Който е тръгнал да търси благородна душа в кагебисткия пъкъл, ще трябва да плати пълната цена на мрака
Огнян Минчев*
Основната опасност за Запада в връзките му с Русия е да се поддаде на пожелателното пораженско мислене на немалка част от своите водачи, че краят на експанзията в Украйна може да се контракти с Владимир Путин посредством взаимни отстъпки, които самата Украйна би трябвало да направи - териториални, политически, стратегически - в интерес на Москва. Това пораженско мислене - както нормално - е чиста заблуда. Никакъв компромис на Запада с Кремъл няма да има обвързващ темперамент във връзка с идващите стъпки на режима на Путин или на неговите наследници.
Обикновено зад доктрината за " нужния компромис ", който Украйна " би трябвало " да направи стои презумпцията, че Киев ТАКА И ТАКА не може да победи Москва във войната. В най-хубавия случай, Украйна може да отсрочва своето проваляне за сметка на скъпи жертви, които дава на бойното поле и измежду мирното население.
Тази хипотеза е изцяло подправена
Украйна към този момент е консолидирана нация, която е избрала да се бори за своята независимост, защото не може да си показа своя предстоящ народен живот като колония, още веднъж подчинена на варварската империя, почнала безпричинна експанзия против нея.
" Но ние не можем да създадем чудеса поради Украйна ", ще чуете (обикновено непублични) политически недоволства на високо равнище и в Европа, и в Америка. Изборът е ваш, господа! Никой не чака от вас чудеса. От вас се чака единствено разумно мислене и схващане на алтернативата, пред която сте изправени. Ако вие желаете да спрете експанзията на Кремъл, вие не можете да се договорите с Путин. За Москва един контракт не коства даже и хартията, на която е написан. Още по-малка стойност има " честната дума " на Кремъл. Ако прецените, че не можете - или не желаете да спрете Путин в Украйна, ще ви се наложи да го спирате в Балтика, в Полша, в Румъния, на Балканите.
Ако и тогава се " договорите " с него,
теренът на последващия конфликт ще се реалокира още по-навътре в Европа
Дори и Русия да не може да си разреши да нахлува в " същинска Европа ", тя постоянно си е разрешавала - и ще продължи да си разрешава да изнудва Европа и Запада за взаимни отстъпки, които взривяват всевъзможен принцип, всевъзможни правила на интернационално държание. От 20 години насам Западът втренчено гледа в очите на Путин, с цел да види там душата му. Джордж У. Буш я видя измежду първите, само че злите езици приказват, че в този миг зад тила му се посочил " кукиш-ът " на Воланд...
През 70-те години имаше един забавен спор сред Александър Солженицин и Робърт Конкуест/Ричард Пайпс за това, коя е повода за болшевизма в Русия. Солженицин обвиняваше западния марксизъм, който е " изнасилил " Русия с болшевишката гражданска война, а Конкуест/Пайпс припомняха, че в забележителна степен това, което се практикува с тоталитарния болшевизъм в Съветския съюз е в действителност наследството на Златната орда и свързаната с нея традиция на брутална несвобода в съветската история.
По време на Студената война този спор не излъчи финален победител, само че държанието на постсъветската квази империя на Путин от ден на ден ни демонстрира, че за спечелили в разногласието би трябвало да бъдат оповестени Конкуест и Пайпс.
Надеждите за демократизация на Русия рухнаха -
на този стадий напълно дефинитивно. Колко дълго ще продължава този стадий на изгубени очаквания зависи не на последно място от държанието на Европа и Запада. Който е тръгнал да търси благородна душа в кагебисткия ад, ще би трябвало да заплати цялостната цена на мрака. Освен, че ще би трябвало да жертва своя геополитически разсъдък, който диктува нуждата по всякакъв начин да се оказва помощ на Украйна. За да не плъзне болестта на запад и на юг от нея.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Основната опасност за Запада в връзките му с Русия е да се поддаде на пожелателното пораженско мислене на немалка част от своите водачи, че краят на експанзията в Украйна може да се контракти с Владимир Путин посредством взаимни отстъпки, които самата Украйна би трябвало да направи - териториални, политически, стратегически - в интерес на Москва. Това пораженско мислене - както нормално - е чиста заблуда. Никакъв компромис на Запада с Кремъл няма да има обвързващ темперамент във връзка с идващите стъпки на режима на Путин или на неговите наследници.
Обикновено зад доктрината за " нужния компромис ", който Украйна " би трябвало " да направи стои презумпцията, че Киев ТАКА И ТАКА не може да победи Москва във войната. В най-хубавия случай, Украйна може да отсрочва своето проваляне за сметка на скъпи жертви, които дава на бойното поле и измежду мирното население.
Тази хипотеза е изцяло подправена
Украйна към този момент е консолидирана нация, която е избрала да се бори за своята независимост, защото не може да си показа своя предстоящ народен живот като колония, още веднъж подчинена на варварската империя, почнала безпричинна експанзия против нея.
" Но ние не можем да създадем чудеса поради Украйна ", ще чуете (обикновено непублични) политически недоволства на високо равнище и в Европа, и в Америка. Изборът е ваш, господа! Никой не чака от вас чудеса. От вас се чака единствено разумно мислене и схващане на алтернативата, пред която сте изправени. Ако вие желаете да спрете експанзията на Кремъл, вие не можете да се договорите с Путин. За Москва един контракт не коства даже и хартията, на която е написан. Още по-малка стойност има " честната дума " на Кремъл. Ако прецените, че не можете - или не желаете да спрете Путин в Украйна, ще ви се наложи да го спирате в Балтика, в Полша, в Румъния, на Балканите.
Ако и тогава се " договорите " с него,
теренът на последващия конфликт ще се реалокира още по-навътре в Европа
Дори и Русия да не може да си разреши да нахлува в " същинска Европа ", тя постоянно си е разрешавала - и ще продължи да си разрешава да изнудва Европа и Запада за взаимни отстъпки, които взривяват всевъзможен принцип, всевъзможни правила на интернационално държание. От 20 години насам Западът втренчено гледа в очите на Путин, с цел да види там душата му. Джордж У. Буш я видя измежду първите, само че злите езици приказват, че в този миг зад тила му се посочил " кукиш-ът " на Воланд...
През 70-те години имаше един забавен спор сред Александър Солженицин и Робърт Конкуест/Ричард Пайпс за това, коя е повода за болшевизма в Русия. Солженицин обвиняваше западния марксизъм, който е " изнасилил " Русия с болшевишката гражданска война, а Конкуест/Пайпс припомняха, че в забележителна степен това, което се практикува с тоталитарния болшевизъм в Съветския съюз е в действителност наследството на Златната орда и свързаната с нея традиция на брутална несвобода в съветската история.
По време на Студената война този спор не излъчи финален победител, само че държанието на постсъветската квази империя на Путин от ден на ден ни демонстрира, че за спечелили в разногласието би трябвало да бъдат оповестени Конкуест и Пайпс.
Надеждите за демократизация на Русия рухнаха -
на този стадий напълно дефинитивно. Колко дълго ще продължава този стадий на изгубени очаквания зависи не на последно място от държанието на Европа и Запада. Който е тръгнал да търси благородна душа в кагебисткия ад, ще би трябвало да заплати цялостната цена на мрака. Освен, че ще би трябвало да жертва своя геополитически разсъдък, който диктува нуждата по всякакъв начин да се оказва помощ на Украйна. За да не плъзне болестта на запад и на юг от нея.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ