В затворите на Беларус: Робски труд за по-малко от 2 рубли
Осъдените в беларуските затвори поставят насилствен труд. Особено тежки и унизителни са изискванията за политическите пандизчии. Безскрупулната власт даже извлича облаги. Бивши пандизчии описват какво са претърпели.
" Условията на труд са напряко рабски ", споделя някогашната политическа затворничка Наталия Херше. Лежала е в женския затвор в Гомел поради присъединяване си в протестно шествие в Минск. В пандиза работела като като шивачка, без да разполага с най-необходими неща: " Имаше единствено шевна машина и нормално дървено столче. Само някои получаваха обувки, въпреки че те са наложителни съгласно разпоредбите за отбрана на труда. Работехме по шест часа дневно с две почивки от пет до 10 минути ", спомня си опозиционерката.
Затворът, в който Наталия е лежала, създава дрехи за беларуските правоприлагащи органи. Но Наталия отказала да шие униформи. Заради това била осъдена да не получава пратки и да не може да беседва по телефона със фамилията си. Била е преместена в изолатор. В последна сметка ѝ се наложило да шие работни облекла за строителна компания.
Дисциплинарни санкции и удължение на присъди
В същия затвор излежава присъдата си и известната политическа затворничка Мария Колесникова. Тя е лице на опозиционното придвижване от лятото на 2020 година. Организацията ѝ упреква в изборни измами президента Александър Лукашенко, който ръководи страната от 1994 година.
Всички, които са попаднали зад решетките в Беларус, са задължени да работят. Те нямат право да отхвърлят полагането на труд. В противоположен случай рискуват да бъдат подложени на дисциплинарни санкции или на удължение на присъдата. Василий Завадский, който е работил в системата на пандизите в продължение на съвсем 25 години и е създател на организация, защитаваща правата на пандизчиите, разказва всекидневната работа по следния метод: 40 часа заплатен труд на седмица, неплатена работа в двора и градината без трудов контракт, високи правила и ниско възнаграждение. " Затворниците не могат да избират какво да работят. Те не могат да се срещнат с правата си и да ги пазят ", споделя правозащитникът, който е и доктор.
Тежък и зле заплатен труд
" Първата ми месечна заплата в действителност ме впечатли: 6, 66 рубли (тоест към 1,80 евро) ", споделя с подигравка Наталия Херше. Банковият управител и политик Виктор Бабарико, считан за преуспяващ претендент по време на президентските избори през 2020 година, излежава 14-годишна присъда в пандиза в Новополоцк. Първоначално той бил заставен да работи по шест дни в седмицата като огняр в една пекарна, за което получавал по-малко от две рубли (или 0,56 евро). По-късно му било позволено да изготвя хлебни произведения. Работело се при съвсем непоносими условия на високите температури и неприятна вентилация.
Правозащитниците показват, че заплатите в беларуските затвори са извънредно ниски, в това число и тъй като от тях се удържат разноски за храна, облекло и даже за санкции. " За политическите пандизчии работата е средство за наказване. А за елементарните пандизчии работата несъмнено не е метод за превъзпитание и коригиране. Малко евентуално е някой да се промени, в случай че тежката и рискова работа не е обвързвана с материално стимулиране ", показва Павел Сапелко, юрист в беларуския правозащитен център " Вясна ".
Печалби за сметка на наказаните
Друга причина за потреблението на пандизчиите като евтина работна ръка е стремежът за облаги. В беларуската затворническа система има 15 заводи и 9 работилници. Осъдените се употребяват основно в секторите на дървообработването и металообработването, производството на облекло и обувки, селското стопанство и индустрията. Така да вземем за пример, те създават аварийни елементи за автомобилния цех на МАЗ в Минск, завода за трактори МТЗ и други заводи.
На уеб страницата на затворническата администрация има азбучник от 121 страници с създаваните специфични дрехи, барбекюта, павета, прозорци, мебели и дивани. Преди Западът да наложи наказания на Беларус някои от институциите даже изнасяха част от продукцията си отвън страната.
Всички, които са попаднали зад решетките в Беларус, са задължени да работят. Те нямат право да отхвърлят полагането на труд. В противоположен случай рискуват да бъдат подложени на дисциплинарни санкции или на удължение на присъдата. Василий Завадский, който е работил в системата на пандизите в продължение на съвсем 25 години и е създател на организация, защитаваща правата на пандизчиите, разказва всекидневната работа по следния метод: 40 часа заплатен труд на седмица, неплатена работа в двора и градината без трудов контракт, високи правила и ниско възнаграждение. " Затворниците не могат да избират какво да работят. Те не могат да се срещнат с правата си и да ги пазят ", споделя правозащитникът, който е и доктор.
Тежък и зле заплатен труд
" Първата ми месечна заплата в действителност ме впечатли: 6, 66 рубли (тоест към 1,80 евро) ", споделя с подигравка Наталия Херше. Банковият управител и политик Виктор Бабарико, считан за преуспяващ претендент по време на президентските избори през 2020 година, излежава 14-годишна присъда в пандиза в Новополоцк. Първоначално той бил заставен да работи по шест дни в седмицата като огняр в една пекарна, за което получавал по-малко от две рубли (или 0,56 евро). По-късно му било позволено да изготвя хлебни произведения. Работело се при съвсем непоносими условия на високите температури и неприятна вентилация.
Правозащитниците показват, че заплатите в беларуските затвори са извънредно ниски, в това число и тъй като от тях се удържат разноски за храна, облекло и даже за санкции. " За политическите пандизчии работата е средство за наказване. А за елементарните пандизчии работата несъмнено не е метод за превъзпитание и коригиране. Малко евентуално е някой да се промени, в случай че тежката и рискова работа не е обвързвана с материално стимулиране ", показва Павел Сапелко, юрист в беларуския правозащитен център " Вясна ".
Печалби за сметка на наказаните
Друга причина за потреблението на пандизчиите като евтина работна ръка е стремежът за облаги. В беларуската затворническа система има 15 заводи и 9 работилници. Осъдените се употребяват основно в секторите на дървообработването и металообработването, производството на облекло и обувки, селското стопанство и индустрията. Така да вземем за пример, те създават аварийни елементи за автомобилния цех на МАЗ в Минск, завода за трактори МТЗ и други заводи.
На уеб страницата на затворническата администрация има азбучник от 121 страници с създаваните специфични дрехи, барбекюта, павета, прозорци, мебели и дивани. Преди Западът да наложи наказания на Беларус някои от институциите даже изнасяха част от продукцията си отвън страната.
Официалните държавни източници не разкриват информация за изискванията, при които наказаните работят. Бившата затворничка Наталия Херше споделя за тях: " Когато отивахме на работа, заварихме да работят по едно и също време пет-шест групи. В същото време се боядисваше и се усещаше доста мощна миризма на багра. На една жена ѝ стана неприятно, загуби схващане и падна сред шевните машини. Изведоха я на открито и поседя на една скамейка в продължение на половин час. След това трябваше да продължи да шие. След десетина минути още веднъж загуби схващане. Накрая повикаха кола за спешна помощ. Видях я три седмици по-късно. Тя ходеше с бастун, беше получила инсулт. "
Натиск над политическите пандизчии
Работата, която се разпределя на хора, лишени от независимост по политически аргументи, постоянно се употребява като средство за напън. Центърът " Вясна " показва случаи, в които политзатворници са изпращани да работят най-тежката работа – да вземем за пример да режат мокри дърва, ръчно да смъкват изолацията от кабели и да отделят метала от употребяваните автомобилни гуми.
" Подобни действия могат да бъдат квалифицирани като насилствен труд. Това се прави освен, с цел да се унижат пандизчиите, само че и с цел да се печелят пари от тях ", разяснява още правозащитникът Павел Сапелко.
" Условията на труд са напряко рабски ", споделя някогашната политическа затворничка Наталия Херше. Лежала е в женския затвор в Гомел поради присъединяване си в протестно шествие в Минск. В пандиза работела като като шивачка, без да разполага с най-необходими неща: " Имаше единствено шевна машина и нормално дървено столче. Само някои получаваха обувки, въпреки че те са наложителни съгласно разпоредбите за отбрана на труда. Работехме по шест часа дневно с две почивки от пет до 10 минути ", спомня си опозиционерката.
Затворът, в който Наталия е лежала, създава дрехи за беларуските правоприлагащи органи. Но Наталия отказала да шие униформи. Заради това била осъдена да не получава пратки и да не може да беседва по телефона със фамилията си. Била е преместена в изолатор. В последна сметка ѝ се наложило да шие работни облекла за строителна компания.
Дисциплинарни санкции и удължение на присъди
В същия затвор излежава присъдата си и известната политическа затворничка Мария Колесникова. Тя е лице на опозиционното придвижване от лятото на 2020 година. Организацията ѝ упреква в изборни измами президента Александър Лукашенко, който ръководи страната от 1994 година.
Всички, които са попаднали зад решетките в Беларус, са задължени да работят. Те нямат право да отхвърлят полагането на труд. В противоположен случай рискуват да бъдат подложени на дисциплинарни санкции или на удължение на присъдата. Василий Завадский, който е работил в системата на пандизите в продължение на съвсем 25 години и е създател на организация, защитаваща правата на пандизчиите, разказва всекидневната работа по следния метод: 40 часа заплатен труд на седмица, неплатена работа в двора и градината без трудов контракт, високи правила и ниско възнаграждение. " Затворниците не могат да избират какво да работят. Те не могат да се срещнат с правата си и да ги пазят ", споделя правозащитникът, който е и доктор.
Тежък и зле заплатен труд
" Първата ми месечна заплата в действителност ме впечатли: 6, 66 рубли (тоест към 1,80 евро) ", споделя с подигравка Наталия Херше. Банковият управител и политик Виктор Бабарико, считан за преуспяващ претендент по време на президентските избори през 2020 година, излежава 14-годишна присъда в пандиза в Новополоцк. Първоначално той бил заставен да работи по шест дни в седмицата като огняр в една пекарна, за което получавал по-малко от две рубли (или 0,56 евро). По-късно му било позволено да изготвя хлебни произведения. Работело се при съвсем непоносими условия на високите температури и неприятна вентилация.
Правозащитниците показват, че заплатите в беларуските затвори са извънредно ниски, в това число и тъй като от тях се удържат разноски за храна, облекло и даже за санкции. " За политическите пандизчии работата е средство за наказване. А за елементарните пандизчии работата несъмнено не е метод за превъзпитание и коригиране. Малко евентуално е някой да се промени, в случай че тежката и рискова работа не е обвързвана с материално стимулиране ", показва Павел Сапелко, юрист в беларуския правозащитен център " Вясна ".
Печалби за сметка на наказаните
Друга причина за потреблението на пандизчиите като евтина работна ръка е стремежът за облаги. В беларуската затворническа система има 15 заводи и 9 работилници. Осъдените се употребяват основно в секторите на дървообработването и металообработването, производството на облекло и обувки, селското стопанство и индустрията. Така да вземем за пример, те създават аварийни елементи за автомобилния цех на МАЗ в Минск, завода за трактори МТЗ и други заводи.
На уеб страницата на затворническата администрация има азбучник от 121 страници с създаваните специфични дрехи, барбекюта, павета, прозорци, мебели и дивани. Преди Западът да наложи наказания на Беларус някои от институциите даже изнасяха част от продукцията си отвън страната.
Всички, които са попаднали зад решетките в Беларус, са задължени да работят. Те нямат право да отхвърлят полагането на труд. В противоположен случай рискуват да бъдат подложени на дисциплинарни санкции или на удължение на присъдата. Василий Завадский, който е работил в системата на пандизите в продължение на съвсем 25 години и е създател на организация, защитаваща правата на пандизчиите, разказва всекидневната работа по следния метод: 40 часа заплатен труд на седмица, неплатена работа в двора и градината без трудов контракт, високи правила и ниско възнаграждение. " Затворниците не могат да избират какво да работят. Те не могат да се срещнат с правата си и да ги пазят ", споделя правозащитникът, който е и доктор.
Тежък и зле заплатен труд
" Първата ми месечна заплата в действителност ме впечатли: 6, 66 рубли (тоест към 1,80 евро) ", споделя с подигравка Наталия Херше. Банковият управител и политик Виктор Бабарико, считан за преуспяващ претендент по време на президентските избори през 2020 година, излежава 14-годишна присъда в пандиза в Новополоцк. Първоначално той бил заставен да работи по шест дни в седмицата като огняр в една пекарна, за което получавал по-малко от две рубли (или 0,56 евро). По-късно му било позволено да изготвя хлебни произведения. Работело се при съвсем непоносими условия на високите температури и неприятна вентилация.
Правозащитниците показват, че заплатите в беларуските затвори са извънредно ниски, в това число и тъй като от тях се удържат разноски за храна, облекло и даже за санкции. " За политическите пандизчии работата е средство за наказване. А за елементарните пандизчии работата несъмнено не е метод за превъзпитание и коригиране. Малко евентуално е някой да се промени, в случай че тежката и рискова работа не е обвързвана с материално стимулиране ", показва Павел Сапелко, юрист в беларуския правозащитен център " Вясна ".
Печалби за сметка на наказаните
Друга причина за потреблението на пандизчиите като евтина работна ръка е стремежът за облаги. В беларуската затворническа система има 15 заводи и 9 работилници. Осъдените се употребяват основно в секторите на дървообработването и металообработването, производството на облекло и обувки, селското стопанство и индустрията. Така да вземем за пример, те създават аварийни елементи за автомобилния цех на МАЗ в Минск, завода за трактори МТЗ и други заводи.
На уеб страницата на затворническата администрация има азбучник от 121 страници с създаваните специфични дрехи, барбекюта, павета, прозорци, мебели и дивани. Преди Западът да наложи наказания на Беларус някои от институциите даже изнасяха част от продукцията си отвън страната.
Официалните държавни източници не разкриват информация за изискванията, при които наказаните работят. Бившата затворничка Наталия Херше споделя за тях: " Когато отивахме на работа, заварихме да работят по едно и също време пет-шест групи. В същото време се боядисваше и се усещаше доста мощна миризма на багра. На една жена ѝ стана неприятно, загуби схващане и падна сред шевните машини. Изведоха я на открито и поседя на една скамейка в продължение на половин час. След това трябваше да продължи да шие. След десетина минути още веднъж загуби схващане. Накрая повикаха кола за спешна помощ. Видях я три седмици по-късно. Тя ходеше с бастун, беше получила инсулт. "
Натиск над политическите пандизчии
Работата, която се разпределя на хора, лишени от независимост по политически аргументи, постоянно се употребява като средство за напън. Центърът " Вясна " показва случаи, в които политзатворници са изпращани да работят най-тежката работа – да вземем за пример да режат мокри дърва, ръчно да смъкват изолацията от кабели и да отделят метала от употребяваните автомобилни гуми.
" Подобни действия могат да бъдат квалифицирани като насилствен труд. Това се прави освен, с цел да се унижат пандизчиите, само че и с цел да се печелят пари от тях ", разяснява още правозащитникът Павел Сапелко.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ