Прокуратурата е осъдена за още 50 хил. лв. заради Възродителния процес
Окръжният съд в Добрич осъди прокуратурата да заплати 50 000 лева на потърпевш от така наречен Възродителен развой. Това е обезщетение за претърпените от Х.М. неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и привършване в рационален период на формираното през януари 1991 година следствие по тематиката, което и до момента е висящо, заяви съдът в Добрич.
В исковата си молба по Закона за отговорността на страната Х.М. показва, че е потърпевш по воденото следствено дело поради задържането му и отнемане от независимост през 1985 година, тежките условия, мъченията и изтезанията, на които е бил подложен и насилственото му изпъждане от България през 1989 година Ищецът упорства, че несъразмерната дълготрайност на следствието нарушава правото му на разглеждане и привършване на делото в рационален период, регламентирано в Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи.
При старта на Възродителния развой Х.М. е преподавател по физика в с. Коритен. През 1985 година той е мобилизиран и изпратен във военно отделение в Роман, където му било заменено името. При завръщането му вкъщи в края на февруари бил убеждаван да се включи в пропагандата по селата, че промяната на имената е вярна. Тъй като отказал, бил застрашен, че ще пострада и през март същата година бил задържан. В Министерство на вътрешните работи прекарал 65 дни, като фамилията му дълго време не знаело къде е. В средата на юни бил въдворен в лагера в Белене. През ноември 1985 година бил освободен, само че не му било позволено да работи като преподавател, а бил изпратен на работа в овцеферма. През месец май 1989 година наложително бил изпъден от България. С доста компликации фамилията му пристигнало при него след 5-6 месеца, където и останали да живеят.
Х.М. упорства да получи 120 000 лв. обезщетение, само че съдът прави оценка вредите му на по-малко.
Прокуратурата пледира, че продължителността на следствието е поради сложността му, големия брой потърпевши, множеството от които намиращи се отвън страната, както и наложителните по закон голям брой процесуални дейности, включително правене на следствени поръчки до Турция.
Според съда обаче забавянето е безпричинно. Единственият метод, по който може да бъде оценен общият период на наказателно произвеждане от три десетилетия, е като несъразмерен, разяснява съдът. " Изпълнението на задължението за цялостно и всестранно следствие е въпрос на организация и воля за осъществяване на нужната оперативно-издирвателна работа по определяне на потърпевшите в случай, че е разполагаем запас на цяла една страна, а делото е от изключително публично значение ", написа в си арбитър Диана Дякова. Тя добавя, че Х.М. и останалите потърпевши нямат никаква виновност за забавянето на следствието.
Решението на Окръжния съд в Добрич не е дефинитивно и може да се нападна на още две инстанции.
Това е следващото наказание на прокуратурата поради следствието за Възродителния развой.
В исковата си молба по Закона за отговорността на страната Х.М. показва, че е потърпевш по воденото следствено дело поради задържането му и отнемане от независимост през 1985 година, тежките условия, мъченията и изтезанията, на които е бил подложен и насилственото му изпъждане от България през 1989 година Ищецът упорства, че несъразмерната дълготрайност на следствието нарушава правото му на разглеждане и привършване на делото в рационален период, регламентирано в Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи.
При старта на Възродителния развой Х.М. е преподавател по физика в с. Коритен. През 1985 година той е мобилизиран и изпратен във военно отделение в Роман, където му било заменено името. При завръщането му вкъщи в края на февруари бил убеждаван да се включи в пропагандата по селата, че промяната на имената е вярна. Тъй като отказал, бил застрашен, че ще пострада и през март същата година бил задържан. В Министерство на вътрешните работи прекарал 65 дни, като фамилията му дълго време не знаело къде е. В средата на юни бил въдворен в лагера в Белене. През ноември 1985 година бил освободен, само че не му било позволено да работи като преподавател, а бил изпратен на работа в овцеферма. През месец май 1989 година наложително бил изпъден от България. С доста компликации фамилията му пристигнало при него след 5-6 месеца, където и останали да живеят.
Х.М. упорства да получи 120 000 лв. обезщетение, само че съдът прави оценка вредите му на по-малко.
Прокуратурата пледира, че продължителността на следствието е поради сложността му, големия брой потърпевши, множеството от които намиращи се отвън страната, както и наложителните по закон голям брой процесуални дейности, включително правене на следствени поръчки до Турция.
Според съда обаче забавянето е безпричинно. Единственият метод, по който може да бъде оценен общият период на наказателно произвеждане от три десетилетия, е като несъразмерен, разяснява съдът. " Изпълнението на задължението за цялостно и всестранно следствие е въпрос на организация и воля за осъществяване на нужната оперативно-издирвателна работа по определяне на потърпевшите в случай, че е разполагаем запас на цяла една страна, а делото е от изключително публично значение ", написа в си арбитър Диана Дякова. Тя добавя, че Х.М. и останалите потърпевши нямат никаква виновност за забавянето на следствието.
Решението на Окръжния съд в Добрич не е дефинитивно и може да се нападна на още две инстанции.
Това е следващото наказание на прокуратурата поради следствието за Възродителния развой.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ