Майката на съпруга ми се държеше зле с мен, но и аз не успях да стана идеалната свекърва
Опитвах се да запазя хладнокръвие и да не се трансформира в заядлива свекърва. Но нямам желание да понасям лудориите на снаха ми постоянно. Ако човек е зле учтив, той не може да се промени.
Сватбата на сина се състоя преди три години. Снахата се държеше учтиво първоначално. Надявах се, че ще можем да поддържаме връзка обикновено, не желаех да се трансформирам в страшилище.
Моята свекърва беше ужасна жена, още ме побиват тръпки, когато си спомня за нея. Тя постоянно се е опитвала да унищожи брака ни. Колко сълзи пролях поради нея? Тя ми крещеше, даже ме биеше с парцал – трябваше да изтърпя всичко. Така съм възпитана. Майка ми ме е научила, че майката на брачна половинка ми е моя втора майка. Така и се обръщах към нея.
След раждането на сина ми си дадох обещание, че без значение коя жена ще докара, ще я приема и ще се отнасям с нея като с щерка. Просто не се получи. Неговата Надя е по-лоша от всички снахи.
След сватбата заживяха чартърен.
По време на пандемията синът ми беше скъсен от работа и стартира на ново място, само че му плащаха по-малко. Вдигнаха и цената на наема – всеки има потребност от пари. Тогава ме попитаха краткотрайно да се реалокират при мен. Освободих им една стая.
Отначало не можех да видя очите на снахата. Готвех за всички, чистех, по този начин минаваше времето. Но не желая цялостен живот да съм прислужник.
Хранят се в стаята си, изнасят мръсните чинии, след това отново се затварят. Снахата не живее със личната си майка, а със свекърва си, не съм длъжна да й правя работата.
Синът стартира самичък да прави домакинските отговорности, да купува храна за всички. Така минаха шест месеца. Снахата не вършеше нищо из жилището.
Ядосах се, извиках ги в кухнята една вечер и им споделих, че в случай че не чистят след себе си, не мият банята и не готвят, ще изоставен жилището.
Снахата мълчеше, само че ме гледаше неприятно. Оттогава тя стартира да ми отмъщава. Тя по този начин вършеше нещата, че трябваше да ги преработвам след нея. Показах й по какъв начин се прави, само че не сподели нищо. Отиде и се оплака от мен на сина ми, че намирам неточности в работата й.
Обясних му, че няма да преработвам всичко, което прави тя и че не съм слугиня.
Той сподели, че ще й изяснява всичко по-добре.
Но държанието на снахата не се промени. Синът ми правеше всичко самичък.
“Знаех си, че майка ти се оплаква от мен. ”
Синът се опитваше да я убеди, че това не е по този начин. Но тя го уверяваше, че желая да ги скарам.
Едва се сдържах. Винаги се пробва да ме изкара неприятната. Скоро би трябвало да си тръгнат. Повече не споделих нищо на сина си, той ввиждаше всичко самичък.
При следващата им свада им споделих, че им давам период от 2 седмици да си намерят жилище.
“Няма да бъда отговорна за раздялата ви, Надя. Никога не съм те клеветила. Приех те като родна щерка, а ти плюеш по мен. Така че живейте както сметнете за добре, само че надалеч от мен. ”
Караха се до сутринта, снахата плачеше, синът пушеше и се чудех по какъв начин ще свърши всичко. Но по различен метод няма да се вразумят. Ако бях изтърпяла още, щях да стартира да се държа като моята свекърва.
На идващия ден се реалокираха при майка й. Може би тя ще успее да я вразуми.
Не съумях да стана идеалната свекърва.
