Любомир Кючуков: Възможно е примирие, което да прехвърли конфликта в политиката
Оформя се геополитически " не-Запад ", който не поддържа Русия, само че се дистанцира от борбата Опасно близо сме до световен конфликт, прагът на страха от заличаване става все по-нисък, споделя Любомир Кючуков, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки
„ Предложенията за мир ” и от двете страни са по-скоро условия за капитулация на съперника
-->
Посланието в речите на Путин и Байдън бе еднообразно - война, още война
Пред Китай се откриха съществени благоприятни условия на интернационалното поле
- Една година след съветската инвазия в Украйна каква е Вашата преценка за обстановката, господин Кючуков?
- Ситуацията може да се обобщи безусловно в няколко фрази. Които не са по никакъв начин утешителни. Войната до победа се трансформира във война на загубите: няма победител, няма надвит – има единствено жертви и разруха; и ненавист. Една година след началото на войната ние не сме по-близо до нейния край, само че сме се доближили рисково до прерастването ѝ в световен спор. Войната е геополитическа – отразяваща всички несъгласия на актуалния свят, а не война на полезности – тъй като надали има по-висша полезност от човешкия живот. Ние свикнахме да живеем и мислим по логиката на войната – където територията е по-важна от хората, които я обитават.
- Какви са посланията, които изпратиха на света водачите на Съединени американски щати и Русия Джо Байдън и Владимир Путин с дейностите си от последните дни и с речите си?
- Това бяха две разнообразни речи с едно и също обръщение: още война, повече война. Резултатът е логически – ескалация на борбата. Според оценките на военните специалисти към този момент войната е релативно ниско софтуерна. Но с доставката на все по-съвременни оръжия това се трансформира. И когато приказваме за война до победа, това значи и война до проваляне – на съперника. Но Русия не може да си разреши да загуби, а Украйна няма да бъде изоставена да загуби. Което значи, че и двете страни при положение на риск от проваляне ще бъдат подготвени да активизират всички налични запаси – човешки, оръжейни, технологически. И тогава към този момент няма да има гаранции, че ще се съблюдават „ алените линии ”, които през днешния ден удържат спора от прерастването му в световен.
- Как думите им рефлектираха върху страните от останалия свят и какъв ще бъде отзвукът?
- Войната очерта контурите на една към момента неразбираема, само че последователно придобиваща видимост наклонност: последователното оформяне на един задоволително необятен, въпреки и прекомерно безформен геополитически „ не-Запад “, обхващащ огромна част от Африка, Азия, Латинска Америка. Това не е поддръжка за Русия. Нито е анти-Запад, тъй като не става дума за образуването на фронт за битка против Запада или за лансирането на някаква анти-западна идеология, а за разграничаване от световната борба с Русия и до форма на по-скоро пасивна опозиция против натиска на Запада. „ Третият свят ” е податлив да одобри тезата на Макрон, че Русия стартира империалистическа война, само че с добавката, че става дума за конфликт на империалистически и хегемонистични ползи на световно равнище. Същевременно аналогиите с Движението за необвързаните не биха били правилни, тъй като към този момент няма нито индикации, нито условия за някакво институционално интернационално структуриране на този „ не-Запад “ и превръщането му в независим геополитически фактор.
- Заплаха ли е решението на Путин да замрази присъединяване на Русия в Договора за стратегически и нуклеарни оръжия и какви може да са следствията от това?
- Това решение е на път да постави точка на всички двустранни руско-американски договорености за ограничение и надзор на нуклеарните оръжия. Защото Договорът Нов СТАРТ бе последният останал в тази сфера. Това не значи, че на следващия ден ще стартира нуклеарна война. Но опасността от такава още веднъж е на дневен ред – след към половин годишно мъртвило. Според спорадичните медийни информации, двустранните контакти сред Съединени американски щати и Русия след лятото на 2022 година разрешиха да бъде снета от общественото пространство съветската опасност от нуклеарна война, като в същото време Украйна спря обстрела на Запорожската АЕЦ и там беше изпратена задача от наблюдаващи на Международната организация за атомна сила. Това обаче не отстрани рисковете. А фактът, че вероятната приложимост на нуклеарно оръжие стартира да обраства с „ допустими ” епитети – тактически, стеснен, предпазен нуклеарен удар, звучи извънредно притеснително. Защото практиката демонстрира, че приемането на войната като метод на мислене постоянно изпреварва войната като метод на деяние.
- По време на Мюнхенската конференция чухме апели страните от Европейски Съюз да се обединят, с цел да изпратят повече муниции за Украйна. Докъде може да стигне Европейски Съюз и по какъв начин ще реагират обособените страни членки?
- Войната в Украйна реанимира и консолидира НАТО – и през днешния ден никой към този момент не приказва за неговата мозъчна гибел. Нещо повече, като резултат Русия е напът да получи повече НАТО на изток (с присъединението на Швеция и Финландия към Алианса), само че пък НАТО получава повече Русия на запад – с анексията на четирите украински области. Дълго време в Европа имаше два задоволително ясно различими метода при снабдяването на Украйна с оръжие: първият (основно от страна Франция и Германия)акцентираше върху отбранителното оръжие, с цел да се предотврати вероятно проваляне на Украйна; вторият (отстояван от Полша, Англия, САЩ) не изключваше настъпателните оръжия – с цел да се подкрепи украинска победа. Вторият метод несъмнено получава превес в последно време.
- В същото време българският президент Румен Радев сподели, че би трябвало да се търсят дипломатически средства за разрешаване на спора. Има ли късмет за започване на разговор след изказванията и апелите от последните дни?
- Дипломацията е инструмент на политиката. А сега в политиката господства векторът на войната: мирът се мисли през успеха. А пътят към успеха е войната. Иначе казано – към мир посредством война. Което априорно изключва договарянията и разговора. Затова и „ предложенията за мир ” и от двете страни са по-скоро условия за капитулация на съперника. Русия слага като авансово изискване признаването на териториалното статукво все още, т.е. признаването на Крим и четирите украински области като част от Русия. Украйна пък отхвърля по принцип опцията за договаряния с съветския президент, желае цялостно евакуиране на съветските войски и интернационален арбитражен съд за съветското управление. Това прави намиране на компромис по териториалните въпроси, който да бъде закрепен в кротичък контракт, мъчно постижимо. Това, което обаче е не просто допустимо, а и неотложно, е постигането на единодушие за преустановяване на военните дейности, т.е. договарянето на помирение. Което да трансферира спора от военното в политическото поле.
- Стана ясно, че се готви посещаване на китайския водач Си Дзинпин в Русия. Какъв знак е това и какви са упованията от сходна аудиенция?
- Китай даде поръчка, че няма желание да остава въздържан наблюдаващ на събитията, а ще се стреми да бъде действителен и най-важното – независим фактор в това геополитическо пренареждане на картите. Китай показва еднопосочна политическа поддръжка за Русия, като в това време внимава да не се сложи под удара на западните наказания, доставяйки оръжие за Русия. Обективно войната откри пред Китай съществени благоприятни условия на интернационалното поле и Пекин ще се стреми да се възползва от това. Ще бъде забавно да се разбере до каква степен обявената идна китайска мирна самодейност ще успее да откри подобаващата формула, която да разреши разговор и договаряния, които да доведат до преустановяване на военните дейности.
- Ердоган и Нетаняху са водачите, за които се допуска, че биха могли да бъдат медиатори в възможни мирни договаряния. Възможно ли е някой да успее?
- Проблемът все още не е в неналичието на претенденти за медиатори, а в отсъствието на предпочитание и подготвеност за договаряния у воюващите страни. И се багра, че до момента в който всяка от тях разчита на спомагателни военни триумфи, които по-късно да закрепи посредством едни политически договаряния, до действителен разговор мъчно ще се стигне. Все отново следва да се има поради, че единствено Ердоган към този момент съумява да се нарежда като допустим и за Русия, и за Украйна медиатор и не инцидентно той бе този, който застана паралелно с генералния секретар на Организация на обединените нации Гутериш при подписването на единственото досега съглашение – за износа на украинско зърно и предотвратяването на международна продоволствена рецесия.
- Как въобще е допустимо да пристигна краят на тази война и преди този момент ще изпием ли горчивата чаша докрай с световен спор?
- За страдание ние още веднъж се изправяме пред един съществен въпрос, който съпътства развиването на човечеството в продължение на епохи: би трябвало ли наложително да преминем през апокалипсиса на войната преди да достигнем до катарзиса на мира? Историческите аналогии не са утешителни. И в случай че има учредения за оптимизъм, то те произтичат не толкоз от здравия разсъдък, а от страха – от риска за взаимно заличаване при един световен спор. Но прагът на страха става все по-нисък.
„ Предложенията за мир ” и от двете страни са по-скоро условия за капитулация на съперника -->
Посланието в речите на Путин и Байдън бе еднообразно - война, още война
Пред Китай се откриха съществени благоприятни условия на интернационалното поле
- Една година след съветската инвазия в Украйна каква е Вашата преценка за обстановката, господин Кючуков?
- Ситуацията може да се обобщи безусловно в няколко фрази. Които не са по никакъв начин утешителни. Войната до победа се трансформира във война на загубите: няма победител, няма надвит – има единствено жертви и разруха; и ненавист. Една година след началото на войната ние не сме по-близо до нейния край, само че сме се доближили рисково до прерастването ѝ в световен спор. Войната е геополитическа – отразяваща всички несъгласия на актуалния свят, а не война на полезности – тъй като надали има по-висша полезност от човешкия живот. Ние свикнахме да живеем и мислим по логиката на войната – където територията е по-важна от хората, които я обитават.
- Какви са посланията, които изпратиха на света водачите на Съединени американски щати и Русия Джо Байдън и Владимир Путин с дейностите си от последните дни и с речите си?
- Това бяха две разнообразни речи с едно и също обръщение: още война, повече война. Резултатът е логически – ескалация на борбата. Според оценките на военните специалисти към този момент войната е релативно ниско софтуерна. Но с доставката на все по-съвременни оръжия това се трансформира. И когато приказваме за война до победа, това значи и война до проваляне – на съперника. Но Русия не може да си разреши да загуби, а Украйна няма да бъде изоставена да загуби. Което значи, че и двете страни при положение на риск от проваляне ще бъдат подготвени да активизират всички налични запаси – човешки, оръжейни, технологически. И тогава към този момент няма да има гаранции, че ще се съблюдават „ алените линии ”, които през днешния ден удържат спора от прерастването му в световен.
- Как думите им рефлектираха върху страните от останалия свят и какъв ще бъде отзвукът?
- Войната очерта контурите на една към момента неразбираема, само че последователно придобиваща видимост наклонност: последователното оформяне на един задоволително необятен, въпреки и прекомерно безформен геополитически „ не-Запад “, обхващащ огромна част от Африка, Азия, Латинска Америка. Това не е поддръжка за Русия. Нито е анти-Запад, тъй като не става дума за образуването на фронт за битка против Запада или за лансирането на някаква анти-западна идеология, а за разграничаване от световната борба с Русия и до форма на по-скоро пасивна опозиция против натиска на Запада. „ Третият свят ” е податлив да одобри тезата на Макрон, че Русия стартира империалистическа война, само че с добавката, че става дума за конфликт на империалистически и хегемонистични ползи на световно равнище. Същевременно аналогиите с Движението за необвързаните не биха били правилни, тъй като към този момент няма нито индикации, нито условия за някакво институционално интернационално структуриране на този „ не-Запад “ и превръщането му в независим геополитически фактор.
- Заплаха ли е решението на Путин да замрази присъединяване на Русия в Договора за стратегически и нуклеарни оръжия и какви може да са следствията от това?
- Това решение е на път да постави точка на всички двустранни руско-американски договорености за ограничение и надзор на нуклеарните оръжия. Защото Договорът Нов СТАРТ бе последният останал в тази сфера. Това не значи, че на следващия ден ще стартира нуклеарна война. Но опасността от такава още веднъж е на дневен ред – след към половин годишно мъртвило. Според спорадичните медийни информации, двустранните контакти сред Съединени американски щати и Русия след лятото на 2022 година разрешиха да бъде снета от общественото пространство съветската опасност от нуклеарна война, като в същото време Украйна спря обстрела на Запорожската АЕЦ и там беше изпратена задача от наблюдаващи на Международната организация за атомна сила. Това обаче не отстрани рисковете. А фактът, че вероятната приложимост на нуклеарно оръжие стартира да обраства с „ допустими ” епитети – тактически, стеснен, предпазен нуклеарен удар, звучи извънредно притеснително. Защото практиката демонстрира, че приемането на войната като метод на мислене постоянно изпреварва войната като метод на деяние.
- По време на Мюнхенската конференция чухме апели страните от Европейски Съюз да се обединят, с цел да изпратят повече муниции за Украйна. Докъде може да стигне Европейски Съюз и по какъв начин ще реагират обособените страни членки?
- Войната в Украйна реанимира и консолидира НАТО – и през днешния ден никой към този момент не приказва за неговата мозъчна гибел. Нещо повече, като резултат Русия е напът да получи повече НАТО на изток (с присъединението на Швеция и Финландия към Алианса), само че пък НАТО получава повече Русия на запад – с анексията на четирите украински области. Дълго време в Европа имаше два задоволително ясно различими метода при снабдяването на Украйна с оръжие: първият (основно от страна Франция и Германия)акцентираше върху отбранителното оръжие, с цел да се предотврати вероятно проваляне на Украйна; вторият (отстояван от Полша, Англия, САЩ) не изключваше настъпателните оръжия – с цел да се подкрепи украинска победа. Вторият метод несъмнено получава превес в последно време.
- В същото време българският президент Румен Радев сподели, че би трябвало да се търсят дипломатически средства за разрешаване на спора. Има ли късмет за започване на разговор след изказванията и апелите от последните дни?
- Дипломацията е инструмент на политиката. А сега в политиката господства векторът на войната: мирът се мисли през успеха. А пътят към успеха е войната. Иначе казано – към мир посредством война. Което априорно изключва договарянията и разговора. Затова и „ предложенията за мир ” и от двете страни са по-скоро условия за капитулация на съперника. Русия слага като авансово изискване признаването на териториалното статукво все още, т.е. признаването на Крим и четирите украински области като част от Русия. Украйна пък отхвърля по принцип опцията за договаряния с съветския президент, желае цялостно евакуиране на съветските войски и интернационален арбитражен съд за съветското управление. Това прави намиране на компромис по териториалните въпроси, който да бъде закрепен в кротичък контракт, мъчно постижимо. Това, което обаче е не просто допустимо, а и неотложно, е постигането на единодушие за преустановяване на военните дейности, т.е. договарянето на помирение. Което да трансферира спора от военното в политическото поле.
- Стана ясно, че се готви посещаване на китайския водач Си Дзинпин в Русия. Какъв знак е това и какви са упованията от сходна аудиенция?
- Китай даде поръчка, че няма желание да остава въздържан наблюдаващ на събитията, а ще се стреми да бъде действителен и най-важното – независим фактор в това геополитическо пренареждане на картите. Китай показва еднопосочна политическа поддръжка за Русия, като в това време внимава да не се сложи под удара на западните наказания, доставяйки оръжие за Русия. Обективно войната откри пред Китай съществени благоприятни условия на интернационалното поле и Пекин ще се стреми да се възползва от това. Ще бъде забавно да се разбере до каква степен обявената идна китайска мирна самодейност ще успее да откри подобаващата формула, която да разреши разговор и договаряния, които да доведат до преустановяване на военните дейности.
- Ердоган и Нетаняху са водачите, за които се допуска, че биха могли да бъдат медиатори в възможни мирни договаряния. Възможно ли е някой да успее?
- Проблемът все още не е в неналичието на претенденти за медиатори, а в отсъствието на предпочитание и подготвеност за договаряния у воюващите страни. И се багра, че до момента в който всяка от тях разчита на спомагателни военни триумфи, които по-късно да закрепи посредством едни политически договаряния, до действителен разговор мъчно ще се стигне. Все отново следва да се има поради, че единствено Ердоган към този момент съумява да се нарежда като допустим и за Русия, и за Украйна медиатор и не инцидентно той бе този, който застана паралелно с генералния секретар на Организация на обединените нации Гутериш при подписването на единственото досега съглашение – за износа на украинско зърно и предотвратяването на международна продоволствена рецесия.
- Как въобще е допустимо да пристигна краят на тази война и преди този момент ще изпием ли горчивата чаша докрай с световен спор?
- За страдание ние още веднъж се изправяме пред един съществен въпрос, който съпътства развиването на човечеството в продължение на епохи: би трябвало ли наложително да преминем през апокалипсиса на войната преди да достигнем до катарзиса на мира? Историческите аналогии не са утешителни. И в случай че има учредения за оптимизъм, то те произтичат не толкоз от здравия разсъдък, а от страха – от риска за взаимно заличаване при един световен спор. Но прагът на страха става все по-нисък.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ