Българската музика потъна в траур: Отиде си една от най-големите оперни певици у нас
Оперната прима Мария Клинчева е умряла. Това оповестиха от пресцентъра на Държавна опера – Стара Загора.
През м. година тя отпразнува своя 80-годишен празник. Клинчева е родена в Панагюрище на 16 септември 1943 година.
„ Това е от нещата, с които се гордея. Имах едно прелестно детство, в една остаряла панагюрска къща, с огромни дувари, в която имаше всичко. Тя беше прелестна – необятна, просторна, само че и уютна. Дворът беше цялостен с чемшир, здравец и всички цветя. Майка ми садеше в лехите доста цветя- от кокичета и минзухари до хризантеми. През цялата година в двора ние имахме цветя, по тази причина и аз толкоз ги обичам “, показа в изявление за Българска телеграфна агенция, оповестено през м. година, оперната прима.
И добавя: „ Живяла съм добре, не се окайвам от нищо. Не обичам хората, които неприятно пишат за България. Родината ми за мен е благополучие. Земите от края на октомври, ноември, бяха наситени със сняг, ние виждахме пътищата чак през април. Водиха ни с шейни на посетители или на учебно заведение. Децата доста обичахме да се бием със снежни топки, а бузите ни бяха червени. Не се разболявахме, а в дъжда цопахме боси, само че бяхме доста щастливи. Нямали сме доста неща, от които не са лишени днешните деца, само че бяхме щастливи “, спомня си още Клинчева.
През 1972 година се завръща в България с договорите си за концерти в Италия през другите сезони. Назначена е в Държавна опера – Стара Загора.
Остава в Града на липите и отдава сърцето си на сцената на операта в града. С безрезервност и ентусиазъм, с изключителните си качества, примата изиграва към 50 функции, огромната част от тях основни. До последно продължи да работи като възпитател и преводач на опери от италиански език за своята обичана Старозагорска опера.
През м. година тя отпразнува своя 80-годишен празник. Клинчева е родена в Панагюрище на 16 септември 1943 година.
„ Това е от нещата, с които се гордея. Имах едно прелестно детство, в една остаряла панагюрска къща, с огромни дувари, в която имаше всичко. Тя беше прелестна – необятна, просторна, само че и уютна. Дворът беше цялостен с чемшир, здравец и всички цветя. Майка ми садеше в лехите доста цветя- от кокичета и минзухари до хризантеми. През цялата година в двора ние имахме цветя, по тази причина и аз толкоз ги обичам “, показа в изявление за Българска телеграфна агенция, оповестено през м. година, оперната прима.
И добавя: „ Живяла съм добре, не се окайвам от нищо. Не обичам хората, които неприятно пишат за България. Родината ми за мен е благополучие. Земите от края на октомври, ноември, бяха наситени със сняг, ние виждахме пътищата чак през април. Водиха ни с шейни на посетители или на учебно заведение. Децата доста обичахме да се бием със снежни топки, а бузите ни бяха червени. Не се разболявахме, а в дъжда цопахме боси, само че бяхме доста щастливи. Нямали сме доста неща, от които не са лишени днешните деца, само че бяхме щастливи “, спомня си още Клинчева.
През 1972 година се завръща в България с договорите си за концерти в Италия през другите сезони. Назначена е в Държавна опера – Стара Загора.
Остава в Града на липите и отдава сърцето си на сцената на операта в града. С безрезервност и ентусиазъм, с изключителните си качества, примата изиграва към 50 функции, огромната част от тях основни. До последно продължи да работи като възпитател и преводач на опери от италиански език за своята обичана Старозагорска опера.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ