Синът ми даде апартамента на наематели, но решихме да не го съдим
Ожених се бременна на 23 години. Нямах богат татко или дядо, тъй че със брачна половинка ми постигнахме всичко със личен труд.
Нямах мляко, по тази причина дадох детето на ясла, когато беше съвсем на 11 месеца. Там го научиха да яде с лъжица и да върви на гърне.
Живеехме в апартамент чартърен, само че след време си купихме лично жилище.
Преди няколко години брачният партньор ми самичък построи дребна къща на село тухла по тухла. Имаме си и дребна градина. Вече сме на 46 години. Тепърва започнахме да живеем за себе си.
Нашият наследник, навръх 23 години, също реши да се ожени. Снахата е от заможно семейство. Решиха да вдигнат женитба и се стартира – желая безценен ресторант, лимузина, меден месец, обособен апартамент.
Още от раждането на сина ми имах възприятието, че не сме му дали задоволително обич. Тръгна рано на детска градина, рано на учебно заведение. Съпругът ми и аз в никакъв случай нямахме време. Баба му и дядо му живееха надалеч. Така израсна. Но се опитахме да компенсираме за всичко, най-малко финансово – скъпи играчки, облекла, кола за осемнадесетия му рожден ден.
Решихме да го подкрепим и в този момент. Всички спестени пари дадохме за сватбата. Дадохме му и жилището. Нека не страда, както ние едно време.
Роднините на булката също дадоха пари, само че множеството бяха изхарчени за нея – рокля, бижута. След това купиха нови мебели за жилището. Сватовете имат огромна къща и гараж със скъпи коли.
Постепенно синът стартира да се отдалечава от нас, идваше един път месечно, до момента в който изцяло спря да се обажда. Сватът го уреди в някаква компания като юрист.
Тогава със брачна половинка ми инцидентно срещнахме един комшия на пазара. Той ни сподели, че синът ни от дълго време не живее в нашия апартамент. Преместили се при тъщата и дали жилището чартърен.
Обадихме се на сина ни и той ни сподели по недодялан метод, че ние сами сме решили да им дадем жилището. Каза, че се усеща ненужен в къщата на тъщата, а родителите му са елементарни учители.
Съпругът ми и аз взехме решение да се борим против несправедливостта и егоизма. Отидохме при юрист. Той ни сподели, че защото не сме трансферирали публично жилището, дейностите на сина са противозаконни.
Решихме да не го съдим, на наемателите беше разрешено да останат още един месец. Върнахме се назад в жилището. Но към момента не си приказваме със сина ни. Може би след време ще се сдобрим.
