Битката за София и краят на западното настъпление на генерал Гурко
Официалният празник на София е 17 септември, когато Православната черква уважава светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Празникът на столицата сигурно е обичан от мнозина, само че при започване на годината, столичани най-вероятно помнят, че точно на 4 януари София е публично освободена от османско наличие.
В заключителният стадий на Руско-турската война, откакто силите са добре премерени и Плевен, както и Шипка съумяват да устоят на по-сериозните провокации, идва ред на съветската войска да се разгърне и да обръща войната. За задачата е определено прекосяването през проходите на Западна Стара Планина и по-късно офанзива по левия фланг Орханийската османска войска.
При възможен триумф и задържане на позициите, по-късно борбата може да се води в Софийско поле. И въпреки множеството съветски бойци да са готови и привикнали със суровия климат, можем да видим, че Стара планина не е изключително гостоприемна. Срещу тях застава Шакир паша, описван както като османски офицер, по този начин и като служител. Под негов надзор са оставени 13 000 души – офицери и бойци. Очаквано, всяка част би трябвало да удари в избрана точка – генерал-лейтенант Василий Кателей би трябвало да нанесе удар по село Врачеш – Чурек. Генерал-лейтенант Николай Веляминов би трябвало да премине село Врачеш, връх Мургаш и село Желява.
Снимка: By M. Камерманы, Postcard from 1878 (Photography) [1] – http://tr.wikipedia.org/wiki/Dosya:Tashkessen.jpg User:Vikiyazar, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=25137859
Генерал-майор Виктор Дандевил би трябвало да се движи в посока Етрополе – връх Баба – село Буново. Останалите отряди на генерал-лейтенант Николай Криденер, Павел Шувалов, Юрий Шилдер-Шулднер и Николай Брок, са ориентирани към задържането на по този начин наречената Арабоконашка позиция – Златишкия проход. Логистиката се затруднява доста заради съществуването на стръмнини, които постоянно доближават и надвишат 45 градуса.
Понякога оръдията се демонтират и носят на ръце, различен път локалните поданици се включват в преноса. Лявата колона също подхваща тази тактика и още веднъж носи оръдия на ръце, снегът с размери от 1.2 метра се чисти, с цел да може на 14 декември да се води пердах при Буново и Мирково.
След снежна стихия, лявата колона се връща назад към Етрополе, изчислявайки 15% загуба на персонален състав. След сполучливото прекосяване на Западна Стара планина, идва време за Арабаконашката позиция. Междувременно вълненията в София също не са малко. Подготовката на турската войска за подсилване на София и основаването на отбранителна линия. Някогашните проекти за основаването на цитадела, не са се сторили изключително удачни на Високата врата, а и откакто северните позиции са толкоз добре укрепени, градът може да остане единствено начална точка за снабдителна линия.
Огъването на Плевен стимулира Осман Паша да се надява за среща със софийските сили и достигането на по-сериозно противопоставяне, само че тези проекти се осуетяват доста по-бързо. Плановете за София е да одобри към 150 000 войска, с която ходът на войната да стане доста по-интересен, само че даже и това не се случва. Започва изселването на някои от по-значимите софийски жители.
Снимка: By Неизвестен – http://isperva.spasnanovom.ru/events/2008_7, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=28869687
Мнозина са екзекутирани по площадите. Въпреки сериозното предимство и укрепително преимущество, численото предимство на съветската войска разрешава борбата да стартира още през нощта и да завърши с тъкмо попадение по склада с боеприси на турската войска. В началото на януари 1878 година София към този момент е в полезрението на армията. За съдействието на българското население, Гурко заявя:
„ Вероятно нямаше да преминем Балкана, в случай че не бяха тези безмълвни и мощни българи, донесли ни самун и топла храна. Накараха ни да махнем конете, с цел да запрегнат своите волове към оръдията и по този начин потеглиха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния мраз. “
Разбира се, мнозина знаят, че популацията е можело доста повече, само че по този начин или другояче се стига до този миг, в който огромна част от българското опълчение даже не се въоръжава. Следващата дестинация е Софийско поле, където към този момент дефинитивно се чака и разгрома на турската войска. Осман Нури паша разполага с 15 000 души личен състав и стартира укреплението на София. На 19/31 декември османски елементи – почти 5000 на брой – се приготвят за посрещането на генерал-лейтенант Николай Веляминов.
Точката на спора е борбата при Горни Богров, а по пътя Ботунец и Долни Богров се опожаряват. Първите престрелки се водят сред 20 декември/1 януари. Противникът изоставя Долни Богров и се възползва от мрака, с цел да редуцира жертвите си. На 21 декември/2 януари генерал-майор Отон Раух се насочва към Горни Богров, минава Искър и стартира водене на пердах на моста на село Враждебна. Противникът, към този момент отчаян и изключително отпаднал от сражения, е подложен на сериозен артилерийски обстрел. За да може да се завоюва време, съперникът възпламенява моста и се отдръпва към София за по-сериозни военни дейности.
На 22 декември или 3 януари, всички сили на генерал-лейтенант Йосиф Гурко минава в общо нахлуване. Генерал-лейтенант Николай Веляминов завладява Кубратово и Биримирци и стартира да насочва частите си към Орландовци, Отон Раух държи моста при Чардакли и не разрешава на съперника да отстъпи към Пловдив. Полковник Иван Тутолмин настава в посока Дървеница – Бояна и с това Осман Нури би трябвало да взима бързи решения или да бъде обграден.
Единственият вероятен излаз е посока Перник-Радомир. Евакуацията е насилствена и по пътя са открити към 6000 ранени и заболели турски бойци. Последният опит на Осман Нури паша за някакво отмъщение е опита да се опожари София.
Снимка: By Неизвестен – http://sic.mfa.government.bg/images/content/924/europa%20art.pdf, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4330367
Именно тук идва и намесата на двама консули – Вито Позитано и Леандър Леге. Бедстващите бойци нямат никакъв различен избор, с изключение на да редуцират количеството муниции и хранителни резервира, които вероятно могат да бъдат подарени на съветските сили. Проблемът в този миг е, че когато Априлското въстание избухва, британският, както и доста други консули стартират да търсят подпомагане от постоянната войска. Призовани са британски бойни кораби, които да подсигуряват сигурността на задграничните поданици.
За жал обаче точно тогава консули са убивани, откакто отхвърлят да спомагат и да изпълнят заповедите на Османската власт. Мнозина питат по какъв начин е допустимо да се правят сходни зверства, преди да получат патрон за отговор. Разбира се, особеният проблем тук е, че по този начин или другояче смелостта на Нури паша не е към този момент толкоз сериозна, с цел да се разправя с консули, по-скоро е ориентиран към избавяне на личната си кожа. А претекст за осъществяването на сходно нападение е имало и постоянно ще има.
Снимка: By Unknown author – "Forgotten photos of Russo-Turkish War ", Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=47310264
Френският консул в никакъв случай не спирал да подлага на критика отношението на Османската империя към българите. Именно това неодобрение на консулите съумява да избави София от опожаряване. Веднъж откакто пътят е разчистен, идната огромна задача се оказва Одрин и подготовката за по-сериозно нахлуване.
