Дойче Веле: Путин призна, че в Украйна се случва трагедия
Оказва се, че специфичната военна интервенция не протича по проект
Какъв ослепителен контрастност: точно на 70-ия си рожден ден, Владимир Путин сухо и без никаква страст прочете протокола от провелата се в същия ден среща на президентите на страните от Общността на самостоятелните страни (ОНД). При появяването му единствено една седмица по-рано, в една болестна и истерична тирада на омразата той разгласи анексирането на четири региона в Източна Украйна.
Сега Путин внезапно призна, че " в Украйна се случва покруса ". Без да споделя, несъмнено, че тази покруса е резултат от неговата брутална война. Изведнъж се оказа, че не става въпрос за специфична интервенция, протичаща по проект. Военната действителност в Украйна, огромните загуби на бойци и запаси, както и срамните провали на съветската войска към този момент не могат да бъдат отричани. Държавната агитация към този момент не е в положение да се конкурира с безбройните вести, фотоси и видеоклипове в обществените мрежи и измежду блогърите, които разкриват действителността, написа в собствен разбор " Дойче веле ".
Властта на Путин ерозира
В тази една седмица сред анексията и 70-ия рожден ден на Путин политическата обстановка радикално се промени. Военната злополука в Украйна става все по-очевидна. Заедно с това ерозират и властовата конструкция на Путин.
Вече се появяват първите признаци на битката за наследяването на съветския президент. Рамзан Кадиров, от който Путин незабавно се нуждае поради безмилостните му чеченски бойци, намерено подлага на критика управлението на армията. Негова цел станаха хората към министъра на защитата Шойгу и началника на Генералния щаб Герасимов. Въпреки това - или точно затова - предходната седмица Путин награди Кадиров със званието генерал-полковник. Путин беше заставен да направи отстъпки пред подчинените си. Доскоро това беше изцяло немислимо.
Наблягайки на съдействието в границите на Оперативно-наблюдателно дело, съветският президент обезверено се пробва да опровергае усещането, че Русия е изолирана в интернационален проект. Но това е единствено фасада. Напрежението и центробежните сили в Оперативно-наблюдателно дело са прекомерно мощни, с цел да успее Путин да ги управлява.
Дилемата на съветския империализъм
Путин се проваля и в класическата алтернатива на съветския империализъм: да се счита за по-висш от всички други етнически групи на евразийския континент поради културата, благосъстоянието от естествени запаси, голямата земя и огромното население. И затова да претендира за правото на непрекъснати имперски колонизации и експанзии. Същевременно, той не разполага с нужните запаси, с цел да поддържа тази империя дълго. Точно затова Руската царска империя се срина през Първата международна война, а през 1991 година Съюз на съветските социалистически републики се разпадна.
Националните придвижвания през 19 век - в това число и украинското - водят до края на три империи и техния погром в Първата международна война: Царската империя, Османската империя и Хабсбургската империя. Съюз на съветските социалистически републики съумя да задържи Руската империя, превзета от комунистите с Октомврийската гражданска война, чак до 1991 година.
Русия води война от 20 век, Украйна се отбранява като съвременна страна
Руското навлизане в Украйна в действителност е идеологически спор от 19 век - сред империята и Украйна - националната страна, стремяща се към самостоятелност. Империята води война със средства, познати от 20 век - прословутия съветски валяк, който с по-голямата си маса от оръжия и бойци премазва всеки съперник.
Въпреки численото си предимство обаче, тази империя няма никакъв късмет против младата Украйна с нейната умна военна тактичност от 21 век и високотехнологичните оръжия от Съединени американски щати. Путин, индивидът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и на имперското мислене на Съюз на съветските социалистически републики от предишния век, се провали. Той не разбра доколко военните технологии и политическото мислене в това време са се трансформирали и модернизирали.
Епохата на империите от дълго време е отминала. За следващ път в историята си Русия, този път отпред с Путин, изостава доста в това да признае и да се включи към модерното, вместо да прави опити да обърне посоката на придвижване обратно. Това държание е обречено на крах, както за следващ път се потвърди през последните седмици.
Какъв ослепителен контрастност: точно на 70-ия си рожден ден, Владимир Путин сухо и без никаква страст прочете протокола от провелата се в същия ден среща на президентите на страните от Общността на самостоятелните страни (ОНД). При появяването му единствено една седмица по-рано, в една болестна и истерична тирада на омразата той разгласи анексирането на четири региона в Източна Украйна.
Сега Путин внезапно призна, че " в Украйна се случва покруса ". Без да споделя, несъмнено, че тази покруса е резултат от неговата брутална война. Изведнъж се оказа, че не става въпрос за специфична интервенция, протичаща по проект. Военната действителност в Украйна, огромните загуби на бойци и запаси, както и срамните провали на съветската войска към този момент не могат да бъдат отричани. Държавната агитация към този момент не е в положение да се конкурира с безбройните вести, фотоси и видеоклипове в обществените мрежи и измежду блогърите, които разкриват действителността, написа в собствен разбор " Дойче веле ".
Властта на Путин ерозира
В тази една седмица сред анексията и 70-ия рожден ден на Путин политическата обстановка радикално се промени. Военната злополука в Украйна става все по-очевидна. Заедно с това ерозират и властовата конструкция на Путин.
Вече се появяват първите признаци на битката за наследяването на съветския президент. Рамзан Кадиров, от който Путин незабавно се нуждае поради безмилостните му чеченски бойци, намерено подлага на критика управлението на армията. Негова цел станаха хората към министъра на защитата Шойгу и началника на Генералния щаб Герасимов. Въпреки това - или точно затова - предходната седмица Путин награди Кадиров със званието генерал-полковник. Путин беше заставен да направи отстъпки пред подчинените си. Доскоро това беше изцяло немислимо.
Наблягайки на съдействието в границите на Оперативно-наблюдателно дело, съветският президент обезверено се пробва да опровергае усещането, че Русия е изолирана в интернационален проект. Но това е единствено фасада. Напрежението и центробежните сили в Оперативно-наблюдателно дело са прекомерно мощни, с цел да успее Путин да ги управлява.
Дилемата на съветския империализъм
Путин се проваля и в класическата алтернатива на съветския империализъм: да се счита за по-висш от всички други етнически групи на евразийския континент поради културата, благосъстоянието от естествени запаси, голямата земя и огромното население. И затова да претендира за правото на непрекъснати имперски колонизации и експанзии. Същевременно, той не разполага с нужните запаси, с цел да поддържа тази империя дълго. Точно затова Руската царска империя се срина през Първата международна война, а през 1991 година Съюз на съветските социалистически републики се разпадна.
Националните придвижвания през 19 век - в това число и украинското - водят до края на три империи и техния погром в Първата международна война: Царската империя, Османската империя и Хабсбургската империя. Съюз на съветските социалистически републики съумя да задържи Руската империя, превзета от комунистите с Октомврийската гражданска война, чак до 1991 година.
Русия води война от 20 век, Украйна се отбранява като съвременна страна
Руското навлизане в Украйна в действителност е идеологически спор от 19 век - сред империята и Украйна - националната страна, стремяща се към самостоятелност. Империята води война със средства, познати от 20 век - прословутия съветски валяк, който с по-голямата си маса от оръжия и бойци премазва всеки съперник.
Въпреки численото си предимство обаче, тази империя няма никакъв късмет против младата Украйна с нейната умна военна тактичност от 21 век и високотехнологичните оръжия от Съединени американски щати. Путин, индивидът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и на имперското мислене на Съюз на съветските социалистически републики от предишния век, се провали. Той не разбра доколко военните технологии и политическото мислене в това време са се трансформирали и модернизирали.
Епохата на империите от дълго време е отминала. За следващ път в историята си Русия, този път отпред с Путин, изостава доста в това да признае и да се включи към модерното, вместо да прави опити да обърне посоката на придвижване обратно. Това държание е обречено на крах, както за следващ път се потвърди през последните седмици.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ