Пеша из земите на Африка
„ Осъзнах, че пътувам това пътешестване с цел да стана всички и да пребивавам живота на всички. Не пътувам с цел да бъда „ аз-а “ си, да пребивавам в хотели, да нося навиците си по света.
Пътувам, с цел да хапвам инджера всеки ден, да съм етиопецът, който си цялостни вода със остаряла пластмасова туба от извора, с цел да дремя в бараката на всеки африканец, лежащ на пода измежду бълхите, с цел да съм еритрейският емигрант, който няма къде да нощува, с цел да съм суданецът обгърнат в пясъчна стихия, обхванат от пустинята, с цел да поемам дъх горещия въздух на зловонните отпадъци в домовете на египетските забалини, с цел да пия кафе посред алените пясъци като бедуина, с цел да съм самичък в океана с плексигласова лодка, с цел да пребивавам живота на всеки безпаричен и богат, благополучен и беден. Пътувам без пари, с цел да не последвам прищевките си – моят избор е изборът на Вселената. Не желая да употребявам културите, а желая те да оформят сърцето ми и да оставят белези по мислите ми. Не желая да мина от точка А до точка Б в удобен рейс, а желая пътят да премине през мен с всичките си тежести и неравности метър по метър, с неговите непосещавани от никого села, с праха си, с природата и дъждовете, с ослепителното си слънце, с умората и със специфичните срещи. От точка А до точка Б лежи цяла една галактика, за която екскурзиантът в никакъв случай не схваща. “- Откъс от бележника на „ Вълшебния кортеж “
Божи гроб, Йерусалим
По следите на Христос
Този път пътуването на Маги, Цветин и новия им сателит и техен най-хубав другар – Жоро, стартира от Тел Авив, столицата на Израел. Оставяйки се още веднъж в ръцете на Провидението, те поемат по Христовите стъпки и то точно от родните галилейски земи на Иисус. Поклонническото странствуване стартира от родния град на Спасителя – Назарет, и минава през най-голямото сладководно езеро на Израел - Галилейското.
На това вълшебно място, сгушено в долината на река Йордан, се счита, че Христос е ходил по вода и е нахранил 5000 души единствено с самун и няколко риби. Изпълнени с усеща на учудване и признателност, нашите пътешественици се запътват към Божи гроб в Йерусалим. И по този начин приятелите от „ Вълшебния кортеж “ към този момент са Хаджии. Но претърпяното от тях е доста повече от една купа. Маги ни споделя за мощните усеща, които я връхлитат при визитата й на дребния вътрешен параклис, белязващ мястото, където Христос е възкръснал. Тя си спомня за тишината, която витаела в дребната стаичка, и за тръпките, полазили по кожата й. „ Такава мощна страст не може да бъде разказана – споделя ни тя. – Кара те да затаиш мирис и провокира сълзи в очите “.
Щедростта на непознатите
Това, в което Маги е безусловно сигурна, е, че хората, които срещнали по време на престоя си в Израел, били извънредно великодушни и гостоприемни. Въпреки че тримата другари пътуват с големи раници на тил, напълно не им се налагало да чакат дълго преди някоя кола да спре и да ги качи. Но добротата не стига до такава степен – постоянно били канени на посетители или пък черпени с някоя и друга вкусотия.
Но една характерна постъпка ще остане задълго в сърцата им. Точно преди да стартират с прехода си на Юдейската пустиня, били в незабавно търсене на магазинче, откъдето да купят най-необходимите хранителни запаси. За жал – несполучливо. Но както Вселената постоянно ги избавя, по този начин и този път им изпратила помощ. Намирали се в кибуц – селскостопанска комуна, където всичко е общо, а хората живеят като едно – дружно работят, дружно се хранят. След като помолили момчето на портала за насоки, то им дало отговор с извънредно предложение. „ Посочи ни къде има склад, цялостен с плодове, зеленчуци, сокове, сирена, самун и какво ли не – споделя разгорещено Маги. – След това ни сподели просто да вземем от каквото си пожелаем и то колкото можем да носим със себе си. Дори не ни придружи “. Това доверие, което непознатия показал към пътешествениците, им напомнило още веднъж какъв брой чудноват и прелестен е Животът, и какъв брой добрина се крие у хората.
Отшелнически манастир в Палестина
Коледа с египетските монасиСлед напускането на Израел, „ Вълшебният кортеж “ прекосява границата на Палестина. А там попадат на антични монашески манастири. Сред безкрайната пустинна земя, тези храмове от зората на християнството образували красиви оазиси измежду нищото. След това тримата не престават към Йордания, където прекарват едвам седмица поради нетърпимия мраз. Но даже и за това малко време, те съумяват да се нарадват на като че ли неземните червени пясъци на пустинята Уади Рум (в която за малко да се изгубят и да навлязат незаконно в Саудитска Арабия). След дълго ходене, пътешествениците доближават Синайския полуостров – към този момент са на египетски земи.
Пустинята Уади Рум, Йордания
Пътят ги води в православния манастир „ Света Екатерина “, величествена сграда, предпазена от висока каменна стена. Може би точно по тази причина манастирът е измежду най-дълго съществувалите без да бъде опустошен. До преди няколко десетилетия даже не е имало врата, а монасите били спускани с панер и въже. Пустинните ветрове носят през вековете на историята легендата за Мойсей и Десетте Божии заповеди, които Бог му поверил точно тук. В манастира се намира и втората най-голяма библиотека за скъпи ръкописи (след Ватикана).
„ В архивите видяхме антични ръкописи на глаголица – споделя ни Маги. – Беше неповторимо прекарване да зърнем и едни от първите ръкописи на Евангелието “. Като поклонници те имали право да прекарат 3 дни в манастира. И по този начин тримата посрещнали Рождество Христово – на непозната земя, измежду египетските монаси, само че в последна сметка човек носи в себе си всичката обич и религия, нужни за основаването уют и топлота.
Пирамидите в Гиза
Богат, беденС изгряването на Новата година пътешествениците потеглят по следите на виещата се като змия река Нил – тяхна вярна спътница за идващите 2 месеца. Въпреки многото военни пунктове и възбраните на цивилни коли да транспортират туристи, „ Вълшебният кортеж “, спотайващ се в багажниците на тирове и камиони, доближава чудесата на Египет – пирамидите и Долината на Царете. „ Не сме очаквали, че ще усетим такава мощ, извираща от тези грандиозни здания “, спомня си Маги.
" Град на боклука ", Кайро
Оттам се запътват към Кайро, столицата. Приютява ги локален предприемач от заможно семейство копти (египетски християни). И по този начин приятелите се озовават в голям апартамент с викториански мебели като от приказките. След това главозамайващо прекарване, тримата бродят из улиците на „ Градът на боклука “ – сметището на Кайро. Името незабавно поражда картини на купища отпадъци, нечистотия и непоносима миризма. Именно в такава конюнктура живеят забалините – жителите на този квартал, които рециклират отпадъците на цялата столица, а и на покрайнините. Всеки ден се стоварват към 80 тона, които забалините разпределят и обработват, след което продават като вторични първични материали и изкарват прехраната на себе си и фамилията си. Всяка фамилия си има своята специфична роля – едни поемат пластмасата, други претопяват метали, трети „ простират “ картони.
Парти в " Града на боклука "
Въпреки че били откровено потресени от тази нечовешка панорама, пътешествениците осъзнали нещо доста значимо. „ Тези хора не бяха клошари, те носеха чисти облекла и се гордееха, че точно те чистят Кайро – изяснява Маги. – Те са естествени хора, мечтаещи да дадат положително обучение и прекрасен живот на децата си. “ Макар улиците и постройките да са заринати от отпадъци, домовете на жителите са напълно чисти и приветливи. Местен мъж кани „ Вълшебния кортеж “ в дома си, където честват годежа на сестра му. Така измежду вкусни ястия и бели денс (традиционен ориенталкси танц), пътешествениците прекарват нощта. Само за няколко дни те съумяват да се допрян до двете страни на монетата. Да видят блясъка на първокласния Египет, само че и да усетят ритъма на жителите от „ Градът на боклуците “.
На стоп през Сахара
Щастието да си жив
След като прекосяват язовира Насър, пътешествениците споделят „ мархабан “ на Судан. Следвайки тънката линия на Нил, те прекосяват необятната Сахара. По пътя си се радват на многочислените финикови палми, отрупани с фурми и стръкчета фасул – главната храна на локалните.
Един от транспортите им е цистерна, пренасяща гориво. Както се движат умерено по пътя, внезапно пред тях изкача стадо кози. Инстинктът на водача го кара да завърти внезапно кормило и камионът излиза отвън пътя измежду бодливите акации и шубраци. „ Просто бяхме на косъм да се обърнем – напомня си случката Маги. – Но щом разбрахме, че сме добре, избухнахме в песни, танци и благодарности към Бога “. Едно от прекарванията, които са белязали пътешествениците, е наблюдаването на суфистка гала. Под ритмичните удари на тъпана, суданци се въртели в кръг, скачали на един крайник и възхвалявали Бога още веднъж и още веднъж и още веднъж. Именно в тези моменти човек усеща по какъв начин силата тече в жилите му, по какъв начин всички сме свързани с невидима нишка и по какъв начин непредвидените мигове чудо ни зареждат за цялостен живот.
◄►
Етиопски пасторалПоследната страна, по чиито земи „ Вълшебният кортеж “ разпъвал палатката си, е Етиопия. Това е втората страна, която приема християнството, и до ден сегашен си има своя лична черква. Хората имат мощно благоговение към вярата си и по тази причина никой от тях не смее да пристъпи в храма. „ Те считат, че единствено оня, чиито сърце и живот са същински чисти, е заслужен да влезе в черква – изяснява ни Маги. – Затова просто целуват земята пред постройката и там се кланят на Бога “.
Тук пътешествениците също срещат значително компликации. Тъй като територията е пренаселена и на всички места има локални поданици, обитаващи своите колибки, Маги, Цветин и Жоро постоянно се оказват атракцията на селото. Всеки се интересува какви са, по какъв начин по този начин си разпъват къщата за минути, а на всичкото от горната страна си я носят и на гърба. За да намерят успокоение, те правили лагера си някъде измежду полетата. Но откакто пет нощи поред палатките на тримата другари били обградени от локалните, въоръжени с мачете, брадви и даже калашници, те разбрали, че нещо би трябвало да се промени. Затова били принудени да научат езика – амхарски, и да молят да пренощуват на несъмнено в двора на някое етиопско семейство.
И макар компликациите, пътешествениците с носталгия си спомнят за селата, в които електричеството и течащата вода били необичайност, а осветлението идвало от пламъка на свещта; селата, в които колибите били от глина и сламени покриви, а храната се приготвяла на огън. „ Гостувахме на доста фамилии и разбрахме, че те са същински щастливи – с усмивка ни споделя Маги. – Живеят в естетика, обработват земите си, грижат се за добитъка си и това им е задоволително “. Може би това ни дава мотив да се замислим за нашите лични възгледи. Може би не всичко е черно-бяло. И може би това, което ние назоваваме беднотия, за някои в действителност е същинското благополучие.
Заради създалата се обстановка, „ Вълшебният кортеж “ се завърна в България по-рано от предстоящото. Сега те прекарват времето си в „ пътешестване към себе си “, както самите те споделят, и в описване на чудните си истории на тези от нас, които са зажаднели за хубост и чудо.
Още детайлности за пътешествията на „ Вълшебния кортеж “ и неповторими фотоси може да намерите в настоящия брой на Списание 8
Още за техните завършения четете в блога им: https://bgmagickervan.com/
Пътувам, с цел да хапвам инджера всеки ден, да съм етиопецът, който си цялостни вода със остаряла пластмасова туба от извора, с цел да дремя в бараката на всеки африканец, лежащ на пода измежду бълхите, с цел да съм еритрейският емигрант, който няма къде да нощува, с цел да съм суданецът обгърнат в пясъчна стихия, обхванат от пустинята, с цел да поемам дъх горещия въздух на зловонните отпадъци в домовете на египетските забалини, с цел да пия кафе посред алените пясъци като бедуина, с цел да съм самичък в океана с плексигласова лодка, с цел да пребивавам живота на всеки безпаричен и богат, благополучен и беден. Пътувам без пари, с цел да не последвам прищевките си – моят избор е изборът на Вселената. Не желая да употребявам културите, а желая те да оформят сърцето ми и да оставят белези по мислите ми. Не желая да мина от точка А до точка Б в удобен рейс, а желая пътят да премине през мен с всичките си тежести и неравности метър по метър, с неговите непосещавани от никого села, с праха си, с природата и дъждовете, с ослепителното си слънце, с умората и със специфичните срещи. От точка А до точка Б лежи цяла една галактика, за която екскурзиантът в никакъв случай не схваща. “- Откъс от бележника на „ Вълшебния кортеж “
Божи гроб, Йерусалим
По следите на Христос
Този път пътуването на Маги, Цветин и новия им сателит и техен най-хубав другар – Жоро, стартира от Тел Авив, столицата на Израел. Оставяйки се още веднъж в ръцете на Провидението, те поемат по Христовите стъпки и то точно от родните галилейски земи на Иисус. Поклонническото странствуване стартира от родния град на Спасителя – Назарет, и минава през най-голямото сладководно езеро на Израел - Галилейското.
На това вълшебно място, сгушено в долината на река Йордан, се счита, че Христос е ходил по вода и е нахранил 5000 души единствено с самун и няколко риби. Изпълнени с усеща на учудване и признателност, нашите пътешественици се запътват към Божи гроб в Йерусалим. И по този начин приятелите от „ Вълшебния кортеж “ към този момент са Хаджии. Но претърпяното от тях е доста повече от една купа. Маги ни споделя за мощните усеща, които я връхлитат при визитата й на дребния вътрешен параклис, белязващ мястото, където Христос е възкръснал. Тя си спомня за тишината, която витаела в дребната стаичка, и за тръпките, полазили по кожата й. „ Такава мощна страст не може да бъде разказана – споделя ни тя. – Кара те да затаиш мирис и провокира сълзи в очите “.
Щедростта на непознатите
Това, в което Маги е безусловно сигурна, е, че хората, които срещнали по време на престоя си в Израел, били извънредно великодушни и гостоприемни. Въпреки че тримата другари пътуват с големи раници на тил, напълно не им се налагало да чакат дълго преди някоя кола да спре и да ги качи. Но добротата не стига до такава степен – постоянно били канени на посетители или пък черпени с някоя и друга вкусотия.
Но една характерна постъпка ще остане задълго в сърцата им. Точно преди да стартират с прехода си на Юдейската пустиня, били в незабавно търсене на магазинче, откъдето да купят най-необходимите хранителни запаси. За жал – несполучливо. Но както Вселената постоянно ги избавя, по този начин и този път им изпратила помощ. Намирали се в кибуц – селскостопанска комуна, където всичко е общо, а хората живеят като едно – дружно работят, дружно се хранят. След като помолили момчето на портала за насоки, то им дало отговор с извънредно предложение. „ Посочи ни къде има склад, цялостен с плодове, зеленчуци, сокове, сирена, самун и какво ли не – споделя разгорещено Маги. – След това ни сподели просто да вземем от каквото си пожелаем и то колкото можем да носим със себе си. Дори не ни придружи “. Това доверие, което непознатия показал към пътешествениците, им напомнило още веднъж какъв брой чудноват и прелестен е Животът, и какъв брой добрина се крие у хората.
Отшелнически манастир в Палестина Коледа с египетските монасиСлед напускането на Израел, „ Вълшебният кортеж “ прекосява границата на Палестина. А там попадат на антични монашески манастири. Сред безкрайната пустинна земя, тези храмове от зората на християнството образували красиви оазиси измежду нищото. След това тримата не престават към Йордания, където прекарват едвам седмица поради нетърпимия мраз. Но даже и за това малко време, те съумяват да се нарадват на като че ли неземните червени пясъци на пустинята Уади Рум (в която за малко да се изгубят и да навлязат незаконно в Саудитска Арабия). След дълго ходене, пътешествениците доближават Синайския полуостров – към този момент са на египетски земи.
Пустинята Уади Рум, Йордания Пътят ги води в православния манастир „ Света Екатерина “, величествена сграда, предпазена от висока каменна стена. Може би точно по тази причина манастирът е измежду най-дълго съществувалите без да бъде опустошен. До преди няколко десетилетия даже не е имало врата, а монасите били спускани с панер и въже. Пустинните ветрове носят през вековете на историята легендата за Мойсей и Десетте Божии заповеди, които Бог му поверил точно тук. В манастира се намира и втората най-голяма библиотека за скъпи ръкописи (след Ватикана).
„ В архивите видяхме антични ръкописи на глаголица – споделя ни Маги. – Беше неповторимо прекарване да зърнем и едни от първите ръкописи на Евангелието “. Като поклонници те имали право да прекарат 3 дни в манастира. И по този начин тримата посрещнали Рождество Христово – на непозната земя, измежду египетските монаси, само че в последна сметка човек носи в себе си всичката обич и религия, нужни за основаването уют и топлота.
Пирамидите в Гиза Богат, беденС изгряването на Новата година пътешествениците потеглят по следите на виещата се като змия река Нил – тяхна вярна спътница за идващите 2 месеца. Въпреки многото военни пунктове и възбраните на цивилни коли да транспортират туристи, „ Вълшебният кортеж “, спотайващ се в багажниците на тирове и камиони, доближава чудесата на Египет – пирамидите и Долината на Царете. „ Не сме очаквали, че ще усетим такава мощ, извираща от тези грандиозни здания “, спомня си Маги.
" Град на боклука ", Кайро Оттам се запътват към Кайро, столицата. Приютява ги локален предприемач от заможно семейство копти (египетски християни). И по този начин приятелите се озовават в голям апартамент с викториански мебели като от приказките. След това главозамайващо прекарване, тримата бродят из улиците на „ Градът на боклука “ – сметището на Кайро. Името незабавно поражда картини на купища отпадъци, нечистотия и непоносима миризма. Именно в такава конюнктура живеят забалините – жителите на този квартал, които рециклират отпадъците на цялата столица, а и на покрайнините. Всеки ден се стоварват към 80 тона, които забалините разпределят и обработват, след което продават като вторични първични материали и изкарват прехраната на себе си и фамилията си. Всяка фамилия си има своята специфична роля – едни поемат пластмасата, други претопяват метали, трети „ простират “ картони.
Парти в " Града на боклука "
Въпреки че били откровено потресени от тази нечовешка панорама, пътешествениците осъзнали нещо доста значимо. „ Тези хора не бяха клошари, те носеха чисти облекла и се гордееха, че точно те чистят Кайро – изяснява Маги. – Те са естествени хора, мечтаещи да дадат положително обучение и прекрасен живот на децата си. “ Макар улиците и постройките да са заринати от отпадъци, домовете на жителите са напълно чисти и приветливи. Местен мъж кани „ Вълшебния кортеж “ в дома си, където честват годежа на сестра му. Така измежду вкусни ястия и бели денс (традиционен ориенталкси танц), пътешествениците прекарват нощта. Само за няколко дни те съумяват да се допрян до двете страни на монетата. Да видят блясъка на първокласния Египет, само че и да усетят ритъма на жителите от „ Градът на боклуците “.
На стоп през Сахара Щастието да си жив
След като прекосяват язовира Насър, пътешествениците споделят „ мархабан “ на Судан. Следвайки тънката линия на Нил, те прекосяват необятната Сахара. По пътя си се радват на многочислените финикови палми, отрупани с фурми и стръкчета фасул – главната храна на локалните.
Един от транспортите им е цистерна, пренасяща гориво. Както се движат умерено по пътя, внезапно пред тях изкача стадо кози. Инстинктът на водача го кара да завърти внезапно кормило и камионът излиза отвън пътя измежду бодливите акации и шубраци. „ Просто бяхме на косъм да се обърнем – напомня си случката Маги. – Но щом разбрахме, че сме добре, избухнахме в песни, танци и благодарности към Бога “. Едно от прекарванията, които са белязали пътешествениците, е наблюдаването на суфистка гала. Под ритмичните удари на тъпана, суданци се въртели в кръг, скачали на един крайник и възхвалявали Бога още веднъж и още веднъж и още веднъж. Именно в тези моменти човек усеща по какъв начин силата тече в жилите му, по какъв начин всички сме свързани с невидима нишка и по какъв начин непредвидените мигове чудо ни зареждат за цялостен живот.
◄► Етиопски пасторалПоследната страна, по чиито земи „ Вълшебният кортеж “ разпъвал палатката си, е Етиопия. Това е втората страна, която приема християнството, и до ден сегашен си има своя лична черква. Хората имат мощно благоговение към вярата си и по тази причина никой от тях не смее да пристъпи в храма. „ Те считат, че единствено оня, чиито сърце и живот са същински чисти, е заслужен да влезе в черква – изяснява ни Маги. – Затова просто целуват земята пред постройката и там се кланят на Бога “.
Тук пътешествениците също срещат значително компликации. Тъй като територията е пренаселена и на всички места има локални поданици, обитаващи своите колибки, Маги, Цветин и Жоро постоянно се оказват атракцията на селото. Всеки се интересува какви са, по какъв начин по този начин си разпъват къщата за минути, а на всичкото от горната страна си я носят и на гърба. За да намерят успокоение, те правили лагера си някъде измежду полетата. Но откакто пет нощи поред палатките на тримата другари били обградени от локалните, въоръжени с мачете, брадви и даже калашници, те разбрали, че нещо би трябвало да се промени. Затова били принудени да научат езика – амхарски, и да молят да пренощуват на несъмнено в двора на някое етиопско семейство.
И макар компликациите, пътешествениците с носталгия си спомнят за селата, в които електричеството и течащата вода били необичайност, а осветлението идвало от пламъка на свещта; селата, в които колибите били от глина и сламени покриви, а храната се приготвяла на огън. „ Гостувахме на доста фамилии и разбрахме, че те са същински щастливи – с усмивка ни споделя Маги. – Живеят в естетика, обработват земите си, грижат се за добитъка си и това им е задоволително “. Може би това ни дава мотив да се замислим за нашите лични възгледи. Може би не всичко е черно-бяло. И може би това, което ние назоваваме беднотия, за някои в действителност е същинското благополучие.
Заради създалата се обстановка, „ Вълшебният кортеж “ се завърна в България по-рано от предстоящото. Сега те прекарват времето си в „ пътешестване към себе си “, както самите те споделят, и в описване на чудните си истории на тези от нас, които са зажаднели за хубост и чудо.
Още детайлности за пътешествията на „ Вълшебния кортеж “ и неповторими фотоси може да намерите в настоящия брой на Списание 8
Още за техните завършения четете в блога им: https://bgmagickervan.com/
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ