Орхан ДРАГАШ*Президентът на Сърбия Александър Вучич наскоро каза, че няма

Орхан ДРАГАШ*
Президентът на Сърбия Александър Вучич неотдавна сподели, че няма наказания на Сърбия против Русия, тъй като 85% от сръбските жители поддържат и обичат Русия. Устойчива ли е тази политика на най-голямата страна от Западните Балкани в светлината на изключването на Русия от останалата част на Европа, Запада и цивилизацията? Отговорът е " Не ".
В този смисъл единствено един въпрос в този момент заслужава внимание: Кога, а не дали, ще настъпи забележителна смяна?
Вучич не преувеличава, когато приказва за големия % сръбски жители, имащи топли усеща към Русия. Противно на това мнение, има безапелационни рационални аргументи, заради които сегашната политика на Сърбия би трябвало да бъде изменена. Западните сътрудници губят самообладание към Сърбия заради нежеланието й да се причисли към мощния европейски отговор на бруталността на режима в Кремъл, направил най-тежките закононарушения в Европа след Втората международна война.
Във всекидневния живот не 85%, а 100% от жителите на Сърбия са крепко свързани с Европа, а не с Русия. Две трети (около 61%) от търговията на Сърбия е със страните от Европейски Съюз, като Русия заема дял от 5%.
От всички задгранични вложения в Сърбия съвсем 70% идват от Европейски Съюз и по-малко от 10% - от Русия. Заедно с локалните компании, западните вложители са най-големите работодатели в Сърбия, като стотици хиляди работят в техните компании.
От какво ще се откаже сръбската стопанска система, когато (и не ако) наложи стопански наказания на Русия? Става дума за по-малко от милиард $ експорт, най-вече на храни и индустрия? Това е по-малко, в сравнение с изнася Сърбия за прилежаща Босна и Херцеговина (1,35 милиарда долара) или съвсем толкоз, колкото изнася за Косово, което даже не признава за страна.
Очаквайки смяна на сръбската политика по отношение на Русия, можем да използваме уместната прилика с 1948 година Тогава водачът на Югославия Йосип Броз Тито скъса връзките си със Съюз на съветските социалистически републики и Сталин. За Тито бе несравнимо по-трудно да вземе това решение, в сравнение с за Александър Вучич през днешния ден, тъй като Сталин имаше стотици хиляди бойци на Съюз на съветските социалистически републики в района, подготвени да атакуван Югославия всеки миг.
И най-после да кажем нещо за " пъпната шнур ", свързваща Сърбия и Русия - съюзът им във връзка с Косово. Тази връзка бе прекратена на 24 февруари 2022 година, когато Путин атакува Украйна. Изолирана от най-важните интернационалните конгреси, Русия в този момент е отхвърлена от международната общественост. Москва ще продължи да твърди, че пази Сърбия и Косово, както в Организация на обединените нации, по този начин и в други организации, само че това се приказва от безпомощни и изолирани политици, чийто глас не коства нищо в интернационалните връзки.
Вучич има историческия късмет да обезпечи непрекъснато място на страната си в фамилията на най-напредналите народи. Той е човек, който желае да бъде запомнен с нещо велико, да остави завещание. Сега той има този късмет. Не би трябвало да мисли за социологически изследвания, тъй като същинският общественик води народа си, а не го следва.
Единственият избор е Сърбия в Европейски Съюз. Ето за какво е значимо Европейски Съюз да стартира да интегрира Сърбия и всички останали на Балканите допустимо най-скоро, тъй като украинската покруса сподели каква заплаха дебне, в случай че Европейски Съюз е муден, колеблив и комплициран към тези, които желаят да се причислят към него.
Ако по този начин продължава, нищо няма да спре Путин и Русия да се опитат да пренесат експанзията си от Украйна на Балканите. И няма да има смели украинци и украинки на Балканите, които да се опълчват на съветския агресор. Евентуално някои ще ги поздравят като освободители. За да се избегне това, би трябвало да се вземат значими решения в Белград, Брюксел и други европейски градове. Първата стъпка би трябвало да бъде направена от Сърбия> * Орхан Драгаш е създател и шеф на Международния институт за сигурност - Белград