Октомврийската революция е епохално събитие
Октомврийската гражданска война е епохално събитие. Исторически разтърсваща и обществено трансформираща - за нея отминалия век е просто една секунда. И даже опитите за исторически реванш постфактум, задавената завист през днешния ден, потвърждават нейната виталност.
За първи път в тези, които трябваше да бъдат отпадъкът на историята, подценените, отритнатите, невидимите получиха политическо посланичество и глас. Не мисля, че към момента сме в положение да си представим каква смяна донесе това на света. И по какъв начин голяма част от обществените придобивки, на които се радваме през днешния ден са в действителност директно разследване от Октомврийската гражданска война и нейният идеологически заряд.
Нека небрежно да разбием няколко мита. Болшевиките не разрушават никаква страна, никаква царска Русия. Царска Русия си е разрушена, тя колкото да е докретала до сетните си дни, а монархията в действителност я смъкват още през февруари. И най-важното - в Русия комунизма идва като остра модернизационна мощ. Той е западничество в чистия му тип. Та всички съветски болшевики са били в емиграция в Европа.
Трудно е да търсим истината измежду политическите думи, тъй като са насъбрани толкоз доста лъжи, операции, нелепости, тъпотии. Заради това, в случай че погледнем към онази ера можем да осезаем чувството за смяна в поезията. При това ще го потърсим в стихотворец, който кардинално е непознат на революциоността, а лиричната му поетика рядко се е вглеждала в пукнатините на битието. Става дума за Александър Блок. През 1918 година той написа поемата си "Дванадесетте " в която се пробва да събере целият разлюлян съветски свят и където съжителстват неповторими лирични моменти с куплети като този:
Стои — псе гладен буржоата,
стои там глух като въпрос.
И старий свят зад него чака —
псе дръглив със безсилна неприязън.
Та през 1918 година Блок приключва поемата си с неповторим облик. В превода на Гео Милев той звучи по този начин:
и с венец от бели рози —
там пред тях: Иисус Христос.
Гео е исполин. Но не ми харесва по какъв начин е превел оригинала в който има рима и тя остава в съзнанието вечно:
В белом венчике из роз -
Впереди - Исус Христос.
Христос като лидер на революцията. Днес е елементарно да се присмеем на политическата доверчивост на Блок, само че по този начин ще изтървем огромният смисъл на думите му. Той осъзнава революцията като смяна на галактическо равнище. Като нещо, което раздрусва остарелият свят, с цел да даде път на новия.
И точно това е огромният смисъл на всяка една гражданска война, най-много на Октомврийската. Надеждата, че светът не може да остане в това положение, че някъде там е допустимо друго положение на живота. Днес се пробват да ни лишават тъкмо това, тъй като надяващият се човек е рисков. Той е евентуален ленинист. Не знам за какво е по този начин, само че ми се коства, че събития като Октомврийската гражданска война постоянно резервират новост.
Ротфронт!
За първи път в тези, които трябваше да бъдат отпадъкът на историята, подценените, отритнатите, невидимите получиха политическо посланичество и глас. Не мисля, че към момента сме в положение да си представим каква смяна донесе това на света. И по какъв начин голяма част от обществените придобивки, на които се радваме през днешния ден са в действителност директно разследване от Октомврийската гражданска война и нейният идеологически заряд.
Нека небрежно да разбием няколко мита. Болшевиките не разрушават никаква страна, никаква царска Русия. Царска Русия си е разрушена, тя колкото да е докретала до сетните си дни, а монархията в действителност я смъкват още през февруари. И най-важното - в Русия комунизма идва като остра модернизационна мощ. Той е западничество в чистия му тип. Та всички съветски болшевики са били в емиграция в Европа.
Трудно е да търсим истината измежду политическите думи, тъй като са насъбрани толкоз доста лъжи, операции, нелепости, тъпотии. Заради това, в случай че погледнем към онази ера можем да осезаем чувството за смяна в поезията. При това ще го потърсим в стихотворец, който кардинално е непознат на революциоността, а лиричната му поетика рядко се е вглеждала в пукнатините на битието. Става дума за Александър Блок. През 1918 година той написа поемата си "Дванадесетте " в която се пробва да събере целият разлюлян съветски свят и където съжителстват неповторими лирични моменти с куплети като този:
Стои — псе гладен буржоата,
стои там глух като въпрос.
И старий свят зад него чака —
псе дръглив със безсилна неприязън.
Та през 1918 година Блок приключва поемата си с неповторим облик. В превода на Гео Милев той звучи по този начин:
и с венец от бели рози —
там пред тях: Иисус Христос.
Гео е исполин. Но не ми харесва по какъв начин е превел оригинала в който има рима и тя остава в съзнанието вечно:
В белом венчике из роз -
Впереди - Исус Христос.
Христос като лидер на революцията. Днес е елементарно да се присмеем на политическата доверчивост на Блок, само че по този начин ще изтървем огромният смисъл на думите му. Той осъзнава революцията като смяна на галактическо равнище. Като нещо, което раздрусва остарелият свят, с цел да даде път на новия.
И точно това е огромният смисъл на всяка една гражданска война, най-много на Октомврийската. Надеждата, че светът не може да остане в това положение, че някъде там е допустимо друго положение на живота. Днес се пробват да ни лишават тъкмо това, тъй като надяващият се човек е рисков. Той е евентуален ленинист. Не знам за какво е по този начин, само че ми се коства, че събития като Октомврийската гражданска война постоянно резервират новост.
Ротфронт!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ