Разкриха жилище от XIII век у нас
Огромен мраморен блок от 3-ти век с изобразен медальон откриха археолози при разкопките на крепостта в местността „ Балък дере “ в землището на ивайловградското село Хухла, Хасковска област. Редовните археологически изследвания от екипа на Ивайло Кънев, основен организатор в Националния исторически музей в София, се правят от 2007-ма година.
Копаейки в нов неразучен квадрат, археолозите разкриха това лято жилище от 13-ти век. При неговото създаване мраморният блок от 3-ти век е бил употребен като укрепителен детайл. Размерите на блока са метър на 50 сантиметра в основата, с височина 1,50 м и с почти тегло от половин звук. „ Отделихме пръстта сред стената и мраморния блок до степен, която разрешава да се пъхне ръка, предполагахме, че върху повърхността му има изображение. Така открихме предстояща находка – изображение в огромен кръг, с диаметър към 30 см “, споделя Ивайло Кънев.
Вътре в кръга, обрисуван от издигнат бордюр, е имало медальон, с пръстите се напипват следите, изчукания релеф. Той е бил издялан и погубен, както всичко останало в годините, когато е налагано ранното християнство в региона. Откритието удостоверява хипотезата на Ивайло Кънев, че на „ Балък дере “ е имало огромно антично светилище от 3-ти век. При ръководството на император Теодосий Велики, прочут с ревностното налагане на християнската вяра, всички култове и ереси в империята са неразрешени. Тогава са унищожени редица езически монументи и постройки. Това води до сложното определяне на античните хоризонти през днешния ден, споделя ръководителят на изследванията Кънев.
Неговата теза, която се удостоверява от от ден на ден доказателства е, че крепостта в местността „ Балък дере “ не е стражева, както са считали в началото, а мястото може да се окаже богат късноантичен административен център. Крепостите нормално се строят на недостъпни места и имат кули, за разлика от селищата, които са в ниското и до водоем за питейна вода, с воден и сухопътен път. Разкритият обект се намира на 200 метра от една от античните реки Арда, единствено на 30-тина километра от Адрианопол, сегашен Одрин, на входа и изхода от Родопите към Тракия. А и на стражевите калета едва ли са присъщи откритите тук монети, стъкло, керамика от Северна Африка и Мала Азия, и нито намек за кули.
Още една „ улика “ за новата догадка е улицата, която води към площад с до момента разкрити размери 10 на 5 м, постлан с хубави дялани плочи с бордюр и 2 врати.
Според археолозите, площадът е бил построен през 5-6 век. Майсторите са употребявали мраморните плочи от светилището от 2-3 век, доставени особено за неговото изграждане, защото в региона на „ Балък дере “ подобен мрамор няма. Използвали са ги, както и всичко друго, останало от светилището, като подготвен строителен материал за създаване на постройките епохи по-късно.
Копаейки в нов неразучен квадрат, археолозите разкриха това лято жилище от 13-ти век. При неговото създаване мраморният блок от 3-ти век е бил употребен като укрепителен детайл. Размерите на блока са метър на 50 сантиметра в основата, с височина 1,50 м и с почти тегло от половин звук. „ Отделихме пръстта сред стената и мраморния блок до степен, която разрешава да се пъхне ръка, предполагахме, че върху повърхността му има изображение. Така открихме предстояща находка – изображение в огромен кръг, с диаметър към 30 см “, споделя Ивайло Кънев.
Вътре в кръга, обрисуван от издигнат бордюр, е имало медальон, с пръстите се напипват следите, изчукания релеф. Той е бил издялан и погубен, както всичко останало в годините, когато е налагано ранното християнство в региона. Откритието удостоверява хипотезата на Ивайло Кънев, че на „ Балък дере “ е имало огромно антично светилище от 3-ти век. При ръководството на император Теодосий Велики, прочут с ревностното налагане на християнската вяра, всички култове и ереси в империята са неразрешени. Тогава са унищожени редица езически монументи и постройки. Това води до сложното определяне на античните хоризонти през днешния ден, споделя ръководителят на изследванията Кънев.
Неговата теза, която се удостоверява от от ден на ден доказателства е, че крепостта в местността „ Балък дере “ не е стражева, както са считали в началото, а мястото може да се окаже богат късноантичен административен център. Крепостите нормално се строят на недостъпни места и имат кули, за разлика от селищата, които са в ниското и до водоем за питейна вода, с воден и сухопътен път. Разкритият обект се намира на 200 метра от една от античните реки Арда, единствено на 30-тина километра от Адрианопол, сегашен Одрин, на входа и изхода от Родопите към Тракия. А и на стражевите калета едва ли са присъщи откритите тук монети, стъкло, керамика от Северна Африка и Мала Азия, и нито намек за кули.
Още една „ улика “ за новата догадка е улицата, която води към площад с до момента разкрити размери 10 на 5 м, постлан с хубави дялани плочи с бордюр и 2 врати.
Според археолозите, площадът е бил построен през 5-6 век. Майсторите са употребявали мраморните плочи от светилището от 2-3 век, доставени особено за неговото изграждане, защото в региона на „ Балък дере “ подобен мрамор няма. Използвали са ги, както и всичко друго, останало от светилището, като подготвен строителен материал за създаване на постройките епохи по-късно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ