Опасност от ядрена катастрофа: Какво се случва с АЕЦ Запорожие
Опасността от втори Чернобил пораства. Украинската АЕЦ " Запорожие " към този момент от дни се намира под обстрел. Колко дълго ще издържи тя, без съществени повреди и кои са най-големите опасности? Тук обобщаваме най-важните обстоятелства.
Украинският президент Зеленски предизвести, че обстрелът на АЕЦ „ Запорожие “ може да провокира нуклеарна повреда, сравнима с злополуката в Чернобил през 1986 година. „ Светът не трябва да не помни Чернобил и би трябвало да помни, че „ Запорожие “ е най-голямата атомна електроцентрала в света “, сподели украинският държавен глава. Той напомни и това, че злополуката в Чернобил бе провокирана от детонацията на един-единствен реактор, до момента в който реакторите в „ Запорожие “ са шест.
През последните дни централата, която се намира в Южна Украйна, неведнъж бе обстреляна с ракети, които засегнаха елементи от оборудването. В резултат от това един от реакторите трябваше да бъде изключен. Русия и Украйна се упрекват взаимно за това кой носи отговорността. От началото на март централата е в ръцете на съветската войска. Расте и паниката от възможен нуклеарен случай. Колко дълго би могла да издържи „ Запорожие “ на обстрела? Какви опасности има? И какво е ситуацията с останалите украински нуклеарни централи? Тук обобщаваме най-важните обстоятелства.
Какво е ситуацията в „ Запорожие “?
През последните дни централата неведнъж беше обстрелвана, без да може ясно да се откри от кого. Москва и Киев се упрекват взаимно, като тези обвинявания няма по какъв начин да бъдат тествани - в това число заради това, че специалисти на Международната организация за атомна сила (МААЕ) по този начин и не бяха позволени до окупирания от Русия регион.
Смята се, че сериозната инфраструктура на централата към момента е невредима, само че поради обстрела под опасност са освен реакторите, само че и хранилището за отработено нуклеарно гориво.
Какво се случва с личния състав на окупираната централа?
Пет месеца след началото на съветската окупация в централата не престават да работят украинските чиновници. По данни на украински източници личният състав обаче бил надзираван от представители на съветския нуклеарен тръст „ Росатом “. Освен това на територията на централата се намирали до 500 съветски бойци, а постройката се употребила и като склад за военна техника. От другата страна на ситуиран наоколо язовир пък са ситуирани украински военни елементи.
Шефът на МААЕ Рафаел Гроси предизвести неотдавна, че съветските войски нямат право да оказват напън над чиновниците на централата – защото това усилва рисковете от допускане на неточности в обслужването на оборудването, които могат да застрашат неговата сигурност.
Могат ли сходни уреди да устоят на военни офанзиви?
„ По принцип към нуклеарните централи в никакъв случай не се водят военни дейности “, споделя откривателят на рисковете Николаус Мюлнер от университета във Виена. Атомните централи се строят по този начин, че да могат да устоят на естествени произшествия, самолетни произшествия или терористични удари. Защитата от целенасочени военни набези е съвсем невъзможна.
Мюлнер, който сега изследва заканите за украинската атомна централа, въпреки всичко допуска, че обстрелът с елементарни оръжия не би довел до съдбовни повреди на защитната обвивка на реакторите в АЕЦ „ Запорожие “.
Има ли опасности за сигурността, даже и да не са нанесени вреди на реакторите?
Според Мюлнер спирането на външното електрозахранване на реакторите в най-лошия случай би могло да докара до нуклеарно стопяване. Ако аварийните генератори на място не са повредени, те могат да продължат да изстудяват реакторите още няколко дни. Но в случай че и тези елементи или дизеловите ресурси за тяхната работа бъдат изумени, най-късно до 15 часа ще се стигне до нуклеарна повреда. Друг риск произтича от увреждането на парните турбини, тъй като и това би основало опасност за охлаждането.
МААЕ предизвестява, че системите за сигурност на централата може да са потърпевши, което би заплашило използването на спешните проекти за деяние при положение на нуклеарен случай. Известно е, че след обстрела на АЕЦ „ Запорожие “ някои от уредите за премерване на радиацията са били развалени.
Какво е ситуацията със сигурността в другите украински атомни централи?
Останалите три дейни украински атомни централи сега не са застрашени от директни военни дейности. През март съветските войски се приближиха на 100 километра от централата в Николаев, само че по-късно се изтеглиха и в този момент са на 140 километра от оборудването.
Под евентуална опасност от обстрел от беларуска територия е централата „ Ровно “ в Северозападна Украйна. Тя се намира на 65 километра от границата с Беларус, откъдето през последните месеци неведнъж бяха изстрелвани ракети против Украйна.
Как ще се отрази вероятно преустановяване на работата на „ Запорожие “ на украинското електроснабдяване?
По украински данни преди последния обстрел през уикенда три от шестте реактора в централата са работили с мощ от 2850 мегавата. След това един от блоковете е бил изключен по неотложност. Но износът на ток от Украйна е траял и в понеделник – за Полша, Румъния, Молдова и Словакия.
Поради провокирания от войната срив в украинската стопанска система потребностите от електрическа енергия са спаднали с 30 до 50 %. Затова през лятото страната би могла да се оправи и с цялостното отпадане на „ Запорожие “. През отоплителния сезон обаче още веднъж ще има потребност от повече ток. През 2021 година нуклеарните централи в Украйна покриваха над половината от потреблението на електрическа енергия.
Украинският президент Зеленски предизвести, че обстрелът на АЕЦ „ Запорожие “ може да провокира нуклеарна повреда, сравнима с злополуката в Чернобил през 1986 година. „ Светът не трябва да не помни Чернобил и би трябвало да помни, че „ Запорожие “ е най-голямата атомна електроцентрала в света “, сподели украинският държавен глава. Той напомни и това, че злополуката в Чернобил бе провокирана от детонацията на един-единствен реактор, до момента в който реакторите в „ Запорожие “ са шест.
През последните дни централата, която се намира в Южна Украйна, неведнъж бе обстреляна с ракети, които засегнаха елементи от оборудването. В резултат от това един от реакторите трябваше да бъде изключен. Русия и Украйна се упрекват взаимно за това кой носи отговорността. От началото на март централата е в ръцете на съветската войска. Расте и паниката от възможен нуклеарен случай. Колко дълго би могла да издържи „ Запорожие “ на обстрела? Какви опасности има? И какво е ситуацията с останалите украински нуклеарни централи? Тук обобщаваме най-важните обстоятелства.
Какво е ситуацията в „ Запорожие “?
През последните дни централата неведнъж беше обстрелвана, без да може ясно да се откри от кого. Москва и Киев се упрекват взаимно, като тези обвинявания няма по какъв начин да бъдат тествани - в това число заради това, че специалисти на Международната организация за атомна сила (МААЕ) по този начин и не бяха позволени до окупирания от Русия регион.
Смята се, че сериозната инфраструктура на централата към момента е невредима, само че поради обстрела под опасност са освен реакторите, само че и хранилището за отработено нуклеарно гориво.
Какво се случва с личния състав на окупираната централа?
Пет месеца след началото на съветската окупация в централата не престават да работят украинските чиновници. По данни на украински източници личният състав обаче бил надзираван от представители на съветския нуклеарен тръст „ Росатом “. Освен това на територията на централата се намирали до 500 съветски бойци, а постройката се употребила и като склад за военна техника. От другата страна на ситуиран наоколо язовир пък са ситуирани украински военни елементи.
Шефът на МААЕ Рафаел Гроси предизвести неотдавна, че съветските войски нямат право да оказват напън над чиновниците на централата – защото това усилва рисковете от допускане на неточности в обслужването на оборудването, които могат да застрашат неговата сигурност.
Могат ли сходни уреди да устоят на военни офанзиви?
„ По принцип към нуклеарните централи в никакъв случай не се водят военни дейности “, споделя откривателят на рисковете Николаус Мюлнер от университета във Виена. Атомните централи се строят по този начин, че да могат да устоят на естествени произшествия, самолетни произшествия или терористични удари. Защитата от целенасочени военни набези е съвсем невъзможна.
Мюлнер, който сега изследва заканите за украинската атомна централа, въпреки всичко допуска, че обстрелът с елементарни оръжия не би довел до съдбовни повреди на защитната обвивка на реакторите в АЕЦ „ Запорожие “.
Има ли опасности за сигурността, даже и да не са нанесени вреди на реакторите?
Според Мюлнер спирането на външното електрозахранване на реакторите в най-лошия случай би могло да докара до нуклеарно стопяване. Ако аварийните генератори на място не са повредени, те могат да продължат да изстудяват реакторите още няколко дни. Но в случай че и тези елементи или дизеловите ресурси за тяхната работа бъдат изумени, най-късно до 15 часа ще се стигне до нуклеарна повреда. Друг риск произтича от увреждането на парните турбини, тъй като и това би основало опасност за охлаждането.
МААЕ предизвестява, че системите за сигурност на централата може да са потърпевши, което би заплашило използването на спешните проекти за деяние при положение на нуклеарен случай. Известно е, че след обстрела на АЕЦ „ Запорожие “ някои от уредите за премерване на радиацията са били развалени.
Какво е ситуацията със сигурността в другите украински атомни централи?
Останалите три дейни украински атомни централи сега не са застрашени от директни военни дейности. През март съветските войски се приближиха на 100 километра от централата в Николаев, само че по-късно се изтеглиха и в този момент са на 140 километра от оборудването.
Под евентуална опасност от обстрел от беларуска територия е централата „ Ровно “ в Северозападна Украйна. Тя се намира на 65 километра от границата с Беларус, откъдето през последните месеци неведнъж бяха изстрелвани ракети против Украйна.
Как ще се отрази вероятно преустановяване на работата на „ Запорожие “ на украинското електроснабдяване?
По украински данни преди последния обстрел през уикенда три от шестте реактора в централата са работили с мощ от 2850 мегавата. След това един от блоковете е бил изключен по неотложност. Но износът на ток от Украйна е траял и в понеделник – за Полша, Румъния, Молдова и Словакия.
Поради провокирания от войната срив в украинската стопанска система потребностите от електрическа енергия са спаднали с 30 до 50 %. Затова през лятото страната би могла да се оправи и с цялостното отпадане на „ Запорожие “. През отоплителния сезон обаче още веднъж ще има потребност от повече ток. През 2021 година нуклеарните централи в Украйна покриваха над половината от потреблението на електрическа енергия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ