Хаджи Мина Пашев е един от известните българи в Цариград

Хаджи Мина Пашев е един от известните българи в Цариград по време на църковните ни битки с гърците. Той е държавник, търговец, финансист, читалищен и образован настоятел, човек който милее за отечеството си. Без да има необятно обучение, той е деятелен и съдбоносен в делата си. Неговата работа в Цариград, както и дарените от него 300 000 лв. за българското обучение демонстрират родолюбивите му усеща.

Хаджи Мина Пашев е роден на 17 януари 1838 година в Йерусалим, където родителите му хаджи Янко Пашев и хаджи Трандафила Кара Пашева отишли на поклонение. Бащата на Мина бил един от първите сливенски абаджии. Купувал вълна в огромно количество, давал я на бедните да създават аби и шаяци, с които търгувал в Цариград и Крим.

Когато е на седем години дребният Мина постъпил в учебно заведение. По това време в Сливен кибритът не бил извесетен, заради това Мина всяка вечер оставял до леглото си кремък, огниво, прахан и пай сяра. Сутрин, когато пропеели първи петли, се събуждал, запалвал праханта, поставял я до сярата и от формирания пламък запалвал лоената свещица. Набързо се обличал, измивал и сядал с книга в ръце. Домашните му още спели, само че момчето не изоставяло учебниците си. На годишния изпит Мина бил един от първите възпитаници по триумф. Той изучил добре „ наустницата “ и „ псалтира “.

По това време в Сливен се завърнал известния стихотворец Добри Чинтулов и станал преподавател в класното учебно заведение. На четмо и писмо учели децата още други двама известни учители Никола Михайловски и Иван Добровски. От положителните свои учители Мина почерпил освен познания, само че и патриотични усеща. Научили го да бъде българин и да обича отечеството си. Чинтулов му повлиял да научи съветски, а даскал Яни Сотиров гръцки език, с които след това добре си служел. Той бил грижлив и надарен възпитаник, с лекост се справял с уроците.

През 1856 година Мина трябвало да се елементарни с учебното заведение, откакто приключил целия му курс – 4 клас. През това време станал прочут измежду съучениците си като добър краснописец и математик, чудесно се справял и с съветския и гръцкия език.

Поради това сливенският търговец Александрия Белчев, съучастник с хаджи Тодор Козаров, го поканил за собствен писар в комерсиалната си адвокатска фирма в град Яш, Румъния. Те внасяли аби и шаяци от Сливен.

На седемнадесет години младият мъж отпътувал за румънския град, където останал две години. Покрай работата си той изучил румънски език, почнал да си служи и с френски. Четял всички вестници и списания, както и страници от зараждащата се новобългарска литература.
Мина Пашев напуснал Яш и отпътувал за Цариград. На път се отбил в родния си град. Съгражданите му се впечатлили от неговите европейски облекла, имал тип на академик човек, знаел френски, съветски, румънски и гръцки език.

В Цариград Мина Пашев станал шеф на адвокатската фирма на Недялко Бъркалов, който търгувал с Влашко и Одеса. След известно време се преместил в адвокатската фирма на Никола Тъпчилещов. Но колкото и да работел, намирал време и за реализирането на българските въжделения, а даже и за литература. Заедно с Атанас Симов през 1858 година превеждат от френски повестта „ Цветоносното панерче “.

През 1863 година той е към този момент настоятел на вестник „ Съветник “, дружно с един различен сливенец Стефан Петров. Хаджи Мина водел „ политическия обзор “, всички негови публикации били подписани с името му. Понеже Пашев знаел чудесно френски той взел присъединяване в списването и на френските вестници в Цариград, в които защитавал идеята на българското църковно дело.

За него Драган Цанков казвал, че е „ водач на тогавашната българска юноша “. В Цариград по това време нямало положително начинание, в което младият хаджи Мина Пашев да не взе участие. Притежавал заложба да приказва увлекателно и да постанова на слушателите си своите убеждения. По въпроса за унията той пишел всички политически публикации във вестник „ България “. А Лука Муровенович, дълготраен секретар на Българското национално читалище в Цариград и частен секретар на княз Батенберг споделя: „ Пашев бе първият основател и основен създател на Българското национално читалище в Цариград. Веднъж той произнесе тирада в наличието на всички българи, като доказваше наложителната потребност от читалища в България за националното съвземане и незабавно всички присъстващи се записаха за членове на читалището, в което всяка неделя Пашев държеше пламенни речи. След всяка тирада се допускаха словопрения, и разногласия се решаваха с вотиране. В протоколната книга се вписваше освен решението, само че и кои са говорили и вземали присъединяване в диспута. В разрешените тогава демонстрации срещу гърците, Пашев бе стожерът, генералът на националното придвижване. Ние българите се гордеехме с ораторските качества на Пашев, както и с неговата писателска и комерсиална известност. Пашев бе прогласен за почетен член на читалището и остана подобен и когато бе в Одеса, основа читалище, което бе най-яркото културно просветително огнище на българския народ “.

Според мнението на политика Стефан С. Бобчев, Пашев е лидер на българската интелигенция в Цариград и основен създател на читалището. По това време не се срещали постоянно хора като него.
Не по-малки са заслугите му в комерсиалния свят. „ Наполеоновият кодекс “, който е първата модерна кодификация на гражданското право в историята на правото е негова настолна книга.

Способностите му като сътрудник и основен админ в адвокатските фирми на известните български търговци в Цариград са оценени от одеския търговец на жито, българинът Никола Тошков. Той поканил Мина Пашев, през 1869 година, да поеме ръководството на житната му компания в Одеса. По това време Лондонска зърнена компания търгувала с Одеса и известно време целия житен експорт от Одеса ставал под управлението на хаджи Мина Пашев. Скоро се прочул и всякакви търговци го следяли даже в увеселителните заведения, с цел да чуят на какви цени мисли да купува артикули и да купят същото, уверени, че хаджи Мина Пашев в никакъв случай не губи в своите търговски каузи. Известните българи приели Пашев в Одеското настоятелство. В съветския град българинът получил същинска популярност и безграничен заем в комерсиалния свят. Набързо се сдобил с парцели на улиците „ Янска “ и „ Гулевая “.

Мина Пашев не спирал да се интересува от националните работи – получавал български списания и вестници, изпращал съветската преса в цариградското читалище и обилно помагал с пари и препоръки на учещите българи. За поддръжката, която дал на едно британско благотворително сдружение получил медал от британския крал и от папата.

През 1876 година одеския търговец на жито Никола Тошков не бил сред живите. През ноември същата година Николай Николаевич секретно пратил Мина Пашев в Румъния и България да изследва основните житарски компании, както и къде би могло да се намерят, при положение на война, огромни житни хранилища. Хаджи Мина Пашев взел със себе си доверения си секретар Ташауера, тогава шеф в картонажната фабрика в Баня-Костенец. Двамата пропътували Яш, Букурещ, Браила, Галац, където проучили адвокатските фирми на Евлоги Георгиев, Рали, Маврокордато и други После отпътувал за Русе, Габрово, Казанлък. В южния град повикал от Цариград Атанасакя Стефанович, а по-късно се завърнал в Одеса.
Той оказва помощ за доставката на храна за съветските войски при войната с Турция и е основен ревизьор на сметките до завършването на войната. Пашев постоянно е изслушван на военните препоръки, като човек осведомен с изискванията в България.

Имал проблеми със сърцето и доктор Ехгалта го уведомил, че му остават единствено десетина дни до края на живота. По това време Пашев се намирал в Петербург. На единадесетия ден умрял. Денят бил 12 декември 1881 година Преди да издъхне разговарял с Ташауера. Говорел му, че щом пристигна пролетта ще отидат за два, три месеца в Италия, а след това и в България. Тялото му е заровено с почести в Петербург, в гробищата при параклиса „ Александър Невски “.

Мина Пашев не оставя наследство. Наследниците – сестра му Мария, брат му Коста и шурей му Димитър Милков – отпътували за Петербург, с цел да оправят наследствени въпроси. Близки до Пашев ги посъветвали да увековечат паметта му като въздигнат девическо учебно заведение в Сливен. Роднините получават 336 983 рубли, от които определили 100 000 рубли за сграда на учебно заведение, което след това е построено на негово име. С протокол от 21 май 1899 година учебното настоятелство и общинският съвет се задължават против пожертвованието на Пашовите наследници да устоят в чужбина деца. Ако някоя година няма претендент, плануванаъа сума се капитализира, до момента в който нарастне до толкоз, щото да може да послужи за въздигане в учебния двор монумент на Мина Пашов, а костите му да се пренесат от Петербург в родния му град.

Името му е вписано в „ Златната книга за национална култура “, паралелно с тези на доктор Петър Беров, Евлоги Георгиев, Васил Априлов, доктор Иван Селимински и други известни българи.