Климатичните промени може да увеличат инфекциозните заболявания
Очаква се измененията в климата, в това число засягащи температурата, преваляванията, вятъра и слънчевото греене, да засилят заканите за публичното здраве изключително когато става дума за инфекциозни болести. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция, за климатичните промени и инфекциите, проф. доктор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките.
Интервюто е и във връзка на Международния ден на околната среда, който се отбелязва на 5 юни.
По данни на Европейската организация за околна среда (EEA) междинната температура на повърхността на Земята се е нараснала с 0,74 градуса по Целзий през 20-и век, морското равнище се повишава с 1,8 милиметра годишно от 1961 година насам, а арктическият морски лед се свива с 2,7% на десетилетие. Все по-често ставаме очевидци на рискови и аномални феномени, като горещи талази, наводнения и суша.
Според Световната метеорологична организация напълно скоро върхът, подложен от най-горещата до момента година - 2016 година, може да бъде надхвърлен. Не е изключено интервалът от 2023 до 2027 година да бъде най-топлият петгодишен интервал, регистриран в миналото, означи проф. Александрова.
Според нея чака се измененията в климата, в това число засягащи температурата, преваляванията, вятъра и слънчевото греене, да засилят заканите за публичното здраве, изключително когато става дума за инфекциозни болести. Последното не е учудващо, защото те въздействат върху оцеляването, възпроизвеждането или разпространяването на болестотворните причинители (патогенни сътрудници, като вируси, бактерии, гъбички, паразити), върху гостоприемниците и методите на предаване на болестта. Ефектите върху здравето на такива въздействия нормално засягат географските и сезонните модели на инфекциозните болести, честотата и тежестта на провокираните от тях огнища, изясни вирусологът.
Проф. Александрова заяви, че изследване, оповестено в " Nat. Clim. Chang. " през 2022 година, е открило, че 58% от инфекциозните заболявания, пред които е изправено човечеството, са били влошени в даден миг от климатични рискове, а при 16% рискът от време на време е бил понижен. Разкрити са 1006 неповторими пътя, по които всичко това може да се случи.
Затоплянето и измененията във преваляванията подкрепят по-широкото разпространяване на така наречен вектори (организми, нужни за предаването на някои патогени), като комари, кърлежи, бълхи, птици и някои бозайници, забъркани в огнища от денга, чума, лаймска болест, кърлежов енцефалит, западнонилска тресчица, Зика, малария и други. В резултат на това диапазонът на тези заболявания се покачва. Статия в " The Lancet " от 2021 година припомня, че в международен мащаб опцията за предаване на заболяването денга е повишена с 8,9-15% от 1950 година до през днешния ден, частично заради нараствания географски обсег на комарите, които придвижват вируса - извършител, сподели проф. Александрова.
Климатичните промени може да накарат дивите животни да се придвижват на по-голямо разстояние и по този начин да има " рискова непосредственост " сред патогени и хора
Климатичните промени водят до " рискова непосредственост " сред патогенните сътрудници и хората. Неблагоприятни условия, в резултат на горещи талази, суша, горски пожари, стихии, наводнения и смяна в земното покритие (например обезлесяване), може да накарат дивите животни (прилепи, гризачи, примати) да се придвижват на по-големи площи в търсене на храна и на нови местообитания, и нерядко да намират " заслон " близо и даже в самите човешки жилища, сподели проф. Радостина Александрова.
Тя означи, че наводненията и бурите се свързват с вреди в канализационните системи и с нарушена доставка на питейна вода заради смесването й с отпадни води, с влошени санитарни условия, което способства за огнища от холера, диария, хепатит (тип А и Е), норовируси и други. С световното стопляне дефицитът на вода ще става все по-сериозен проблем в международен мащаб.
Тревога буди разтопяването на безконечната заледеност, която може да ни " срещне " с антични вируси и бактерии, насъбрани с течение на времето. Специалистите съпоставят възможната им поява през днешния ден с отварянето на " кутията на Пандора ", сподели проф. Александрова.
Тя съобщи, че намесата на индивида в дивата природа докара до голям брой огнища на заболявания, в това число ебола.
Топлината и ниските температури също оказват въздействие върху разпространяването на разнообразни инфекции
Топлината е обвързвана с нараснала изява на гени, допринасящи за предаването на причинителя на холерата, оцеляването му и увреждащото му влияние върху хората. Повишената температура и продължителното слънчево греене усилват броя на случаите на холера. Предполага се, че горещите талази способстват за възникването на " устойчиви на топлота " вируси, които могат по-добре да се оправят с главната отбрана на човешкото тяло - повишението на температура, сподели вирусологът.
Предполага се, че ниската температура и ниската относителна мокрота са удобни за разпространяването на грипния вирус, а евентуално и на SARS-CoV-2. Ако междинната месечна относителна мокрота е под 60%, продължителността на живота на комарите, които придвижват маларийните плазмодии, става прекомерно къса, с цел да докара до предаване на заболяването, изясни проф. Радостина Александрова.
Тя посочи обаче, че преваляванията не всеки път са подобаващи за векторите. Проливните дъждове може да окажат пагубно влияние върху популацията на комарите, като пометат местата за размножаването им. И назад, засушаването в другояче влажни региони ще даде на комарите повече басейни със застояла вода, подобаващи за възпроизводството им.
Монетата постоянно има две страни. Силният вятър може да понижи опциите на комарите да хапят, само че удължава полета им и ги придвижва на огромни дистанции. През зимните месеци човешкият грипен вирус може да бъде превозен от Азия до Америка посредством вятъра над Тихия океан, изясни проф. Александорва.
Промените в климата могат да въздействат върху имунитета и чувствителността на хората към заболявания
Изменението на климата може да повлияе върху имунитета и чувствителността ни към заболявания. Значение има и стресът, на който са подложени хората в рискови обстановки. Неспособността на човешката имунна система да се приспособи към огромни промени в температурата беше препоръчана като евентуален механизъм за пояснение на огнищата на грип, сподели проф. Радостина Александрова.
Тя изясни, че стресът провокира промени в равнищата на кортизола (често именуван хормон на стреса) и намаление на възпалителния отговор, което може да понижи способността на тялото ни да се оправя с инфекции. Промените в климата играят значима роля и при оформянето на моделите на човешката активност, като сезонни специалности, миграция, зимно-летен метод на живот.
В същото време някои епидемиологични инфекциозни болести може да не се усилят с световното стопляне, а вместо това честотата и тежестта им да намалеят. Например, някои места може да станат прекомерно горещи и сухи, което да затрудни оцеляването на комарите и предаването на носените от тях болестотворни сътрудници. Повишаването на температурата може да ограничи разпространяването на избрани патогени посредством облагодетелстване на техни съперници, сподели вирусологът.
Уязвимостта на едно общество към промените в климата е обвързвана със социално-икономическото му развиване
Глобалното стопляне усилва риска от епидемиологични инфекциозни болести. Това обаче не важи за всички инфекциозни болести. Освен това значение имат и други фактори, измежду които човешкото държание, успеваемостта на здравната система, достъпът до опазване на здравето и съществуването на лекуване, социално-икономическият статус, урбанизацията, подвижността на хората, измененията в контрола на заболяванията (ваксинациите, антибиотици, дезинфекция), сподели проф. Радостина Александрова.
Тя изясни, че уязвимостта на едно общество към провокирания от изменението на климата риск за здравето от инфекциозни болести е обвързвана със социално-икономическото му развиване. Редица инфекциозни болести постоянно се появяват в разрастващите се страни след тропически циклони, само че са необичайност в доста развитите страни.
Ние, хората, сме нещо доста повече от пасивни жертви на последствията за здравето, породени от изменението на климата. Можем да играем забележителна роля, като предприемем подобаващи самодейни ограничения за адаптиране, с цел да направляваме и облекчим негативните въздействия. Такива са непрекъснатото възстановяване на публично опазване на здравето, своевременното обезпечаване на финансови и здравни запаси, използването на системи за ранно предизвестие, вложението в просвета и технологии, в връзката и образованието на публично, разяснява проф. доктор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология при Българска академия на науките.
Интервюто е и във връзка на Международния ден на околната среда, който се отбелязва на 5 юни.
По данни на Европейската организация за околна среда (EEA) междинната температура на повърхността на Земята се е нараснала с 0,74 градуса по Целзий през 20-и век, морското равнище се повишава с 1,8 милиметра годишно от 1961 година насам, а арктическият морски лед се свива с 2,7% на десетилетие. Все по-често ставаме очевидци на рискови и аномални феномени, като горещи талази, наводнения и суша.
Според Световната метеорологична организация напълно скоро върхът, подложен от най-горещата до момента година - 2016 година, може да бъде надхвърлен. Не е изключено интервалът от 2023 до 2027 година да бъде най-топлият петгодишен интервал, регистриран в миналото, означи проф. Александрова.
Според нея чака се измененията в климата, в това число засягащи температурата, преваляванията, вятъра и слънчевото греене, да засилят заканите за публичното здраве, изключително когато става дума за инфекциозни болести. Последното не е учудващо, защото те въздействат върху оцеляването, възпроизвеждането или разпространяването на болестотворните причинители (патогенни сътрудници, като вируси, бактерии, гъбички, паразити), върху гостоприемниците и методите на предаване на болестта. Ефектите върху здравето на такива въздействия нормално засягат географските и сезонните модели на инфекциозните болести, честотата и тежестта на провокираните от тях огнища, изясни вирусологът.
Проф. Александрова заяви, че изследване, оповестено в " Nat. Clim. Chang. " през 2022 година, е открило, че 58% от инфекциозните заболявания, пред които е изправено човечеството, са били влошени в даден миг от климатични рискове, а при 16% рискът от време на време е бил понижен. Разкрити са 1006 неповторими пътя, по които всичко това може да се случи.
Затоплянето и измененията във преваляванията подкрепят по-широкото разпространяване на така наречен вектори (организми, нужни за предаването на някои патогени), като комари, кърлежи, бълхи, птици и някои бозайници, забъркани в огнища от денга, чума, лаймска болест, кърлежов енцефалит, западнонилска тресчица, Зика, малария и други. В резултат на това диапазонът на тези заболявания се покачва. Статия в " The Lancet " от 2021 година припомня, че в международен мащаб опцията за предаване на заболяването денга е повишена с 8,9-15% от 1950 година до през днешния ден, частично заради нараствания географски обсег на комарите, които придвижват вируса - извършител, сподели проф. Александрова.
Климатичните промени може да накарат дивите животни да се придвижват на по-голямо разстояние и по този начин да има " рискова непосредственост " сред патогени и хора
Климатичните промени водят до " рискова непосредственост " сред патогенните сътрудници и хората. Неблагоприятни условия, в резултат на горещи талази, суша, горски пожари, стихии, наводнения и смяна в земното покритие (например обезлесяване), може да накарат дивите животни (прилепи, гризачи, примати) да се придвижват на по-големи площи в търсене на храна и на нови местообитания, и нерядко да намират " заслон " близо и даже в самите човешки жилища, сподели проф. Радостина Александрова.
Тя означи, че наводненията и бурите се свързват с вреди в канализационните системи и с нарушена доставка на питейна вода заради смесването й с отпадни води, с влошени санитарни условия, което способства за огнища от холера, диария, хепатит (тип А и Е), норовируси и други. С световното стопляне дефицитът на вода ще става все по-сериозен проблем в международен мащаб.
Тревога буди разтопяването на безконечната заледеност, която може да ни " срещне " с антични вируси и бактерии, насъбрани с течение на времето. Специалистите съпоставят възможната им поява през днешния ден с отварянето на " кутията на Пандора ", сподели проф. Александрова.
Тя съобщи, че намесата на индивида в дивата природа докара до голям брой огнища на заболявания, в това число ебола.
Топлината и ниските температури също оказват въздействие върху разпространяването на разнообразни инфекции
Топлината е обвързвана с нараснала изява на гени, допринасящи за предаването на причинителя на холерата, оцеляването му и увреждащото му влияние върху хората. Повишената температура и продължителното слънчево греене усилват броя на случаите на холера. Предполага се, че горещите талази способстват за възникването на " устойчиви на топлота " вируси, които могат по-добре да се оправят с главната отбрана на човешкото тяло - повишението на температура, сподели вирусологът.
Предполага се, че ниската температура и ниската относителна мокрота са удобни за разпространяването на грипния вирус, а евентуално и на SARS-CoV-2. Ако междинната месечна относителна мокрота е под 60%, продължителността на живота на комарите, които придвижват маларийните плазмодии, става прекомерно къса, с цел да докара до предаване на заболяването, изясни проф. Радостина Александрова.
Тя посочи обаче, че преваляванията не всеки път са подобаващи за векторите. Проливните дъждове може да окажат пагубно влияние върху популацията на комарите, като пометат местата за размножаването им. И назад, засушаването в другояче влажни региони ще даде на комарите повече басейни със застояла вода, подобаващи за възпроизводството им.
Монетата постоянно има две страни. Силният вятър може да понижи опциите на комарите да хапят, само че удължава полета им и ги придвижва на огромни дистанции. През зимните месеци човешкият грипен вирус може да бъде превозен от Азия до Америка посредством вятъра над Тихия океан, изясни проф. Александорва.
Промените в климата могат да въздействат върху имунитета и чувствителността на хората към заболявания
Изменението на климата може да повлияе върху имунитета и чувствителността ни към заболявания. Значение има и стресът, на който са подложени хората в рискови обстановки. Неспособността на човешката имунна система да се приспособи към огромни промени в температурата беше препоръчана като евентуален механизъм за пояснение на огнищата на грип, сподели проф. Радостина Александрова.
Тя изясни, че стресът провокира промени в равнищата на кортизола (често именуван хормон на стреса) и намаление на възпалителния отговор, което може да понижи способността на тялото ни да се оправя с инфекции. Промените в климата играят значима роля и при оформянето на моделите на човешката активност, като сезонни специалности, миграция, зимно-летен метод на живот.
В същото време някои епидемиологични инфекциозни болести може да не се усилят с световното стопляне, а вместо това честотата и тежестта им да намалеят. Например, някои места може да станат прекомерно горещи и сухи, което да затрудни оцеляването на комарите и предаването на носените от тях болестотворни сътрудници. Повишаването на температурата може да ограничи разпространяването на избрани патогени посредством облагодетелстване на техни съперници, сподели вирусологът.
Уязвимостта на едно общество към промените в климата е обвързвана със социално-икономическото му развиване
Глобалното стопляне усилва риска от епидемиологични инфекциозни болести. Това обаче не важи за всички инфекциозни болести. Освен това значение имат и други фактори, измежду които човешкото държание, успеваемостта на здравната система, достъпът до опазване на здравето и съществуването на лекуване, социално-икономическият статус, урбанизацията, подвижността на хората, измененията в контрола на заболяванията (ваксинациите, антибиотици, дезинфекция), сподели проф. Радостина Александрова.
Тя изясни, че уязвимостта на едно общество към провокирания от изменението на климата риск за здравето от инфекциозни болести е обвързвана със социално-икономическото му развиване. Редица инфекциозни болести постоянно се появяват в разрастващите се страни след тропически циклони, само че са необичайност в доста развитите страни.
Ние, хората, сме нещо доста повече от пасивни жертви на последствията за здравето, породени от изменението на климата. Можем да играем забележителна роля, като предприемем подобаващи самодейни ограничения за адаптиране, с цел да направляваме и облекчим негативните въздействия. Такива са непрекъснатото възстановяване на публично опазване на здравето, своевременното обезпечаване на финансови и здравни запаси, използването на системи за ранно предизвестие, вложението в просвета и технологии, в връзката и образованието на публично, разяснява проф. доктор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология при Българска академия на науките.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ