Д-р Кимон Ганев: Любопитството към живота е едно от най-добрите средства за предотвратяване на депресията
Още по тематиката
Един за всички
Все повече минали през компликации българи споделят прекарванията си в книги – значи ли това, че сме по-склонни да приказваме за проблемите си
8 сеп 2017
Депресия за нашите деца
Защо родените сред началото на 80-те и края на 90-те страдат от меланхолия и тревога повече от поколенията преди тях
8 сеп 2017
Д-р Кимон Ганев e психиатър и психотерапевт с дълготраен опит. През 1995 година става основател на Център за психотерапия, психично и психиатрично консултиране " Динамика ", а от 2001 година е негов клиничен шеф.
Какви са спецификите в психологичното действие във възрастта 20 - 35 години?
В този интервал сме изправени пред три съществени провокации:
- Развиваме дарба да бъдем интимни. Това, че имаме сътрудник или че сме фамилни, не значи безусловно, че сме интимни. Да бъдем интимни изисква куража да влизаме във връзки по този начин, че другият да види както мощните ни страни, по този начин и нашите недостатъци. Когато се усещаме прекомерно уязвими, интимността е невъзможна или частична. Много от нашите прекарвания, подозрения, очаквания остават територия, недостъпна за другия.
- Голяма част от визиите ни влизат в спор с действителността. В началото на този интервал сме движени от визиите си за света, от личните си илюзии. Изграждаме професионалната си същина, както и връзки с сътрудник и вероятно деца. По време на този развой се оказва, че част от визиите ни не дават отговор на действителността и се постанова да ги променим.
- Към края на интервала настава неизбежна рецесия на развиването. С цялото си създание усещаме, че животът не е безконечен. В този миг, съзнавано или не, долавяме, че има качества, които не сме развили в себе си, въпроси, които сме отсрочили, благоприятни условия, които сме пропуснали. Можем да реагираме на тази рецесия с развиване, себеразрушително държание или застоялост и консервиране в познатите модели на държание.
Кои са най-често срещаните признаци на меланхолия при младежите?
Потиснато въодушевление, липса на сила, нарушена централизация, тревога – това са все прояви на депресията. За тази съответна възрастова група, по-специфични са чувствата за празнина, досада, липса на смисъл.
Какво откроява това потомство от предходните? Как тези разлики въздействат върху психологичното здраве на милениалите?
Като че ли това потомство е по-нарцистично – обърнато е към себе си и разчита главно на себе си. За нарцистичния човек значима опора е визията за самия него. Всеки удар по нея провокира мъчителни реакции. Това затруднява построяването на реалистична визия за света и другите, както и основаването на пълноценни връзки. Привидно самоуверени и самодостатъчни, представителите на потомство У в действителност постоянно са мъчително уязвими. Накърняването на визията за себе си може да докара до мъчителни депресивни положения.
Мисля, че принос за нарцистичните трендове на поколението У имат измененията в края на 80-те и началото на 90-те години. Тогава родителите на днешните милениали бяха мощно заети с оцеляването си – прочувствено и физическо. Появи се социална и самостоятелна рецесия, неустановеност. Така огромна част от потомство У се оказа с родители, които нямат ясни полезности или посока. Промените изискваха голям прочувствен запас от тези родители, което оставяше децата им без задоволително надеждно наличие. Такава обстановка неизбежно предизвиква " нарцистичното решение " - защото не можеш да се опреш на родителите си, се опираш на себе си. Изграждаш фантазни, постоянно доста изкривени облици за себе си и света.
Друга специфичност на това потомство е виртуалното другарство. Рискът е, когато то се трансформира в главен метод, по който се свързваме. Когато поддържаме връзка лице в лице, сме цели, само че и по-уязвими. Дигиталното другарство икономисва ненапълно конфликта с другия и със себе си, улеснява проекциите ни (т.е. защитните мечти за себе си и другия). Това нарушава способността ни да разбираме прочувствените си прекарвания и ни пречи да установим близки връзки с другите.
Според вашите наблюдения какво не доближава на потомство У? Как да компенсираме дефицитите?
Не му доближава трагизъм. Това е полусериозно. Застъпена е илюзията, че всичко има отговор, има блян към подмяна на болката с благополучие. Опитваме се да отречем хода на времето и гибелта, затваряме се и ни се коства, че по този начин сме задоволени. Така обаче пропущаме опцията да се развием. Почти постоянно вървим напред не тъй като сме спокойни, а тъй като има напрежение и въпроси, които не ни дават мира.
Преимуществата евентуално са най-много техническите благоприятни условия и способността да се преработва доста информация. Поколение У разполага с необятен диапазон от други възможности. Това е позитивно, стига да знаем какво желаеме да вършим с опциите. С други думи, свободата е благословия за индивида с устойчиви, само че не и ригидни полезности. Може обаче да се трансформира в проклинание за този, който ги няма. Възможността да избираш значи повече отговорност, подозрения и неустановеност.
Какво е въздействието на депресията върху построяването на интимни и другарски връзки, върху основаването на семейство и граденето на кариера?
Един метод да дефинираме депресията е: разрушителност, ориентирана към личната персона. Това блокира опцията за създаване на връзки и кариера.
Какво може да ни подскаже, че сме изложени на риск от депресивен епизод?
Когато насладата понижава – евентуално това е най-надеждният белег. Добре е да сме нащрек, в случай че животът ни стане обикновен и стандартен или пък се изолираме и заобикаляме новите благоприятни условия. Друг вероятен белег е, когато станем прекомерно трескави в устрема да сме непрекъснато ангажирани с нещо.
Кои са най-ефективните способи за предварителна защита съгласно случаите, които сте следили във вашата процедура?
За страдание, моят опит е на първо място с лечението на меланхолия. Изкушавам се да кажа, че любознанието към живота е едно от най-хубавите средства за попречване й. Това, което ми се коства по-различно при милениалите, е склонността човек по-лесно да си споделя " Аз имам проблем ", само че наред с това – за разлика от предходните генерации – е податлив да спре дотук с " Това е ситуацията ". Може да опише казуса, само че това не води до мотивация да го взема решение.
Какво държание може да задълбочи депресивен епизод?
Аз повече мисля за вътрешните фактори - непоносимостта да проявиш уязвимост, податливост да виждаш аргументите вън от себе си.
А по какъв начин можем да помогнем на себе си и околните си най-ефективно?
Като се опитваме да приказваме – със себе си, с близкия си. Но не толкоз, с цел да дадем решения, защото пространството е цялостно с тях, а с цел да опитаме да се разберем и да разберем другия. Пълноценният диалог, при който изслушваме и чуваме другия, самичък по себе си може да облекчи мъчителните прекарвания.
Как един човек може да употребява уроците на преживяваната меланхолия, с цел да усъвършенства живота си?
Струва ми се, че методът е да приемем депресията като страдалчество, което носи смисъл. Посочва ни въпроси, които са затлачени, демонстрира ни сензитивните места.
В България доста хора се срамят да приказват за психологичното си здраве. От къде идва тази стигма и по какъв начин да я разчупим?
Нещата много се трансформираха през последните 20 години. Стигмата не е по този начин огромна, въпреки да я има и евентуално постоянно в една или друга степен ще я има. Най-важно е да мислим за прочувствените си прекарвания и да приказваме с другите за тях. Най-вече с околните си, а от време на време и с терапевти.
Интервюто взе Лия Панайотова
Един за всички
Все повече минали през компликации българи споделят прекарванията си в книги – значи ли това, че сме по-склонни да приказваме за проблемите си
8 сеп 2017
Депресия за нашите деца
Защо родените сред началото на 80-те и края на 90-те страдат от меланхолия и тревога повече от поколенията преди тях
8 сеп 2017
Д-р Кимон Ганев e психиатър и психотерапевт с дълготраен опит. През 1995 година става основател на Център за психотерапия, психично и психиатрично консултиране " Динамика ", а от 2001 година е негов клиничен шеф.
Какви са спецификите в психологичното действие във възрастта 20 - 35 години?
В този интервал сме изправени пред три съществени провокации:
- Развиваме дарба да бъдем интимни. Това, че имаме сътрудник или че сме фамилни, не значи безусловно, че сме интимни. Да бъдем интимни изисква куража да влизаме във връзки по този начин, че другият да види както мощните ни страни, по този начин и нашите недостатъци. Когато се усещаме прекомерно уязвими, интимността е невъзможна или частична. Много от нашите прекарвания, подозрения, очаквания остават територия, недостъпна за другия.
- Голяма част от визиите ни влизат в спор с действителността. В началото на този интервал сме движени от визиите си за света, от личните си илюзии. Изграждаме професионалната си същина, както и връзки с сътрудник и вероятно деца. По време на този развой се оказва, че част от визиите ни не дават отговор на действителността и се постанова да ги променим.
- Към края на интервала настава неизбежна рецесия на развиването. С цялото си създание усещаме, че животът не е безконечен. В този миг, съзнавано или не, долавяме, че има качества, които не сме развили в себе си, въпроси, които сме отсрочили, благоприятни условия, които сме пропуснали. Можем да реагираме на тази рецесия с развиване, себеразрушително държание или застоялост и консервиране в познатите модели на държание.
Кои са най-често срещаните признаци на меланхолия при младежите?
Потиснато въодушевление, липса на сила, нарушена централизация, тревога – това са все прояви на депресията. За тази съответна възрастова група, по-специфични са чувствата за празнина, досада, липса на смисъл.
Какво откроява това потомство от предходните? Как тези разлики въздействат върху психологичното здраве на милениалите?
Като че ли това потомство е по-нарцистично – обърнато е към себе си и разчита главно на себе си. За нарцистичния човек значима опора е визията за самия него. Всеки удар по нея провокира мъчителни реакции. Това затруднява построяването на реалистична визия за света и другите, както и основаването на пълноценни връзки. Привидно самоуверени и самодостатъчни, представителите на потомство У в действителност постоянно са мъчително уязвими. Накърняването на визията за себе си може да докара до мъчителни депресивни положения.
Мисля, че принос за нарцистичните трендове на поколението У имат измененията в края на 80-те и началото на 90-те години. Тогава родителите на днешните милениали бяха мощно заети с оцеляването си – прочувствено и физическо. Появи се социална и самостоятелна рецесия, неустановеност. Така огромна част от потомство У се оказа с родители, които нямат ясни полезности или посока. Промените изискваха голям прочувствен запас от тези родители, което оставяше децата им без задоволително надеждно наличие. Такава обстановка неизбежно предизвиква " нарцистичното решение " - защото не можеш да се опреш на родителите си, се опираш на себе си. Изграждаш фантазни, постоянно доста изкривени облици за себе си и света.
Друга специфичност на това потомство е виртуалното другарство. Рискът е, когато то се трансформира в главен метод, по който се свързваме. Когато поддържаме връзка лице в лице, сме цели, само че и по-уязвими. Дигиталното другарство икономисва ненапълно конфликта с другия и със себе си, улеснява проекциите ни (т.е. защитните мечти за себе си и другия). Това нарушава способността ни да разбираме прочувствените си прекарвания и ни пречи да установим близки връзки с другите.
Според вашите наблюдения какво не доближава на потомство У? Как да компенсираме дефицитите?
Не му доближава трагизъм. Това е полусериозно. Застъпена е илюзията, че всичко има отговор, има блян към подмяна на болката с благополучие. Опитваме се да отречем хода на времето и гибелта, затваряме се и ни се коства, че по този начин сме задоволени. Така обаче пропущаме опцията да се развием. Почти постоянно вървим напред не тъй като сме спокойни, а тъй като има напрежение и въпроси, които не ни дават мира.
Преимуществата евентуално са най-много техническите благоприятни условия и способността да се преработва доста информация. Поколение У разполага с необятен диапазон от други възможности. Това е позитивно, стига да знаем какво желаеме да вършим с опциите. С други думи, свободата е благословия за индивида с устойчиви, само че не и ригидни полезности. Може обаче да се трансформира в проклинание за този, който ги няма. Възможността да избираш значи повече отговорност, подозрения и неустановеност.
Какво е въздействието на депресията върху построяването на интимни и другарски връзки, върху основаването на семейство и граденето на кариера?
Един метод да дефинираме депресията е: разрушителност, ориентирана към личната персона. Това блокира опцията за създаване на връзки и кариера.
Какво може да ни подскаже, че сме изложени на риск от депресивен епизод?
Когато насладата понижава – евентуално това е най-надеждният белег. Добре е да сме нащрек, в случай че животът ни стане обикновен и стандартен или пък се изолираме и заобикаляме новите благоприятни условия. Друг вероятен белег е, когато станем прекомерно трескави в устрема да сме непрекъснато ангажирани с нещо.
Кои са най-ефективните способи за предварителна защита съгласно случаите, които сте следили във вашата процедура?
За страдание, моят опит е на първо място с лечението на меланхолия. Изкушавам се да кажа, че любознанието към живота е едно от най-хубавите средства за попречване й. Това, което ми се коства по-различно при милениалите, е склонността човек по-лесно да си споделя " Аз имам проблем ", само че наред с това – за разлика от предходните генерации – е податлив да спре дотук с " Това е ситуацията ". Може да опише казуса, само че това не води до мотивация да го взема решение.
Какво държание може да задълбочи депресивен епизод?
Аз повече мисля за вътрешните фактори - непоносимостта да проявиш уязвимост, податливост да виждаш аргументите вън от себе си.
А по какъв начин можем да помогнем на себе си и околните си най-ефективно?
Като се опитваме да приказваме – със себе си, с близкия си. Но не толкоз, с цел да дадем решения, защото пространството е цялостно с тях, а с цел да опитаме да се разберем и да разберем другия. Пълноценният диалог, при който изслушваме и чуваме другия, самичък по себе си може да облекчи мъчителните прекарвания.
Как един човек може да употребява уроците на преживяваната меланхолия, с цел да усъвършенства живота си?
Струва ми се, че методът е да приемем депресията като страдалчество, което носи смисъл. Посочва ни въпроси, които са затлачени, демонстрира ни сензитивните места.
В България доста хора се срамят да приказват за психологичното си здраве. От къде идва тази стигма и по какъв начин да я разчупим?
Нещата много се трансформираха през последните 20 години. Стигмата не е по този начин огромна, въпреки да я има и евентуално постоянно в една или друга степен ще я има. Най-важно е да мислим за прочувствените си прекарвания и да приказваме с другите за тях. Най-вече с околните си, а от време на време и с терапевти.
Интервюто взе Лия Панайотова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ