Бъдещето въстава срещу криминалното минало от 90-те: тайната на българския протест |
Около 50-ия ден на антикорупционните митинги в България един прочут ми показа: „ Минах през площада да си говория с тия младежи. Разбрах какво желаят. Те са учили и работили в Европа и споделят, че там всичко е подредено, ясно и елементарно. Връщат се тук и виждат, че ръководещите гангстери са основали безпорядък, в който всичко е в мъгла и всичко е мъчно. Просто младите желаят тук да е като там, тъй като знаят, че това е допустимо. ”
Човекът беше напипал мотора на протеста: за последното десетилетие българското общество заживя с манталитетите на 21-ви век, само че продължава да бъде ръководено от хора от 90-те години и то – от най-лошата версия на 90-те, бандитската. И обществото просто желае да се освободи от тези хора, с цел да заживее, както едно време споделяше първият либерален министър-председател Филип Димитров, като „ естествена западна страна ”.
На идващия ден виждам заглавия в европейски уеб сайтове: „ Лидер на опозоционна партия е задържан на кротичък митинг ”. Помислих, че иде тирада за Русия, Беларус или нещо сходно. Но – поглеждам фотографията. В сгъвката на лакъта на един много голям служител на реда виждам измъченото лице на моя другар и сподвижник Борислав Сандов, съпредседател на българската политическа партия Зелено придвижване.
Хората на 90-те, окупирали България, бяха докарали нещата до равнището на Беларус и Русия. Последва и предстоящата декларация от европейските Зелени, настояваща за незабавното освобождение на Сандов; такива заявления също чакаме да виждаме във връзка Русия и Беларус, само че не и във връзка България, страна членка на Европейски Съюз и НАТО.
Веднъж върнали страната в 90-те години, ръководещите явно я бутаха в посоката на пост-съветските евразийски сатрапии.
Това е тайната на настоящия български митинг: бъдещето въстава против предишното. Това прави митинга лично политически, тъй като политиката – това е диалог за общото ни бъдеще. Неговият състав удостоверява тази му същина, защото за пръв път от две десетилетия митингът на демократичната градска междинна класа е подсилен (а не – осмиван) от всички други обществени пластове и възрастови групи в обществото. Той не е обаче партиен. Протестират дружно и леви, и десни, и либерали, и зелени, и всевъзможни други.
Това е и първият митинг в историята, за който социологията установи, че се радва на поддръжката на към 62-65 % от цялото население.
За разлика от предходни десетилетия, този митинг вади елементарните хора на улицата не тъй като има апетит или опасността от апетит. В момента апетит няма, икономическата среда е относително постоянна и даже КОВИД-рецесията е (засега) много умерена. Хората стачкуват поради нараненото си достолепие. Протестът не е за по-сито бъдеще, а за живот в достолепие, без занемаряване, обиди или произвол. Това е митинг на хрумвания, а не на материални ползи.
Учудващо е, че власт-имащите, хората от 90-те, значително сами си го провокираха, повтаряйки главната неточност на всички автократи, повярвали, че са на власт вечно: възгордяването, неизбежно водещо (при такива като тях) до надменно отношение към народа. Както наскоро сподели един народен представител от болшинството: „ Стига с тези митинги. Време е притежателят, овчарят, да хване тоягата и да вкара стадото в кошарата ”.
Народът обаче не е стадо. Народът е суверен и не е ничия благосъстоятелност.
Как се стигна дотук?
Година преди КОВИД-кризата държавното управление на Борисов към този момент бе изгубило поддръжката на популацията. Постоянните уволнения на несъгласни, превземанията на частни компании, преследванията на публицисти, ръководството със закани, видното за всички заграбване на обществени фондове и публични запаси – всичко това с годините бе стигнало до всяко семейство. Някъде към средата на 2019-а година Борисов бе изгубил своя електорален хинтерланд – елементарните хора от дребните градове и селата. Те към този момент не се идентифицираха с него на правилото: „ И ние сме елементарни, и той е елементарен, той е един от нашите ”. Започнаха да го възприемат като кварталния гамен и му обърнаха тил. Това изкривяване на публичните настроения не бе обаче записано нито от социолозите, нито от съпартийците на Борисов. Онова, което се виждаше на повърхността, беше гладко, само че не и пагубно намаляване на общото ниво на поддръжка за ръководството.
После пристигна КОВИД и съответното изключително състояние, въведено от държавното управление в средата на март 2020 година. Стресираното население ненадейно усили поддръжката си за властта, както стана в множеството европейски страни по същото време. Заговори се за „ нов заем на доверие ”.
В този миг обаче самата природа на ръководещите – гангстери от 90-те години – им изигра неприятна смешка. Вместо да се зарадват на тази неочаквана поддръжка и да се стремят да я умножат, те взеха решение, че са на власт завинаги; стартира се шушукане на тематика 20- или даже 30-годишен мандат.
Какво вършат този вид хора, един път внушили си, че са на власт вечно? Започват да безчинстват. Отвързват се. Започват да гледат на страната и на народа като на полагаща им се плячка.
През цялата пролет ръководещите нарушаваха публичния контракт и законите на страната. Заредиха се скандал след скандал, ден след ден, всички свързани с заграбване на обществени запаси. Особено хищно разграбване се случваше в предпазени зони по Черноморското крайбрежие, където другари на властта разрушаваха дюни, изливаха бетонни основи и подвигаха хотели. Всичко това бе във фрапантно нарушаване на законите, закрилящи природата, само че всички държавни институции убеждаваха поданството, че нарушавания няма. Стигна се досега, в който градежът на голям хотел бе показано като строителство на „ укрепващо брега оборудване ”.
Междувременно новият основен прокурор през ден анонсираше описи на „ врагове ”, които ще преследва. До един това бяха сериозни към властта общественици, издатели на свободни медии или бизнесмени, отказали да подарят бизнеса си на представители на властта.
Всяка гражданска реакция бе посрещана с високомерно неуважение или целенасочена надменност. Гражданите биваха наричани „ тулупи ”, „ анархолиберали ”, „ безделници ”, „ гадове ”, „ платени саботьори ”. Дузина проверяващи публицисти и водещи бяха залпово уволнени от националните ТВ-канали. Вицепремиер изясни, че жителите нямали доверие на институциите, тъй като не разбирали по какъв начин те действат и въобще не били осведомени с „ механизмите на демокрацията ”. Накрая самият министър председател Борисов изясни, че против него могат да стачкуват единствено контрабандисти, наркотрафиканти и нарушители.
Взривът бе неминуем, защото стотици хиляди жители бяха рутинно и ежедневно обиждани. На 25 юни се организира народен природозащитен митинг. За разлика от нормалните хиляда-две „ зелени ”, този път излезнаха десетки хиляди. Искаха не просто прекъсване на разрушението на природата, само че и оставка на държавното управление. Последва опит на някогашен министър на правораздаването, понастоящем опозиционер, да стигне до обществен плаж, заграбен от изтъкнат член на ръководещата олигархия. Христо Иванов бе пресрещнат, нападнат физически и избутан във водата от група бодигардове, които след това се оказаха държавни чиновници (на Националната работа за охрана). Всичко това бе снимано онлайн и излъчено във Facebook. В рамките на 24 часа записът бе гледан от над милион фенове, от общо малко над 6 милиона население. След ден-два последва навлизане на тежко въоръжени униформени мъже, командвани от основния прокурор, в постройката на Президента на Републиката, неведнъж изразил поддръжка за природозащитни дела. В същия ден избухна митингът, продължаващ всеки ден към този момент над два месеца.
По време на митинга се случиха значими от политическа позиция неща. Нацията дефинитивно преодоля краткотрайната си фасцинация както с крайния шовинизъм, по този начин и с властническия модел на ръководство. Квази-фашитките партии, ръководещи в коалиция с партията на Борисов ГЕРБ, към този момент нямат съществени изгледи да прескочат 4-процентовия предел на избори и да влязат в Народното събрание. А самият факт, че целият народ стачкува против властнически министър председател, показва, че в България, за разлика от други страни в Източна Европа, упованието върху „ мощния мъж ” мина своя пик. Протестът е воден от демократични хора с демократични претенции. Поне в България приливът на властническия популизъм е към този момент минал в отлив.
Един европейски народ упорства да живее в 21-ви век, в който нещата са подредени, ясни и лесни. Затова се пробва да се освободи от една власт, формирана от престъпни детайли, остатъци от бандите на 90-те години.
Цивилизация застава против безчовечие, редът – против безредието, честността – против това разтление, което нормално се отбелязва с думата „ корупция ”. Това е същината на българския митинг на 2020-та.
Човекът беше напипал мотора на протеста: за последното десетилетие българското общество заживя с манталитетите на 21-ви век, само че продължава да бъде ръководено от хора от 90-те години и то – от най-лошата версия на 90-те, бандитската. И обществото просто желае да се освободи от тези хора, с цел да заживее, както едно време споделяше първият либерален министър-председател Филип Димитров, като „ естествена западна страна ”.
На идващия ден виждам заглавия в европейски уеб сайтове: „ Лидер на опозоционна партия е задържан на кротичък митинг ”. Помислих, че иде тирада за Русия, Беларус или нещо сходно. Но – поглеждам фотографията. В сгъвката на лакъта на един много голям служител на реда виждам измъченото лице на моя другар и сподвижник Борислав Сандов, съпредседател на българската политическа партия Зелено придвижване.
Хората на 90-те, окупирали България, бяха докарали нещата до равнището на Беларус и Русия. Последва и предстоящата декларация от европейските Зелени, настояваща за незабавното освобождение на Сандов; такива заявления също чакаме да виждаме във връзка Русия и Беларус, само че не и във връзка България, страна членка на Европейски Съюз и НАТО.
Веднъж върнали страната в 90-те години, ръководещите явно я бутаха в посоката на пост-съветските евразийски сатрапии.
Това е тайната на настоящия български митинг: бъдещето въстава против предишното. Това прави митинга лично политически, тъй като политиката – това е диалог за общото ни бъдеще. Неговият състав удостоверява тази му същина, защото за пръв път от две десетилетия митингът на демократичната градска междинна класа е подсилен (а не – осмиван) от всички други обществени пластове и възрастови групи в обществото. Той не е обаче партиен. Протестират дружно и леви, и десни, и либерали, и зелени, и всевъзможни други.
Това е и първият митинг в историята, за който социологията установи, че се радва на поддръжката на към 62-65 % от цялото население.
За разлика от предходни десетилетия, този митинг вади елементарните хора на улицата не тъй като има апетит или опасността от апетит. В момента апетит няма, икономическата среда е относително постоянна и даже КОВИД-рецесията е (засега) много умерена. Хората стачкуват поради нараненото си достолепие. Протестът не е за по-сито бъдеще, а за живот в достолепие, без занемаряване, обиди или произвол. Това е митинг на хрумвания, а не на материални ползи.
Учудващо е, че власт-имащите, хората от 90-те, значително сами си го провокираха, повтаряйки главната неточност на всички автократи, повярвали, че са на власт вечно: възгордяването, неизбежно водещо (при такива като тях) до надменно отношение към народа. Както наскоро сподели един народен представител от болшинството: „ Стига с тези митинги. Време е притежателят, овчарят, да хване тоягата и да вкара стадото в кошарата ”.
Народът обаче не е стадо. Народът е суверен и не е ничия благосъстоятелност.
Как се стигна дотук?
Година преди КОВИД-кризата държавното управление на Борисов към този момент бе изгубило поддръжката на популацията. Постоянните уволнения на несъгласни, превземанията на частни компании, преследванията на публицисти, ръководството със закани, видното за всички заграбване на обществени фондове и публични запаси – всичко това с годините бе стигнало до всяко семейство. Някъде към средата на 2019-а година Борисов бе изгубил своя електорален хинтерланд – елементарните хора от дребните градове и селата. Те към този момент не се идентифицираха с него на правилото: „ И ние сме елементарни, и той е елементарен, той е един от нашите ”. Започнаха да го възприемат като кварталния гамен и му обърнаха тил. Това изкривяване на публичните настроения не бе обаче записано нито от социолозите, нито от съпартийците на Борисов. Онова, което се виждаше на повърхността, беше гладко, само че не и пагубно намаляване на общото ниво на поддръжка за ръководството.
После пристигна КОВИД и съответното изключително състояние, въведено от държавното управление в средата на март 2020 година. Стресираното население ненадейно усили поддръжката си за властта, както стана в множеството европейски страни по същото време. Заговори се за „ нов заем на доверие ”.
В този миг обаче самата природа на ръководещите – гангстери от 90-те години – им изигра неприятна смешка. Вместо да се зарадват на тази неочаквана поддръжка и да се стремят да я умножат, те взеха решение, че са на власт завинаги; стартира се шушукане на тематика 20- или даже 30-годишен мандат.
Какво вършат този вид хора, един път внушили си, че са на власт вечно? Започват да безчинстват. Отвързват се. Започват да гледат на страната и на народа като на полагаща им се плячка.
През цялата пролет ръководещите нарушаваха публичния контракт и законите на страната. Заредиха се скандал след скандал, ден след ден, всички свързани с заграбване на обществени запаси. Особено хищно разграбване се случваше в предпазени зони по Черноморското крайбрежие, където другари на властта разрушаваха дюни, изливаха бетонни основи и подвигаха хотели. Всичко това бе във фрапантно нарушаване на законите, закрилящи природата, само че всички държавни институции убеждаваха поданството, че нарушавания няма. Стигна се досега, в който градежът на голям хотел бе показано като строителство на „ укрепващо брега оборудване ”.
Междувременно новият основен прокурор през ден анонсираше описи на „ врагове ”, които ще преследва. До един това бяха сериозни към властта общественици, издатели на свободни медии или бизнесмени, отказали да подарят бизнеса си на представители на властта.
Всяка гражданска реакция бе посрещана с високомерно неуважение или целенасочена надменност. Гражданите биваха наричани „ тулупи ”, „ анархолиберали ”, „ безделници ”, „ гадове ”, „ платени саботьори ”. Дузина проверяващи публицисти и водещи бяха залпово уволнени от националните ТВ-канали. Вицепремиер изясни, че жителите нямали доверие на институциите, тъй като не разбирали по какъв начин те действат и въобще не били осведомени с „ механизмите на демокрацията ”. Накрая самият министър председател Борисов изясни, че против него могат да стачкуват единствено контрабандисти, наркотрафиканти и нарушители.
Взривът бе неминуем, защото стотици хиляди жители бяха рутинно и ежедневно обиждани. На 25 юни се организира народен природозащитен митинг. За разлика от нормалните хиляда-две „ зелени ”, този път излезнаха десетки хиляди. Искаха не просто прекъсване на разрушението на природата, само че и оставка на държавното управление. Последва опит на някогашен министър на правораздаването, понастоящем опозиционер, да стигне до обществен плаж, заграбен от изтъкнат член на ръководещата олигархия. Христо Иванов бе пресрещнат, нападнат физически и избутан във водата от група бодигардове, които след това се оказаха държавни чиновници (на Националната работа за охрана). Всичко това бе снимано онлайн и излъчено във Facebook. В рамките на 24 часа записът бе гледан от над милион фенове, от общо малко над 6 милиона население. След ден-два последва навлизане на тежко въоръжени униформени мъже, командвани от основния прокурор, в постройката на Президента на Републиката, неведнъж изразил поддръжка за природозащитни дела. В същия ден избухна митингът, продължаващ всеки ден към този момент над два месеца.
По време на митинга се случиха значими от политическа позиция неща. Нацията дефинитивно преодоля краткотрайната си фасцинация както с крайния шовинизъм, по този начин и с властническия модел на ръководство. Квази-фашитките партии, ръководещи в коалиция с партията на Борисов ГЕРБ, към този момент нямат съществени изгледи да прескочат 4-процентовия предел на избори и да влязат в Народното събрание. А самият факт, че целият народ стачкува против властнически министър председател, показва, че в България, за разлика от други страни в Източна Европа, упованието върху „ мощния мъж ” мина своя пик. Протестът е воден от демократични хора с демократични претенции. Поне в България приливът на властническия популизъм е към този момент минал в отлив.
Един европейски народ упорства да живее в 21-ви век, в който нещата са подредени, ясни и лесни. Затова се пробва да се освободи от една власт, формирана от престъпни детайли, остатъци от бандите на 90-те години.
Цивилизация застава против безчовечие, редът – против безредието, честността – против това разтление, което нормално се отбелязва с думата „ корупция ”. Това е същината на българския митинг на 2020-та.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ