Още когато бях дете, майка ми мечтаеше да имам успешен

Още когато бях дете, майка ми мечтаеше да имам сполучлив брак. Това й беше фикс концепция. Тя вярваше, че за една жена това е най-важното нещо. Образованието и работата са на второ място. Но аз не споделях тази позиция.

Мама нямаше триумф в персоналния си живот. Явно поради това тя искаше моят да бъде съвършен. Само че, по какъв начин някой, който самичък е изгубил брачна половинка си и по-късно е сменил още шест може да ти даде верен съвет.

Тя избираше заможни мъже, които да устоят фамилията и тя да може да напусне омразната си работа. Но не всички желаеха да гледат непознато дете. Така че трябваше да пребивавам с баба си. Тя не харесваше държанието на щерка си и непрестанно се караха. Баба ми доста ме обичаше.

Майка ми не ми липсваше. Тя от време на време се появяваше на хоризонта. Дори живях известно време с единия й другар. Тя скъса с него, когато бях на единадесет. Той я изгони. Тя към този момент не се интересуваше от завършения. Отново си откри работа като учителка.

Година по-късно баба ми умря. Мама стартира да ми споделя, че би трябвало да устроя добре живота си. Да се омъжа за богат мъж и да работя, единствено, в случай че ми е скучно.

Баба в никакъв случай не е споделяла това мнение. Тя постоянно споделяше, че би трябвало да изучавам. Но мама не се отхвърли. Тя стартира да ме води на разнообразни кастинги и надпревари. Изпрати ме в учебно заведение за модели. Всичко това изискваше пари, тъй че тя работеше колкото можеше.

Мама непрекъснато ми повтаряше, че би трябвало да се омъжа за сполучлив мъж. След като влязох в университета, не изпитвах липса на внимание от страна на мъжете. Просто който и да срещна, трябваше да го показва на майка си. След като си поговореха с нея, господата се изпаряваха. Затова, когато срещнах Росен, разбрах, че няма да го срещна с майка си. Много го харесвах, макар че не отговаряше на стандартите й: без апартамент, кола и родителите му не бяха богати.

Срещахме се скрито една година. Беше невероятно да го укривам повече, тъй като забременях. Момчето беше щастливо, само че аз бях ужасена.

Мама се ядоса, че скапах проектите й. Започна да ме убеждава да изработка аборт, само че отхвърлих. Тогава тя ме изгони. Не изпитвах възмущение, просто нещо се счупи в мен и ми беше по-леко.

Росен пое върху себе си всички грижи за нашето бъдеще. Той ме срещна с родителите си. Усетих напълно друго отношение. Спокойно одобриха новината за идното раждане на детето и дадоха обещание да ни оказват помощ, с каквото могат.

Нямаше женитба. Просто подписахме и отпразнувахме в стеснен кръг. Трябваше да спестяваме пари.

Реших да поканя майка си на подписването, макар че нямаше огромна вяра тя да пристигна.

Тя, обаче, се появи, облечена напълно в черно с два карамфила в ръка. Хвърли ги в краката ми, сподели, че е разочарована от мен и си потегли. Всички бяха в потрес.

Вече шест месеца не си приказваме. Скоро ще родя, само че тя няма да разбере за това. Майка ми ме изхвърли от живота си, тъй че, аз също нямам потребност от нея.