Орбиталната обсерватория SDO регистрира най-мощното изригване на повърхността на Слънцето

Орбиталната обсерватория SDO записва най-мощното изригване на повърхността на Слънцето през последните три години, което демонстрира края на извънредно дългия и спокоен интервал на слънчева „ хибернация “. Това съобщи пред ТАСС основният откривател в Лабораторията по рентгенова астрономия на Слънцето към ФИАН Сергей Богачев.
„ При всички разновидности на развиване на събитията, можем решително да твърдим едно: стартира нов безоблачен цикъл и той изцяло ще дефинира физиката на нашата звезда за идващите единадесет години. Сърцето на нашата звезда към момента бие в ритъма, открит от наблюдения на Слънцето през последните 400 години “, изясни ученият, съобщи организация Фокус.
На астрономите от дълго време е известно, че на повърхността на Слънцето от време на време има експлоадирания, в хода на които светилото внезапно отделя огромно количество сила под формата на талази от забележима светлина, топлинна и рентгенова радиация. Мощни събития от този тип могат да нарушат работата на спътниците на орбитата и да пречат на системите за радиовръзка на Земята, а също така съставляват риск за здравето на космонавтите. 
По предписание равнището на интензивността на слънчевите изригвания се колебае с периодичност към 11 години. Преди няколко години учените започнаха да се притесняват, че този модел стартира да се нарушава по време на предпоследния и настоящия цикъл на слънчевата интензивност, които се характеризират с малко петна и експлоадирания. Много теоретици допускат, че сходни аномалии приказват за фундаментални промени в работата на слънчевите глъбини.
Събуденото Слънце
Както означи Богачев, Слънцето изпадна в тази извънредно дълга „ хибернация “ в края на септември 2017 година - откакто на повърхността му се появи рекордно мощно експлоадиране от клас X9.3. Това е най-мощното сходно събитие през последните 15 години.
Тази „ хибернация “ продължи съвсем три години, до тази заран, когато приборите на галактическата обсерватория SDO и други слънчеви телескопи записаха експлоадиране от клас M, което е единствено с една степен по-слабо от събитията от клас X. Според астрофизика това е било изненада изненада, защото такива изригвания нормално предшествани от по-слаби прояви на слънчева интензивност от клас C.
„ През актуалната година не е записана нито едно експлоадиране от клас C. Освен това експлоадирания от клас C не са следени от май 2019 година Прекъсването на слънчевите изригвания продължи близо година е свърши през днешния ден, с експлоадиране непосредствено от такава мощ. Остава да разберем, дали това значи, че повишаването на интензивността ще бъде толкоз бурно през целия иден цикъл, или това е просто случайност “, означи откривателят.
Както изяснява Богачев, учените имат две теории за това. От една страна, опитът за наблюдаване на минали цикли на слънчевата интензивност допуска, че заради такова внезапно пробуждане на звездата идващите изригвания ще бъдат по-мощни и ще се появяват по-често. От друга страна, дълго „ успокоение “ на Слънцето и дребен брой слаби изригвания през този интервал в действителност могат да демонстрират, че звездата се движи към стогодишен или даже хилядолетен най-малко на интензивност. В този случай началото на цикъла с мощно експлоадиране ще бъде просто случайност. Последващи наблюдения на Слънцето, както се надява ученият, ще отговорят на този въпрос.