Гигантски газов облак скоро ще „подпали“ Млечния път
Орбиталната обсерватория „ Хъбъл “ е изучила великански газов облак, който в този момент „ пада “ върху нашата вселена със скорост 700 км/ч, и скоро ще провокира изблик на звездообразуване в нея, излиза наяве от публикация, оповестена в Astrophysical Journal Letters.
„ Този облак е отличен образец по какъв начин ще се промени образът на галактиката с течение на времето. То ни демонстрира, че Млечният път се явява място, където безусловно „ кипи “ от живот, където великански размери газ може да бъдат изхвърлени от една част от диска и да се върнат в нейното лоно в различен неин район “, споделя Андрю Фокс (Andrew Fox) от Института на галактическия телескоп в Балтимор (САЩ).
Фокс и сътрудниците му отдавна следят по този начин наречения облак Смит – огромна централизация на газ – открит отвън рамките на галактиката през 60-те години на предишния век от астронома Хейл Смит.
Този облак е с великански размери – дължината му е 11 000 светлинни години, а ширината – към 2,5 светлинни години. Неговата маса е към 2 милиона пъти по-висока от масата на Слънцето, и в случай че човек можеше да види радиовълните, то този облак би заемал на небето 30 пъти повече място от Луната.
NASA, ESA, A. Fox and A. Feild (STScI)
Новите наблюдения, които Фокс и сътрудниците му са провели благодарение на „ Хъбъл “, помогнали на учените да изчислят траекторията на придвижване на този обект и да схванат по какъв начин е зародил облакът, накъде се насочва и какво ще се случи с него и нашата вселена като цяло.
Досега доста астрономи смятаха, че облакът на Смит се явява откъс на починала вселена джудже, която е била раздрана на части от Млечния път. Наблюденията, извършени с „ Хъбъл “, са открили, че това не е по този начин – високият дял на сяра и редица други астрономически метали (елементи, по-тежки от водород и хелий), приказват, че този обект се е родил в Млечния път, а не е „ посетител “ от междузвездната среда.
Според изчисленията на Фокс и сътрудниците му облакът Смит е изхвърлен от периферията на Млечния път, от региона на по този начин нареченото хало, преи към 70 милиона години. След към 30 млн. години той ще „ падне “ върху нашата вселена в друга нейна точка, което безусловно би трябвало да я „ подпали “ и да провокира изблик на звездообразуване, който да породи десетки хиляди нови светила.
Засега учените не знаят какво е предиздвикало този газов куп да „ катапултира “ от Млечния път и за какво е съхранил своята форма без значение от големите размери и дребната компактност на облака Смит. От друга страна, както акцентират откривателите, откритието, че облакът се връща към галактиката, удостоверява известната през днешния ден догадка, че спиралните галактики не престават да живеят посредством сходна „ преправка “ на газ в междугалактичната среда.
РИА Новости
