Кризата на зрялата възраст при мъжете ♥ Д-р Рюдигер ДАЛКЕ
(Old Man and Young Woman, c.1540, by Lucas Cranach the Elder)
Кризата на зрялата възраст съставлява мъжкият климактериум, респ. изплъзналото се по посока на непознати нива предизвикателство към поврат. Гръцката дума „ рецесия ” значи и „ решение ” и мъжът фактически би трябвало да реши дали да поеме пътя, или да го изстрада неумишлено.
Решението да продължи както преди или да промени посоката не е във опциите му. Първообразът не го позволява и принуждава към смяна по единия или другия метод. Вместо годното за отправния път библейско предписание „ Подчинете света! ”, за противоположния път важи: „ Истина ви споделям, в случай че не се обърнете и не станете като децата, няма да стигнете небесното царство Божие. ”
Повечето мъже усещат крачката обратно точно по това време. Само че постоянно са склонни да устоят нещата на телесно равнище. Тогава вместо да се приближат до децата душевно, петдесетгодишните одобряват детска осанка, обличат се юношески, купуват спортни коли и си търсят млади приятелки. При господстващия фетиш към младостта всичко това не е изключително мъчно. Спортните коли са предопределени най-вече за възрастни господа даже единствено от финансова гледна точка; модата по този начин или другояче е насочена юношески, а заради постоянно изчезналото душевно обособяване от родителите огромен брой млади девойки на драго сърце заместват неразрешения си бащински проблем с някой възрастен господин. Но това ненапълно смехотворно позволение на рецесията във външния свят е въпреки всичко по-добро от цялостната опозиция към осъществяване на нужната крачка.
Който се противи в метафоричен смисъл, принуждава към присъединяване тялото. Подобна несъответствуваща форма на поврат би била депресията. „ Депресия ” значи безусловно „ отбягване на натиска ” или „ унищожаване на напрежението ” и в действителност съдържа виталното държание на разпределяне от всякакво напрежение, въпреки и по изцяло несъответствуващ метод.
Вместо да скръстим ръце и да предоставим казуса за личния си живот на обществената страна, по-добре да се отпуснем по-претенциозно. Именно когато разгръщането на властта и въздействието са най-силно изразени, се изисква завръщане в единството, което е лишено от всякакво напрежение. Поговорката формулира това по собствен метод: „ Нека спрем, когато е най-приятно. ” Зад казаното се крие опитът, че другояче всичко ще стане по нужда по-лошо.
Митът разказва противоположния път на душата във всички разновидности: Парсифал би трябвало да търси този път към единството също както Одисей или аргонавтите. Библейският развратен наследник получава обективна премия за своето завръщане при татко си, знак на единството. Той е подложен надалеч пред тези, които не са рискували да се насочат в света на двойствеността, раздвоението и разединението. Всеки баснословен воин този архетипов пример. Понякога напускането на единството се облекчава от някоя зла мащеха, по-късно той би трябвало да подчини света и да откри своята друга половина, т. е. да интегрира към себе си своята лична сянка. След като се е оженил за нея в облика на принцеса, двамата се връщат при бащата „ и в случай че не са умрели, живеят щастливо и до през днешния ден ”.
Този прототип е годен по същия метод и за модерния човек. По-рано същинската опора по този път е била религията. Дори в ера, когато великите религии опошляват своите знания, тази задача би била подобаваща за свещеното обвързване като противоположна връзка към пра-началото.
Медитацията се насочва към същата среда, а по-рано същото е вършела медицината - както се вижда и от самата дума. Във всеки случай това бе едно архетипно лекарство, намиращо опора в знаците като пътеуказатели и сравнимо с индианските медикаменти. Те не се одобряват във тип на таблетки, а се носят в сърцето.
Въпроси:
1. В коя точка на виталния прототип се намирам в този момент?
2. С кои стадии от моя витален път съм „ на нож ”?
3. Къде и в каква форма съпротивявам се против условия от първообраза поврат?
4. Как се оправям с напрежението в моя живот?
5. Кои пътища за разпределяне са отворени пред мен?
6. Дали реализирах или претърпях своите житейски цели?
7. Какво към момента би могло да избави живота ми?
Из: „ Болестта като език на душата “, Д-р Рюдигер Далке, изд. „ Лик “, 1995 година
Картина: Old Man and Young Woman, c.1540, by Lucas Cranach the Elder; chinaoilpaintinggallery
