Оризови ядки
Оризовите ядки са тип снак, който ни е добре прочут от детството, когато разходка в парка постоянно беше съпроводена от апетитно хрупане на тези дребни и издължени хрупанки. След години на пазарна липса оризовите ядки се завърнаха с мощен размах по будките и витрините на магазините. Оригиналната марка на оризовите ядки е известна като какино тане.
Японските майстори основават съвършеният оризов снак - какино тане, водени от желанието да реализират съвършенство в оризовия кулинарен деликатес. Приготвянето на оризовите ядки и през днешния ден става по остаряла японска технология на печене и обогатяване с обичайните за страната леки, ненатрапчиви и изискани аромати.
Родина на оризовите ядки е Страната на изгряващото слънце. У нас се внасят точно от там и се пакетират в родината ни.
Има 2 типа оризови ядки – типичен усет и люти оризови ядки, за които наложително е добре да си приготвите бира или минимум вода.
Лютивият усет на какино тане е особено за феновете на пикантния усет. Аромата и степента на лютивост са плод на дълголетен труд от страна на японските кулинарни майстори. Те точно премерват точните количества ароматни подправки, тъй че да доставят пикантна приятност, която няма по какъв начин да подразни стомаха ви и не провокира неутолима жадност.
Повечето марки оризови ядки оповестяват по своите пакети, че продуктът, който държим в ръцете си, следва модерните условия към храните – да бъдат здравословни, с ниско наличие на холестерол и мазнини, както и да бъдат основани в безупречно чиста конюнктура.
За някои оризови ядки това е годно, само че в случай че се зачитате постоянно по наличието на опаковките, ще видите съществуването в другояче обичаните ни хрупанки на някои типове консерванти, овкусители, стабилизатори.
Състав на оризови ядки
100 г оризови ядки съдържат 379 калории, 89 г въглехидрати, 0.5 г мазнини и 3.8 г белтъчини.
Оригиналният продукт
Всъщност познатите ни оризови ядки са обичайните японски крекери Араре. Имат незначителен продълговат размер и се подготвят по предписание от глутинов ориз и овкусени със соев сос. Араре имат японски генезис и са били пренесени в Съединени американски щати от японски имигранти, които стартират работа на плантациите при започване на 20 век.
По традиция японците употребяват араре най-много около Фестивала на куклите (Хинамацури) на 3 март – Деня на девойките в Япония. Това е времето, когато се оферират и най-пъстроцветните крекери - розови, жълти, бели, кафяви, светлозелени и така нататък Оцветените се оферират единствено от януари до март в очакване на Фестивала, само че нормално араре може да се купи целогодишно.
Видове оризови ядки
Съществува голямо многообразие от типове араре. Всички оризови ядки се разграничават по мярка, цвят и форма и се оферират, както сладки, по този начин и солени, и пикантни разновидности. Едно от типовете араре е точно какино тане или добре познатите и оризови ядки.
Името им идва от форма, която прилича семена на райската ябълка (каки – райска ябълка). Доста постоянно в Япония какино тане се продават смесени с фъстъци, като комбинацията се назовава ”какипи ” и е известно мезе за японска бира.
Рецепта за Японски оризови крекери
За към около 100 крекера
¾ ч.ч. брашно; ¾ ч.ч. мочико (безглутеното оризово брашно); 1 ½ с.л. захар; 1 с.л. черно сусамово семе; 1 ч.л. бакпулвер; ½ ч.ч. вода; растително масло за пържене; За глазурата; ¼ ч.ч. царевичен сироп; ¼ ч.ч. захар; ¼ ч.ч. соев сос.
Замесете меко тесто от брашното, мочикото, захарта, сусама, бакпулвера и водата омесете меко тесто. Ако тестото е прекомерно изсъхнало, прибавете още малко вода. Леко поръсете работната повърхност с мочико. Разделете тестото на няколко елементи и ги разточете на фино. Разточеният лист би трябвало да бъде с дебелина съвсем като лист хартия. Нарежете на квадратчета със страна към 1.27 см.
Загрейте олиото 190 °C. Пускайте на порции крекерите да се изпържат до златисто за няколко секунди. Вадете ги с решетъчна лъжица, като оттръсквате непотребната лой. Отцедете крекерите върху кухненска хартия. Изпържените крекери подредете върху хартия за печене.
За глазурата в тиган смесете царевичния сироп, захарта и соевия сос и оставете да заври на междинен огън. Варете, до момента в който захарта се разтвори и сместа стартира да се сгъстява – към минута. Повече от това не е нужно да се вари.
Излейте глазурата върху оризовите ядки в тавата, като работите бързо и ги разбъркайте, с цел да се покрият отмерено. Имайте поради, че изстиналата глазура елементарно се втвърдява. Самите кракерите не би трябвало да се допират един в различен. Сложете да се запекат за 15-20 минути (не повече), до момента в който глазурата изсъхне, в загряна на към 150°C фурна.
За още вкусни хрумвания, отворете нашите сбирки с:
- бирени мезета;
- хрупкави гризини;
- крекери за празненство.
