Очите не са прозорци към душата. Те са просто устройство,

Очите не са прозорци към душата. Те са просто устройство, което засича светлинни талази и ги праща декодирани към мозъка ти. Същото важи за чуването, усета и докосването. Нашето схващане пресъздава всичко, което виждаме, чуваме и усещаме, а също и всяка дума, която изговаряме, всяка мисъл или страст, която минава през главите и сърцата ни. Ние живеем вътре в Матрицата на личното си схващане.

Но по какъв начин да излезем от нея?

Ето 6 метода, които може да ти оказват помощ да продължиш напред, оттатък личното си схващане и да изживееш нещо друго от илюзията за действителност, която то пресъздава.

1. Освободи се от илюзията, че материалният свят значи нещо

Ние сме приели тази физична форма при раждането си без да носим нищо със себе си и ще си отидем без нищо. За да излезем от Матрицата, би трябвало да разберем, че няма смисъл от устрема към (и целия стрес, обвързван с него) физични неща .

Животът не е негоден часовник, който би трябвало да се оправи. Животът е прекарване. Няма смисъл от гледане обратно с носталгия и страдание за изгубени неща. Промяната е част от прекарването. Още по-малко смисъл има в паниките за неща, които още не са се случили. Вероятно е по-добре да се фокусираме върху сегашния миг, тъй като той е единственото нещо, което можем да променим. Другото значи да прахосаме живота си, живеейки в предишното или в бъдещето и да пропуснем великото премеждие, което се случва само и единствено СЕГА.

2. Освободи се от концепцията, че ти си ти

Ние сме тук през цялото време, като звездния прахуляк и ще имаме доста форми. Айнщайн изясни, че силата в никакъв случай не умира , че тя единствено сменя формата си, а ние сме сила. Когато умрем, ние сменяме формата си. Всичко е направено от талази сила и ние сме единствено модел измежду вълните.

За да излезеш от Матрицата, би трябвало да се откажеш от разбирането, че си нещо настрана от всичко останало. Както вълната не може да е настрана от океана, ние не можем да сме настрана от цялото мироздание. Ние сме като планинските върхове, които наподобяват друго от прилежащите върхове, само че в действителност са част от същата земя.

3. Откажи се от концепцията, че можеш да излезеш от Матрицата посредством мозъка си

Мислим си, че в случай че съберем задоволително информация, можем да излезем от Матрицата, само че в никакъв случай не съумяваме. Хващаме идната книга, лекция или преподавател, постоянно мислейки, че бягството е на открито в света, вместо във вътрешността, където то съществува и постоянно е съществувало.

Хората се пробват да намерят прояснение, следвайки религиозни правила или имитирайки разнообразни гурута. Бягството от Матрицата обаче изисква пряк достъп до информация, не посредством прекарванията на други хора. Само ти знаеш по какъв начин би трябвало да излезеш от Матрицата и няма да се получи с мислене по въпроса.

През хилядолетията човек се е опитвал да излезе от Матрицата с молитва, медитация или даже посредством халюциногени. Опитвали сме се непосредствено да разберем какво е светът. Това схващане идва без думи и без схващане. Това включва занемаряване на всичко, което съзнанието мисли, че знае и разпростиране към други форми на знание.

Така че, остави духовното търсене. Зарежи концепцията, че някой знае повече от теб. Как би могъл, той не е настрана от теб? Разбирането е вътре в теб , постоянно е било, само че би трябвало да спреш да слушаш съзнанието си, с цел да го намериш.

4. Само с пътешестване във вътрешността ще можеш да избягаш от Матрицата

Ти си часовият, наблюдаващият. Гледаш птица кацнала на дърво, докосваш дървото, усещаш грубата му кора. Тези неща се случват отвън теб, те не са ти. Всъщност, твоите мисли и усеща също са обект на съзнанието, затова и те не са ти.

Пробвай едно упражнение. Затвори очи и си кажи: Чудя се каква ще е идната ми мисъл ?

Забеляза ли разстояние сред мислите? Тази тишина е битие оттатък егоистичното схващане. Не можеш да стигнеш до нея с мислене, а единствено като отидеш оттатък мислещия разум. Това е повода медитацията да оказва помощ. Тя те учи да поставяш по-малка значимост на това, което споделя мозъкът. Само в тази тишина можем да изпитаме схващане без форма.

5. Свобода от Матрицата

Накрая, когато разбираме, че сме по-големи от личните си мисли и по – велики от човешката си форма, осъзнаваме, че егото, което постоянно сме разпознали, в действителност не съществува . В пространството на битието без непрестанното бърборене на егото намираме вътрешен мир и успокоение. Можем да се отървем от всички концепции за положително и зло и всички преценки и присъди. Тогава започваме да разбираме, че ние сме всичко и всичко е вие.

6. Завръщане към света, изменен от пътуването

След като се събудим от Матрицата, би трябвало да продължим да живеем в същия свят, в който постоянно сме живели. Светът си е същият, само че ние сме разнообразни.

Защото ние сме се трансформирали, светът се е трансформирал за нас. Вече можем да махнем желанието да притежаваме неща, да ги желаеме неудържимо. Можем да се отървем от всичко, което не ни е потребно. Не страдаме, тъй като осъзнаваме краткотрайното естество на това премеждие, което назоваваме живот.

Не е нужно да се отдръпваме и да живеем като отшелници, можем да участваме пълноценно в заобикалящия ни свят, единствено че с разбирането по какъв начин цялото сграбчване, желания и стрес са изцяло безсмислени и че животът е прекарване, което сме благословени да имаме…