Вкусна храна или врагът в тялото?
Ограничете потреблението на червени меса до 500 г на седмица, избягвайте продължителното печене Захарта не предизвиква рак, само че затлъстяването усилва риска
Доцент Д-р Желязко Арабаджиев приключва с отличие медицина през 1997 година в Медицински Университет " Проф. доктор Параскев Стоянов " във Варна. В интервала 2009 - 2015г. специализира и придобива компетентност по здравна онкология в СБАЛ по Онкология, София.
Като експерт работи поредно в клиника по здравна онкология на болница " Сити Клиник Онкологичен център " - София и поделение по здравна онкология в болница " Аджибадем Сити Клиник Токуда " - София, а през 2019 година с конкурс е определен и за шеф на същото поделение. През 2020 година придобива просветителна и научна степен " Доктор " по специалността " Онкология " към МУ-Варна, където сполучливо пази дисертационен труд в региона на лекуването на рак на гърдата, а през 2021 година е назначен на академична служба " Доцент " по специалността " Онкология ". Доцент Арабаджиев има и магистърска степен по специалността " Здравен мениджмънт " от УНСС. От 2015 година до 2019 година е представител на Европейското сдружение по здравна онкология (ESMO) в България, а от 2019 година е член Експертен ръб по здравна компетентност " Медицинска онкология " към Министъра на опазването на здравето на Р България. Хоноруван помощник е към Катедра " Пропедевтика на вътрешни заболявания ", факултет " Медицина " в СУ " Св. Климент Охридски ". Председател на УС на Българското научно сдружение по Имуноонкология. Доц. Арабаджиев е провел специализации във водещи клиники по онкология в Израел, Белгия, Италия и Германия. Автор и съавтор на повече от 50 изявления в национални и интернационалните профилирани научни списания, взел участие е в издаването на управления, образователни книги, монографии и учебници в региона на лечение на рак. Автор е на две монографии " Имунотерапия и лекуване на рак на гърдата " и " Лекарствена токсичност от имунотерапия при лекуването на онкологичните болести ". Член е на публицистични бордове на интернационалните и национални реферирани и индексирани научни издания. Главен откривател и подизследовател в интернационалните многоцентрови клинични изпитвания. Владее британски, съветски, италиански и гръцки език.
Всяка седмица доцент доктор Желязко Арабаджиев ще дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
Храненето е една от главните житейски действия на индивида. С приема на храна, се обезпечава сила, нужна за фукционирането на органите и системите в човешкото тяло, набират се нужните белтъчини, въглехидрати и мазнини, които построяват клетките в човешкия организъм, минерали и витамини, които вземат участие във физиологичните процеси. Храната обаче може да съдържа детайли и съставки от натурален генезис или получени от обработката на питателните артикули, които да повлияят или непосредствено да предизвикат възникването и развиването на рак. Отвъд известните отзиви за " безапелационна " изгода или щета на едни или други храни и съставки, науката към момента мъчно се сплотява към единно мнение по отношение на въздействието на храните, които одобряваме върху възникването и развиването на злокачествените тумори. През миналата седмица, наситена с празнични дни, когато хората обичайно се отдават на добра храна в огромни количества, като че ли естествено получихме въпроси от читатели свързани с храненето. На два от тях ще се опитаме да намерим научно обосновани отговори тук:
Съвремието разрешава бърз достъп до разнородни локални артикули, в нашите географски ширини показани най-вече от пилешко и свинско, и по-рядко от телешко и говеждо месо. Забързаният ни метод на живот, постанова бързото хранене, " на крайник " и включва така наречен модифицирано месо (от англ. Processed meat - бел.авт.) Преработените меса са тези, които са консервирани посредством опушване или осоляване, зреене или прибавяне на химически консерванти. Има изявления, посочващи, че потреблението на червени меса (говеждо, свинско, агнешко и конско), както и модифицирани меса (шунка, колбаси, бекон и др.) могат да бъдат упрекнати за увеличение на риска от развиване на карциномите на дебелото и правото черво. Определено е, че в дълготраен проект, увеличението единствено с един спомагателен банкет на сходни меса в седмицата, води до увеличение на риска от развиване на дебелочревен карцином с 40%. Рискът от развиване на този тип рак се усилва с 20% при увеличение с 50 грама на седмица на потреблението на модифицирани меса. Причината евентуално е хемо-желязото, което се съдържа в тези меса и дефинира присъщия им червен цвят. Тази субстанция провокира раздразнение и инфектиране на чревната лигавица, което от своя страна в дълготраен проект може да докара до смяна на естествените кафези на лигавицата на червото в туморни такива. Редица канцерогенни артикули се образуват при прекомерно продължителното печене на месата (от англ. well-done - добре изпечен, бел.авт.), при високи температури на фурната или на открит огън, да вземем за пример. Нитратите и нитритите в модифицираните меса, които обезпечават консервирането им и запазването на аления им цвят, също се показват като причина за образуването в гастроинтестиналния тракт на канцерогенни нитрозни артикули и следващ от това риск от пораждане на рак.
За това рекомендациите на здравните организации са за ограничение на потреблението на червени меса до 500 г на седмица, както и по опция отбягване приема на модифицирани меса. Препоръчително е да не се препича или овъглява месото при готвене на открит огън (барбекю). Мариноването на месото преди печене оказва помощ за попречване на овъгляването му. Освен че понижава евентуалните сътрудници, причиняващи рак, мариноването на тези храни ги поддържа нежни и прибавя усет към месото. Препоръчват се също готвене посредством варене, в гювеч или постепенно печене в печка, вместо високотемпературно печене на скара, барбекю или пържене в тиган.
По отношение на т.нар " бели меса " - пилешко и риба, няма безапелационни данни, че нарасналата им консумация води до нараснал риск от развиване на рак, макар че в предишното се търсеше такава връзка във връзка с рак на простатата и някой кръвни злокачествени заболявания (лимфоми и левкемии). Резултати, обявени през 2018 година, от едно изследване, извършено в Съединени американски щати върху 292 477 участници на възраст от 51 до 72 години, попълнили въпросник за честотата и типа на храненето си в юношеска и междинна възраст, са посочили, че високата консумация на пилешко месо не е обвързвано с нараснал риск от развиване на множеството познати типове рак. В това изследване, също е било обявено, че високата консумация на пилешко месо, изключително през юношеството, може обаче да усили риска от рак на щитовидната жлеза. Интересно известие отново от създателите на това изследване е, че прогресията на рака на простатата може да бъде повлияна и от потреблението на пилешко месо с кожа.
Все отново, заключенията отнасящи се до безапелационна връзка сред един или различен тип месо или месен артикул и пораждане на рак, не могат да бъдат абсолютизирани и изолирани, отвън контекстна на цялостната оценка на метода на живот и привички на индивида. За прецизната оценката на риска от пораждане на рак и връзката с храненето, не би трябвало да се подценяват нездравословните привички като тютюнопушене и консумация на алкохол, физическата интензивност, наднорменото тегло и други хронични заболявания, както и фамилната история за рак в фамилията, които имат отношение към цялостната оценка на въздействието на средата за пораждане на злокачествените заболявания.
Когато ядем храна, съдържаща въглехидрати, в това число храни, които съдържат захар, тялото ни ги разгражда до глюкоза. След това тази глюкоза зарежда клетките ни, с цел да създават силата, от която се нуждаем, с цел да оцелеем. Този развой се назовава метаболизъм. Нормалните кафези и раковите кафези употребяват глюкоза за сила. Раковите кафези метаболизират глюкозата по-бързо от естествените кафези. Това е част от нещо, наречено резултат на Варбург, кръстен на немския академик Ото Варбург (Otto Warburg - бел.авт.), който учи рака при започване на ХХ век.
Досега, нито едно съществено изследване при хора не е посочило, че намаляването на приема на захар предотвратява или лекува рак. Както и противоположното - че яденето на прекалено много захар предизвиква рак. С други думи, няма директна връзка сред захарта и рака.
Въпреки това, потреблението на несъразмерна захар може да способства за вреден хранителен модел или затлъстяване, което е рисков фактор за рак.
Все повече проучвания демонстрират, че яденето на прекалено много захар може да повлияе на телесното тегло. Може да способства за затлъстяване, което е с показател на телесна маса (ИТМ) от 30 или по-висок (при норма - 18.5-24.5). Това от своя страна може да усили риска от рак и други болести. Изследователите към момента изследват връзката сред затлъстяването и рака. Има доста фактори, които биха могли да играят роля за това по какъв начин затлъстяването въздейства на риска от рак, в това число хормони, инфектиране или въздействието на нарасналото тежестта върху медицинските грижи при един пациент.
Има безапелационни доказателства, че потреблението на подсладени със захар питиета е причина за постигане на увеличение на тежестта, наднормено тегло и затлъстяване както при деца, по този начин и при възрастни, изключително когато се употребяват постоянно или в огромни количества. Подсладените със захар питиета вършат това, като опосредстват непотребния банкет на сила, по отношение на естествен или намален разхода на сила.
Консумацията на сладки питиета се усилва в доста страни по света и способства за световното увеличение на затлъстяването, което усилва риска от доста типове рак.
Световният фонд за проучване на рака (WFCR) и Американският институт за проучване на рака (AICR) споделят, че наднорменото тегло или затлъстяването през зрелост е обвързвано с нараснал риск от най-малко 12 разнообразни типове рак. Има безапелационни доказателства, че по-голямата телесна маса (затлъстяване) е причина за доста типове рак, като да вземем за пример: устата, фаринкса и ларинкса, хранопровода (аденокарцином), стомаха (кардия), панкреаса, жлъчния мехур, черния дроб, колоректума, гърдата (постменопауза), яйчниците, ендометриума, простатата ( напреднал) и бъбреците.
Всичко това безапелационно постанова рекомендацията за ограничение на подсладените със захар питиета и съдържащите захар храни, само че най-много би трябвало да се цели увеличение на двигателния режим и блян за поддържане на естествена телесна маса и недопускане на затлъстяване.
Поддържайте здравословно тегло и избягвайте затлъстяване в зряла възрастПоддържайте физическа интензивност всекидневно - вървете повече, стойте седнали по-краткоЯжте пълнозърнести храни, зеленчуци и плодове по-честоНамалете или ограничете приема на " бърза храна " или богата на мазнини и захари храна и напиткиНамалете или ограничете консумация на червени меса или модифицирани месаНамалете и изключете от диетата си консумация на алкохолНе пушете тютюневи произведения и ограничете въздействието им върху васНамалете консумация на сол, наситени мазниниИзбягвайте несъразмерното излагане на слънце
Доцент Д-р Желязко Арабаджиев приключва с отличие медицина през 1997 година в Медицински Университет " Проф. доктор Параскев Стоянов " във Варна. В интервала 2009 - 2015г. специализира и придобива компетентност по здравна онкология в СБАЛ по Онкология, София.
Като експерт работи поредно в клиника по здравна онкология на болница " Сити Клиник Онкологичен център " - София и поделение по здравна онкология в болница " Аджибадем Сити Клиник Токуда " - София, а през 2019 година с конкурс е определен и за шеф на същото поделение. През 2020 година придобива просветителна и научна степен " Доктор " по специалността " Онкология " към МУ-Варна, където сполучливо пази дисертационен труд в региона на лекуването на рак на гърдата, а през 2021 година е назначен на академична служба " Доцент " по специалността " Онкология ". Доцент Арабаджиев има и магистърска степен по специалността " Здравен мениджмънт " от УНСС. От 2015 година до 2019 година е представител на Европейското сдружение по здравна онкология (ESMO) в България, а от 2019 година е член Експертен ръб по здравна компетентност " Медицинска онкология " към Министъра на опазването на здравето на Р България. Хоноруван помощник е към Катедра " Пропедевтика на вътрешни заболявания ", факултет " Медицина " в СУ " Св. Климент Охридски ". Председател на УС на Българското научно сдружение по Имуноонкология. Доц. Арабаджиев е провел специализации във водещи клиники по онкология в Израел, Белгия, Италия и Германия. Автор и съавтор на повече от 50 изявления в национални и интернационалните профилирани научни списания, взел участие е в издаването на управления, образователни книги, монографии и учебници в региона на лечение на рак. Автор е на две монографии " Имунотерапия и лекуване на рак на гърдата " и " Лекарствена токсичност от имунотерапия при лекуването на онкологичните болести ". Член е на публицистични бордове на интернационалните и национални реферирани и индексирани научни издания. Главен откривател и подизследовател в интернационалните многоцентрови клинични изпитвания. Владее британски, съветски, италиански и гръцки език.
Всяка седмица доцент доктор Желязко Арабаджиев ще дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
Храненето е една от главните житейски действия на индивида. С приема на храна, се обезпечава сила, нужна за фукционирането на органите и системите в човешкото тяло, набират се нужните белтъчини, въглехидрати и мазнини, които построяват клетките в човешкия организъм, минерали и витамини, които вземат участие във физиологичните процеси. Храната обаче може да съдържа детайли и съставки от натурален генезис или получени от обработката на питателните артикули, които да повлияят или непосредствено да предизвикат възникването и развиването на рак. Отвъд известните отзиви за " безапелационна " изгода или щета на едни или други храни и съставки, науката към момента мъчно се сплотява към единно мнение по отношение на въздействието на храните, които одобряваме върху възникването и развиването на злокачествените тумори. През миналата седмица, наситена с празнични дни, когато хората обичайно се отдават на добра храна в огромни количества, като че ли естествено получихме въпроси от читатели свързани с храненето. На два от тях ще се опитаме да намерим научно обосновани отговори тук:
Съвремието разрешава бърз достъп до разнородни локални артикули, в нашите географски ширини показани най-вече от пилешко и свинско, и по-рядко от телешко и говеждо месо. Забързаният ни метод на живот, постанова бързото хранене, " на крайник " и включва така наречен модифицирано месо (от англ. Processed meat - бел.авт.) Преработените меса са тези, които са консервирани посредством опушване или осоляване, зреене или прибавяне на химически консерванти. Има изявления, посочващи, че потреблението на червени меса (говеждо, свинско, агнешко и конско), както и модифицирани меса (шунка, колбаси, бекон и др.) могат да бъдат упрекнати за увеличение на риска от развиване на карциномите на дебелото и правото черво. Определено е, че в дълготраен проект, увеличението единствено с един спомагателен банкет на сходни меса в седмицата, води до увеличение на риска от развиване на дебелочревен карцином с 40%. Рискът от развиване на този тип рак се усилва с 20% при увеличение с 50 грама на седмица на потреблението на модифицирани меса. Причината евентуално е хемо-желязото, което се съдържа в тези меса и дефинира присъщия им червен цвят. Тази субстанция провокира раздразнение и инфектиране на чревната лигавица, което от своя страна в дълготраен проект може да докара до смяна на естествените кафези на лигавицата на червото в туморни такива. Редица канцерогенни артикули се образуват при прекомерно продължителното печене на месата (от англ. well-done - добре изпечен, бел.авт.), при високи температури на фурната или на открит огън, да вземем за пример. Нитратите и нитритите в модифицираните меса, които обезпечават консервирането им и запазването на аления им цвят, също се показват като причина за образуването в гастроинтестиналния тракт на канцерогенни нитрозни артикули и следващ от това риск от пораждане на рак.
За това рекомендациите на здравните организации са за ограничение на потреблението на червени меса до 500 г на седмица, както и по опция отбягване приема на модифицирани меса. Препоръчително е да не се препича или овъглява месото при готвене на открит огън (барбекю). Мариноването на месото преди печене оказва помощ за попречване на овъгляването му. Освен че понижава евентуалните сътрудници, причиняващи рак, мариноването на тези храни ги поддържа нежни и прибавя усет към месото. Препоръчват се също готвене посредством варене, в гювеч или постепенно печене в печка, вместо високотемпературно печене на скара, барбекю или пържене в тиган.
По отношение на т.нар " бели меса " - пилешко и риба, няма безапелационни данни, че нарасналата им консумация води до нараснал риск от развиване на рак, макар че в предишното се търсеше такава връзка във връзка с рак на простатата и някой кръвни злокачествени заболявания (лимфоми и левкемии). Резултати, обявени през 2018 година, от едно изследване, извършено в Съединени американски щати върху 292 477 участници на възраст от 51 до 72 години, попълнили въпросник за честотата и типа на храненето си в юношеска и междинна възраст, са посочили, че високата консумация на пилешко месо не е обвързвано с нараснал риск от развиване на множеството познати типове рак. В това изследване, също е било обявено, че високата консумация на пилешко месо, изключително през юношеството, може обаче да усили риска от рак на щитовидната жлеза. Интересно известие отново от създателите на това изследване е, че прогресията на рака на простатата може да бъде повлияна и от потреблението на пилешко месо с кожа. Все отново, заключенията отнасящи се до безапелационна връзка сред един или различен тип месо или месен артикул и пораждане на рак, не могат да бъдат абсолютизирани и изолирани, отвън контекстна на цялостната оценка на метода на живот и привички на индивида. За прецизната оценката на риска от пораждане на рак и връзката с храненето, не би трябвало да се подценяват нездравословните привички като тютюнопушене и консумация на алкохол, физическата интензивност, наднорменото тегло и други хронични заболявания, както и фамилната история за рак в фамилията, които имат отношение към цялостната оценка на въздействието на средата за пораждане на злокачествените заболявания.
Когато ядем храна, съдържаща въглехидрати, в това число храни, които съдържат захар, тялото ни ги разгражда до глюкоза. След това тази глюкоза зарежда клетките ни, с цел да създават силата, от която се нуждаем, с цел да оцелеем. Този развой се назовава метаболизъм. Нормалните кафези и раковите кафези употребяват глюкоза за сила. Раковите кафези метаболизират глюкозата по-бързо от естествените кафези. Това е част от нещо, наречено резултат на Варбург, кръстен на немския академик Ото Варбург (Otto Warburg - бел.авт.), който учи рака при започване на ХХ век.
Досега, нито едно съществено изследване при хора не е посочило, че намаляването на приема на захар предотвратява или лекува рак. Както и противоположното - че яденето на прекалено много захар предизвиква рак. С други думи, няма директна връзка сред захарта и рака.
Въпреки това, потреблението на несъразмерна захар може да способства за вреден хранителен модел или затлъстяване, което е рисков фактор за рак.
Все повече проучвания демонстрират, че яденето на прекалено много захар може да повлияе на телесното тегло. Може да способства за затлъстяване, което е с показател на телесна маса (ИТМ) от 30 или по-висок (при норма - 18.5-24.5). Това от своя страна може да усили риска от рак и други болести. Изследователите към момента изследват връзката сред затлъстяването и рака. Има доста фактори, които биха могли да играят роля за това по какъв начин затлъстяването въздейства на риска от рак, в това число хормони, инфектиране или въздействието на нарасналото тежестта върху медицинските грижи при един пациент.
Има безапелационни доказателства, че потреблението на подсладени със захар питиета е причина за постигане на увеличение на тежестта, наднормено тегло и затлъстяване както при деца, по този начин и при възрастни, изключително когато се употребяват постоянно или в огромни количества. Подсладените със захар питиета вършат това, като опосредстват непотребния банкет на сила, по отношение на естествен или намален разхода на сила.
Консумацията на сладки питиета се усилва в доста страни по света и способства за световното увеличение на затлъстяването, което усилва риска от доста типове рак.
Световният фонд за проучване на рака (WFCR) и Американският институт за проучване на рака (AICR) споделят, че наднорменото тегло или затлъстяването през зрелост е обвързвано с нараснал риск от най-малко 12 разнообразни типове рак. Има безапелационни доказателства, че по-голямата телесна маса (затлъстяване) е причина за доста типове рак, като да вземем за пример: устата, фаринкса и ларинкса, хранопровода (аденокарцином), стомаха (кардия), панкреаса, жлъчния мехур, черния дроб, колоректума, гърдата (постменопауза), яйчниците, ендометриума, простатата ( напреднал) и бъбреците. Всичко това безапелационно постанова рекомендацията за ограничение на подсладените със захар питиета и съдържащите захар храни, само че най-много би трябвало да се цели увеличение на двигателния режим и блян за поддържане на естествена телесна маса и недопускане на затлъстяване.
Поддържайте здравословно тегло и избягвайте затлъстяване в зряла възрастПоддържайте физическа интензивност всекидневно - вървете повече, стойте седнали по-краткоЯжте пълнозърнести храни, зеленчуци и плодове по-честоНамалете или ограничете приема на " бърза храна " или богата на мазнини и захари храна и напиткиНамалете или ограничете консумация на червени меса или модифицирани месаНамалете и изключете от диетата си консумация на алкохолНе пушете тютюневи произведения и ограничете въздействието им върху васНамалете консумация на сол, наситени мазниниИзбягвайте несъразмерното излагане на слънце
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ