин – журналист;
80. Невена Андонова – публицист, кино продуцент;
81. Ахилеас Лилов - журналист;
82. Иво Беров - журналист;
83. Славчо Терзиев - журналист;
84. Исак Гозес – журналист;
85. Светослава Рудолф - публицист.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ