Игнорирането боли повече от разгорещените конфликти
Общуването сред хората непроменяемо е обвързвано и с конфликтни обстановки. Това е изцяло обикновено, защото всеки човек има своя позиция и позиция.
В някои случаи двете страни спорят развълнувано, само че в други избират да се пренебрегват. И двата метода могат да провокират неприятни страсти, само че съгласно учените и емпиричните данни от голям брой извършени проучвания чувството да бъдеш пренебрегнат и подценен е доста по-болезнено от това да спорят с теб.
Страхът на хората от отменяне и изключване от обществената група постоянно ги прави прекомерно чувствителни към нечие държание.
Той е толкоз мощен, че може да изкриви визията им за заобикалящия свят и да ги кара да виждат близките по-дистанцирани и безмълвни от нормалното.
Защо студенината и мълчанието на другия ни кара да страдаме повече, в сравнение с разногласията с него?
Съмненията
Както и при доста други явления, свързани с връзката, отговорите на този основен въпрос могат да бъдат повече от един. Възможно е болката да е породена от неналичието на противоположна връзка и изясненост, които при полемика постоянно са налице.
Пренебрегнатият човек потъва в мислите си, търсейки в себе си аргументите за игнорирането и с какво може би е наранил другия.
Несигурността, която се поражда от осведомителното затъмнение, го кара все по-често да се съмнява в себе си и да трансферира в мозъка си цялостен лист от обидни думи/ дейности, които неумишлено е произнесъл или направил по отношение на отсрещната страна.
Понякога подцененият мисли, че проблемите се дължат на линия в неговия темперамент.
Самоуважението страда извънредно доста, когато човек систематизира всички свои неверни изявления и неприятни действия. Тогава му се коства, че той справедливо е осъден с безмълвие, тъй като прекомерно постоянно е постъпвал неправилно.
При разгорещения спор казусът се обяснява на момента и не се постанова единият да премисля (да предъвква мисловно) какво и по кое време тъкмо се е случило, с цел да се стигне дотук.
Липсата на надзор
Докато при полемика сред двама души, контролът е съвместен, то при безмълвното занемаряване единият упражнява власт над другия. Той насочва събитията в посока, която самичък е определил.
По време на диалог двете страни акцентират своите доводи и всеки има опцията да наклони везните в своя изгода. Когато връзка липсва, подценяваният е в пасивна позиция.
Ниската самокритика
В някои случаи подценяваният човек има вяра, че не заслужава ничие внимание и не има скъпи качества. Често сходно чувство се следи при хора, които имат по-нисък обществен статус от отсрещната страна.
Задълбочените диалози изискват сила и старания. Ето за какво индивидът, който е пренебрегнат, стига до заключението, че другият избира да загърби връзката посред им, вместо да влага своето време в нея, с цел да я заздрави и да изглади недоразуменията. А сходна мисъл се приема в действителност мъчно.
Дали ще изберем да обсъдим казуса или ще накажем с мълчанието си отсрещната страна, зависи от крайната цел.
Ако тя е да внесем изясненост в обстановката, да бъдем почтени и да запазим положителните си връзки, верният метод би бил да предизвикваме диалог.
Ако считаме, че другият не заслужава нашето внимание и старания, можем да замълчим.
Стратегията е изцяло използвана и при разрешаването на интернационалните геополитически спорове.
Ако една страна държи да изтъкне доводите си пред другата, тя ще стартира да договаря.
Ако задачата обаче е да я накаже и да накара нейните водачи да помислят върху позволените неточности, то прекратяването на каквито и да било връзки е най-подходящата тактичност.
редактор: Даниела Пройчева; източник: psychology.framar.bg
