Прилича на картоф, но за разлика от него може да се яде в суров вид, богат е на вит. C и желязо
Oкa е зарзават, който наподобява на картоф, само че за разлика от него може да се яде в недопечен тип. Sofia24.bg ще ви опише за този необикновен зарзават, който е богат на витамин С, желязо и калий. Като цяло, ока е хранително сходен на картофа. Има към 20% по-малко калории на порция и на половина по-малко протеини, само че наличието на въглехидрати и фибри са сходни. Захарите в ока се състоят от почти 50% захароза, 25% глюкоза и 25% фруктоза в прясно набрани грудки. Ока е доста по-богат на витамин С от картофите, които сами по себе си са добър източник на витамин С, тъй че ока е отличен източник.
Освен това има доста високо наличие на желязо, макар че това може да варира според от наличието на желязо в почвата, в която се отглежда. Oкa евентуално е скъп източник на хранителни пигменти, като антоцианини и каротеноиди, чието наличие се демонстрира от огромното многообразие от цветове в кожата. Предполага се, че сортовете с мрачно оцветена плът са по-ценни източници на тези пигменти.
Може да се пържи, вари или пече, употребява се в яхнии или супи. Грудките са оцветени в разнообразни цветове. Предлага се в жълто, оранжево, розово, кайсия и обичайното алено. Но зеленчукът не се култивира единствено поради грудките, които са годни за консумация.
Листата и младите издънки също могат да се употребяват като зелен зарзават. Зрелите стъбла пък могат да се употребяват сходно на ревен. В Мексико този зарзават се яде недопечен със сол, лимон и пикантен пипер. Вкусът постоянно е леко изострен. Понякога усетът е кисел, а от време на време сладостен. Това зависи от концентрацията на оксалат измежду сортовете. Годната за приложимост е сладката ока. Тя съдържа сортове с по-ниски равнища на оксалова киселина.
Текстурата може да е хрупкава (като при морковите), когато е сурова. Когато го подлагаме на топлинна обработка зеленчукът става с нишестена или брашнеста текстура. Ока се отглежда в Южна Америка, Колумбия, Перу и Чили. В Нова Зеландия се е трансформирал в известен трапезен зарзават и се назовава ямс.
Освен това има доста високо наличие на желязо, макар че това може да варира според от наличието на желязо в почвата, в която се отглежда. Oкa евентуално е скъп източник на хранителни пигменти, като антоцианини и каротеноиди, чието наличие се демонстрира от огромното многообразие от цветове в кожата. Предполага се, че сортовете с мрачно оцветена плът са по-ценни източници на тези пигменти.
Може да се пържи, вари или пече, употребява се в яхнии или супи. Грудките са оцветени в разнообразни цветове. Предлага се в жълто, оранжево, розово, кайсия и обичайното алено. Но зеленчукът не се култивира единствено поради грудките, които са годни за консумация.
Листата и младите издънки също могат да се употребяват като зелен зарзават. Зрелите стъбла пък могат да се употребяват сходно на ревен. В Мексико този зарзават се яде недопечен със сол, лимон и пикантен пипер. Вкусът постоянно е леко изострен. Понякога усетът е кисел, а от време на време сладостен. Това зависи от концентрацията на оксалат измежду сортовете. Годната за приложимост е сладката ока. Тя съдържа сортове с по-ниски равнища на оксалова киселина.
Текстурата може да е хрупкава (като при морковите), когато е сурова. Когато го подлагаме на топлинна обработка зеленчукът става с нишестена или брашнеста текстура. Ока се отглежда в Южна Америка, Колумбия, Перу и Чили. В Нова Зеландия се е трансформирал в известен трапезен зарзават и се назовава ямс.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ