Около 74% от българите подкрепят членството на страната ни в ЕС
Около 74% от българите поддържат участието на страната ни в Европейски Съюз . На противоположното мнение са 16%.
Това демонстрират данни от национално представително проучване на " Екзакта Рисърч Груп " измежду 1000 пълнолетни лица. То е извършено в интервала 12-18 април 20018 година
Анализът по данни от последните години демонстрира, че поддръжката за еврочленството ни е трайна и висока - сред 74% и 79% . Неодобрението е сред 13% и 16%. Най-високо отрицание за участието ни в Европейски Съюз е измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия - 28%.
Одобрението за участието на страната ни в НАТО е сред 55%-60% през последните години, а неодобрението е сред 22% и 28%.
През април 2018 година, 58% от българите утвърждават участието ни в НАТО . Само една четвърт заявяват отрицание. Около 40% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия не утвърждават участието ни в НАТО.
За съпоставяне, проучване на " Афис " от април сподели че геополитическата рецесия и ракетните удари на Съединени американски щати, Франция и Англия в Сирия повлияха на доверието в някои съществени институции. Рязък спад на доверието към Европейския съюз и Българската войска - надлежно с 9 и 5 пункта в рамките единствено на последния месец . За сметка на това с 5 пункта се е покачило доверието в президентската институция, съгласно разбора на другата организация.
Съществен растеж на настроенията против Запада у нас
Изостряне на страховете у нас за война сред Русия и Запада
Хората, които чакат изгоди за страната ни от Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз са повече от тези, които не чакат изгоди. Според изследването тяхното съответствие е 40%:34%. Оценките обаче са мощно политизирани . Сред последователите на ръководещите надвива тезата, че България ще извлече изгоди от председателството, до момента в който множеството симпатизанти на опозицията не чакат изгоди.
Според проучването, сега няма политическа партия у нас, чието въздействие еднопосочно да нараства .
Влиянието на Българска социалистическа партия нарастваше след президентския избор през 2016 година, само че в този момент този развой е пресечен.
Изследване от април сподели, че публичното мнение е разграничено на два съизмерими дяла, когато става дума за това дали пораства или понижава въздействието на ГЕРБ и Българска социалистическа партия . 27% настояват, че въздействието на ГЕРБ пораства през последните месеци, а съгласно 29% то понижава. Българска социалистическа партия уголемява въздействието си съгласно 26%, а съгласно 28% го свива. Повечето партии, които не са показани в Народното събрание, са оценени като губещи политическо въздействие.
Към 18 април сигурни участници в идващ парламент са ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Оперативна програма .
Според изследването, в случай че през днешния ден се организираха парламентарни избори, 24.5% от българите биха дали своят вот за ГЕРБ. Българска социалистическа партия печели 20.5% от доверието.
Движение за права и свободи е с електорален дял от 6.1%, а Оперативна програма - с 5.5% . С 1.1% " Воля " би изгубила шансове за присъединяване в идващ парламент .
За дясното политическо пространство въпросителните са повече от предлаганите решения. Има две ядра - към Република България и към " Демократична България ". Нито едното от тях към този момент не си подсигурява наличие в идващ парламент.
Извън Република България и " Демократична България " остават 5% българи, които биха дали своят вот за нови десни партии. Те са запас, който занапред ще търси политическо посланичество.
За последната година с 3% нарастват искащите да гласоподават за нова партия и в този момент те са 33% от пълнолетните българи . Сред тях по-често се срещат хора на възраст сред 18 и 40 години, поданици на дребните градове и на селата.
Предсрочни парламентарни избори не са нужни на страната ни, съгласно 56% от българите . На друго мнение са 27% от интервюираните българи - те желаят предварителен избор. 53% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия се афишират за предварителни избори. Близо половината от хората, които желаят предварителни избори показват, че биха дали своят вот за нова партия .
Изследването е направено посредством полустандартизирано " face-to-face " изявление по домовете. Допитването е в 89 обитаеми места. Максимално допустимата неточност при 50%-те относителни дялове е към 3%.
Това демонстрират данни от национално представително проучване на " Екзакта Рисърч Груп " измежду 1000 пълнолетни лица. То е извършено в интервала 12-18 април 20018 година
Анализът по данни от последните години демонстрира, че поддръжката за еврочленството ни е трайна и висока - сред 74% и 79% . Неодобрението е сред 13% и 16%. Най-високо отрицание за участието ни в Европейски Съюз е измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия - 28%.
Одобрението за участието на страната ни в НАТО е сред 55%-60% през последните години, а неодобрението е сред 22% и 28%.
През април 2018 година, 58% от българите утвърждават участието ни в НАТО . Само една четвърт заявяват отрицание. Около 40% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия не утвърждават участието ни в НАТО.
За съпоставяне, проучване на " Афис " от април сподели че геополитическата рецесия и ракетните удари на Съединени американски щати, Франция и Англия в Сирия повлияха на доверието в някои съществени институции. Рязък спад на доверието към Европейския съюз и Българската войска - надлежно с 9 и 5 пункта в рамките единствено на последния месец . За сметка на това с 5 пункта се е покачило доверието в президентската институция, съгласно разбора на другата организация.
Съществен растеж на настроенията против Запада у нас
Изостряне на страховете у нас за война сред Русия и Запада
Хората, които чакат изгоди за страната ни от Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз са повече от тези, които не чакат изгоди. Според изследването тяхното съответствие е 40%:34%. Оценките обаче са мощно политизирани . Сред последователите на ръководещите надвива тезата, че България ще извлече изгоди от председателството, до момента в който множеството симпатизанти на опозицията не чакат изгоди.
Според проучването, сега няма политическа партия у нас, чието въздействие еднопосочно да нараства .
Влиянието на Българска социалистическа партия нарастваше след президентския избор през 2016 година, само че в този момент този развой е пресечен.
Изследване от април сподели, че публичното мнение е разграничено на два съизмерими дяла, когато става дума за това дали пораства или понижава въздействието на ГЕРБ и Българска социалистическа партия . 27% настояват, че въздействието на ГЕРБ пораства през последните месеци, а съгласно 29% то понижава. Българска социалистическа партия уголемява въздействието си съгласно 26%, а съгласно 28% го свива. Повечето партии, които не са показани в Народното събрание, са оценени като губещи политическо въздействие.
Към 18 април сигурни участници в идващ парламент са ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Оперативна програма .
Според изследването, в случай че през днешния ден се организираха парламентарни избори, 24.5% от българите биха дали своят вот за ГЕРБ. Българска социалистическа партия печели 20.5% от доверието.
Движение за права и свободи е с електорален дял от 6.1%, а Оперативна програма - с 5.5% . С 1.1% " Воля " би изгубила шансове за присъединяване в идващ парламент .
За дясното политическо пространство въпросителните са повече от предлаганите решения. Има две ядра - към Република България и към " Демократична България ". Нито едното от тях към този момент не си подсигурява наличие в идващ парламент.
Извън Република България и " Демократична България " остават 5% българи, които биха дали своят вот за нови десни партии. Те са запас, който занапред ще търси политическо посланичество.
За последната година с 3% нарастват искащите да гласоподават за нова партия и в този момент те са 33% от пълнолетните българи . Сред тях по-често се срещат хора на възраст сред 18 и 40 години, поданици на дребните градове и на селата.
Предсрочни парламентарни избори не са нужни на страната ни, съгласно 56% от българите . На друго мнение са 27% от интервюираните българи - те желаят предварителен избор. 53% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия се афишират за предварителни избори. Близо половината от хората, които желаят предварителни избори показват, че биха дали своят вот за нова партия .
Изследването е направено посредством полустандартизирано " face-to-face " изявление по домовете. Допитването е в 89 обитаеми места. Максимално допустимата неточност при 50%-те относителни дялове е към 3%.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ