Още не мога да дойда на себе си след всичко,

Още не мога да дойда на себе си след всичко, което се случи.

Отгледах сина си без брачна половинка си: той ме напусна от дълго време, тогава едвам бях родила. Останах с бебе, задължения и куп проблеми, които трябваше да вземам решение сама. Беше доста сложна обстановка. Нямам концепция по какъв начин преодолях този интервал от живота си.

Бившият ми брачен партньор заплаща прехрана, само че тя не стигаше даже за образованието на сина ни. Бащата не обръщаше внимание на детето. Едва когато синът ни навърши петнадесет години, татко му реши да се появи в живота му.

Някой от роднините му дал телефона на сина ми. Баща му му се обадил и се разбрали да се видят.

Моят някогашен се оправя ужасно в този момент. Той отвори бизнес, печели доста пари и може да си разреши каквото си изиска. Когато се запознахме, той подари на сина си безценен компютър. Минаха две седмици и синът се реалокира при татко си.

Да, той има повече пари от мен. Аз пребивавам доста оскъдно. Това е обяснимо: погасявам остарял заем, който теглихме с мъжа ми. Синът ми израсна като доста почтено момче: мъдро, атлетично, чинно. Направих всичко допустимо.

Просто не мога да схвана за какво даже не се поколеба, когато реши да ме напусне за по-богатия живот в дома на татко си.

Бившият ми брачен партньор плащаше учители за сина ни. Сега момчето ще може да влезе в някой порядъчен университет. През ваканцията синът ми отпътува за чужбина. Аз в никакъв случай не бих могла да си разреша нещо сходно. Цял живот трябваше по някакъв метод да се боря, с цел да оцелея.

Спрях да поддържам връзка със сина си, защото той ме замени за пари. Той от своя страна се пробва да се свърже с мен. Но не подвигам, когато му видя номера му. Не желая да приказвам с него или да го срещам.

Това, което някогашният ми направи, за мен е непоносимо. Той ме остави сама дълги години, с цел да се появи по-късно, когато към този момент бях решила всички проблеми, и да води детето. Той просто купи момче, което в никакъв случай не е виждало добър живот.

Направих всичко допустимо за моя наследник, вложих цялата си мощ и обич в него. Струваше ми се, че пораства добър и доблестен млад мъж. Но нещата въобще не се развиха по този начин.

Приятели настояват, че момчето ще бъде по-добре с татко си. Че той ще му даде всичко належащо, с цел да направи живота му допустимо най-хубав.

Разбирам това. Но обидата е по-силна. Не мога да простя.

Струва ми се, че всяка майка би се обидила по същия метод. Синът ми се държа като максимален непрокопсаник, отвърна ми с черна непризнателност за всички добрини, които направих за него. Как въобще може да се елементарни?

Лесно е да се каже, когато погледнете обстановката извън. Ако моите другари бяха третирани по този метод от децата си, те самите биха ли могли да постъпят по друг метод от мен?

Не мога да не помни. Може би с времето болката ми ще отшуми. Тогава мога най-малко да стартира да поддържам връзка още веднъж със сина си. Но към този момент не мога да го направя. Никога преди не бях изпитвала толкоз мощна болежка. Непоносимо е.