Тони Акардо – мафиотът, който надживя всички и лежа само един ден в затвора
Организираната престъпност постоянно може да изненада преследвачите с нови и по-качествени хрумвания за противопоставяне. Вечният танц сред властта и престъпността ще се забележи във всяка една страна, само че в Съединени американски щати приказваме за холивудска атракция, в която всеки режисьор може да открие ентусиазъм за премия Оскар. Малко е комично, че светът помни Ал Капоне, само че не обръща никакво внимание на неговият правоприемник.
Тони Акардо владее Чикаго към 40 години, като в този интервал прекарва единствено една вечер в пандиза. Това е освен похвално, само че и проява на мощ, която на този стадий мафията в Чикаго не е виждала. Каква е историята. След като един от най-свирепите босове завършва своята кариера през далечната 1931 година и то за налози, подземният свят има потребност от нов водач, който освен би трябвало да поеме управлението, само че и да задвижи цялата тази скрита промишленост напред.
Никой не посмява да номинира Тони Акардо, а и той самият не е очаквал тази чест. Като един от ниските рангове в армията на Капоне, той постепенно и безшумно продължава да извършва най-различни поръчки. Доказва се много постоянно като предан член и рядко обръща внимание на вътрешните спорове. Изпълнява абсолютно всяко едно разпореждане. Най-накрая е даже водач на Капоне, както и негов персонален телохранител. За разлика от своя шеф, Тони има други проекти и хрумвания. Неговото предпочитание не е да става звезда, това даже го отвращава.
Познат е на цялата организация и когато получава властта, избира да остане зад завесите и да употребява куклите, с които да поддържа властта си и поставените лица незабавно стартират да доближават нови върхове и върхове, тъй като неговата власт носи доходи, които никой до този миг не е генерирал. Най-важното е, че за разлика от Капоне, този човек остава тайнственост и доста малко хора въобще се интересуват от него, а това е майсторство.
Тони има едно качество, което никой различен не има – образован е, освен това доста повече от всеки различен бабун, който е заемал позицията. Мускулите на този пост в действителност са нещо значимо, само че не са задоволително, когато приказваме за власт и за оцеляване. Ето за какво постоянно се майтапят, че Тони има повече мозък на закуска, в сравнение с Ал Капоне въобще е имал през целия си живот. Нека стартираме през цялото време. Антонио Ленардо Акардо е роден на 28 април 1906 година Бъдещият крал на мафията ще проплаче в „ Малката Сицилия “ в зоната на Чикаго. Неговият татко е непретенциозен обущар и неговата майка постоянно оказва помощ в работата на татко си. Освен това ще видим, че той е второто от шест деца. По предписание, както се случва с всички деца, напуща гимназията и стартира да пораства на улицата.
По това време търси страстта и пристрастеността от закононарушенията, като има и на кого да подражава. Започва с дребни и дребни кражби, по-късно краде коли, само че не за някаква облага, а за разходка. Тони има и още една тъмна страна, изглеждайки малко по-невинен, мнозина го подценяват, само че не подозират каква експанзия се крие в него и го разбирали по сложния метод. През 20-те години на предишния век, Тони среща Ал. Двамата стартират да споделят хрумвания и Капоне намира приложение на интелигентния и предан сътрудник, за който мнозина считат, че е малоумен и даже безумен. Никой не помислил, че Тони желал да покаже своята преданост и нямал нищо срещу да я заслужи. А сходна опция към този момент имало, Тони просто получавал поръчката за нечия глава, която би трябвало да се отвори и за негативно време новините съобщавали скръбната новина за нечий изветрял мозък.
Капоне го наричал Джо Батата, само че действително единствено той можел да си разреши сходно изявление. От друга страна, когато Акардо не работи, той бил толкоз спокоен, спокоен и даже незабележим човек, че може да се разминете по улицата и даже да не заподозрете кой тъкмо е той. Ако има опция да не съпровожда началството по заведения, би го направил с огромно наслаждение. Лоялността му в действителност го качва доста напред в йерархията и откакто няколко пъти съумява да го избави от похищения и набези, Тони е повече от бетониран. Капоне толкоз доста се доверявал, че даже го поканил да взе участие в Клането на Свети Валентин от 1929 година Никой не знае сигурно дали Тони е работил на този ярък празник, само че фактът е, че един от враговете на Капоне получава доста съществено обръщение.
След като този случай кара обществото да изиска по-сериозни ограничения, полицията се взима в ръце, явно и данъчните заработват, с цел да може скоро да изпратят Капоне в пандиза. През 1933 година сухият режим е отстранен, което слага под въпрос всичките напъни на полицията. Зелената алкохолна светлина разрешава на организациите да не се тормозят за своите дейности, а непосредствено да се заловен за гушите, което се случва. Организацията на Капоне има потребност от ново лице и единствено една персона може да се оправи с тежката задача. За известно време Франк Нити се пробва да запълни обувките на Капоне, само че като следващият лаком водач, бързо навлича гнева на управляващите и се самоубива, тъй като не желае да стигне до пандиза. Пол Рика също се пробва, само че след време е затворен.
Акардо има правото да опита да стартира работа и откакто получава поста непосредствено от пандиза, неговата активност започва през 40-те години на предишния век. Промените на Тони са разумни, от хазарта, стартира да развива незабавно незаконните спортни залози и несъмнено, бързо съумява да поеме надзор над конните надбягвания. Не е убивал коне по образеца на „ Кръстника “, само че пък може да се счита, че е знаел по какъв начин да изясни кой би трябвало да завоюва и кой не. Избирайки тези мимолетни бизнес задания, той бързо стартира да оперира в някои нови ниши и това носи доходи, за които никой даже не е мечтал. Тони обяснявал, че е търговец на бира, живеел със брачната половинка си, двете дъщери и два осиновени сина. Никога не се опитвал да бъде състезател или плейбой, това, което имал, му стигало изцяло.
И дискретният му жанр се оказва едно от най-хубавите решения. Организираната престъпност се развила до степен, че даже ФБР не можели да схванат кой тъкмо е водач на организацията. Най-накрая някои сътрудници назовават Тони – същинският кръстник. В края на 50-те години на предишния век, кръстникът напуща поста и оставя единствено някои отговорници на разнообразни позиции. За разлика от всички прародители, той не отстъпва поста, просто се измества в страни от линията. Използвайки дистанцията, той към този момент употребява ресурсите за свои лични облаги. Прави невероятна женитба за своята щерка, взима брачната половинка си на дълга отмора в Европа и стартира да се гмурка надълбоко в океана, което до края на живота му остава едно от най-приятните занимания.
Не си мислете, че е ваксиниран от властта, той продължава да е доста деликатен с полицията, няма никакви връзки в съда и няколко пъти е обвинен, само че това не му пречи да прекара единствено един ден в пандиза, откакто е привикан за разпит. През 60-те години на предишния век, въпреки и да се кълне, че няма да повтори грешките на Капоне, той също е в съмнение за данъчни измами. Макар и да е приет за отговорен, той апелира и е освободен. Другото главоболие идва непосредствено благодарение на Сам Джинкана. Макар и Тони да му подсказва, че би трябвало да бъде по-нисък от тревата, Сам мечтае да е Ал Капоне. Необходима е една година и полицията го затваря. През 1966 година Сам е освободен, отпътува за Мексико и още веднъж прави същите издънки. През 1974 година още веднъж е задържан от мексиканските управляващи и върнат назад в Съединени американски щати.
Този път му е препоръчана отбрана, с цел да свидетелства, само че по този начин и не съумява да стигне до залата, някой съумява да го почисти доста по-рано. Няма никаква информация кой е направил поръчката, само че единственият човек е Тони. И всякога, когато е викан в съда, отхвърля всички вероятни обвинявания, твърди, че е търговец на бира и нищо повече. Често пъти се смее на обвиняванията в основаването на незаконна организация и отхвърля – нямал надзор над никого и не можел да се занимава с сходни действия. Колкото и инспекции да се вършат по негов адрес, полицията и всяка друга институция не могат да стигнат до него.
Тони Акардо умира на 22 май 1992 година след инфаркт. На 86-годишна възраст съумява да реализира това, което никой различен не съумява – пенсионира се и не влиза нито веднъж в пандиза. Според някои анализатори, триумфът идва с още един доста значим факт – Тони стои надалеч от трафика с опиати и това му носи доста съществени позитиви. Неговата гибел се счита и за края на епохата на Капоне, която съумява да продължи с помощта на Тони и големият демонстриран разсъдък.
Снимки: GettyImages
