Община Асеновград обявява победителите в поетичния конкурс Наздравица за любовта“.

Община Асеновград афишира спечелилите в поетичния конкурс „ Наздравица за любовта “.

Официална гала по награждаване няма да се състои заради усложнената епидемиологична конюнктура. Наградите ще бъдат изпратени по пощальон до спечелилите. Ето и имената на първенците.

Първо място – Катерина Ненчева /62г./ от Видин стих. „ До живот “

ДО ЖИВОТ

Сестрици на слънцето – гроздове едри и сочни,

изцеждат стремежи ярки от своите устни

и бъчвите пълнят с реки по този начин медоносни,

със капчици свежи от песни на винени гусли.

Искрици във чашите хвърлят и смях, и неспокойствие,

пенест отпечатък на пристрастености и вик в младостта,

след погледи тъжни – попили далечно подозрение,

са скътали пристрастености и плам, и сълзи в любовта.

Във антични митове се носи духът на лозите,

на млади левенти от остарели, прастарите дни…

Танцуват омайно с корони – с листа във косите,

до тях бели ризи развяват и антични моми.

И някак във чашите цъфва почтено кокиче,

на повикът античен, оставил следи любовта,

само че аз си оставам за тебе всевечно момиче,

а виното днешно напомня за момент младостта.

Ще хванем ли ехото, дето подскача в бодърствуване,

то да споделя за дневния ярък народ,

който лудувал с бокалите по пълнолуние

предал във кръвта ни вино и обич. До живот!

Второ място – Бисерка Алексиева /63г./ от Варна стих. “Магия “

Магия

Тъмнокожа нощ прегърна

нежно сънения град.

Скриха със воал звездите

влюбен, обаян свят.

В плен на звездната магия

под коприната на мрака

със сърце от любов цялостно

тихичко щурец заплака.

Гиздава лоза застена,

сграбчена от вманиачен южняк.

Лунен лъч подъл ни зърна

в теменужения мрак.

И тръпчива като вино,

изгорила сън със пристрастеност,

непохлопала на прага,

влезе любовта при нас.

Трето място – Добромира Добрева /48г./ от Елена стих. „ За любовта “

ЗА ЛЮБОВТА

След гаснеща жарава, вечер хладна,

пристъпи безшумно с босите нозе.

Приседна до потока и отпива жадно,

посипа звезден прахуляк във спящото небе.

А тръпнат гроздовете в наслада тъмна,

сънуват огнени кинжали на пристрастеността.

За вино и обич не може да е късно

и подвигаме тостове за младостта.

Полепва мрак по стъпките, нетърпеливи

изгарят въглени, по влюбените ни тела.

А мислите ми литват- птици диви,

мистично – нестинарски, без виновност.

В такава нощ замайване – приятност

прегръща преходното с вечността.

Душите ни се сливат във давност,

съдбовно вречени в безкрайността…

Поощрителни награди за млад създател до 29г

Мадлен Аспарухова /28г./ от Видин стих.„ Този път вечно “

ТОЗИ ПЪТ ЗАВИНАГИ

Тишината, виното и ние,

инцидентна среща, мрачен бар,

след години, пътища и неточности,

след думи на обич и гняв.

Не приказваме, единствено пием

за бижуто на ръката ми,

за косите ти прошарени,

за белезите време и за другите

по-страшни белези във нас.

Не сме се трансформирали,

само че не сме и същите –

някакъв житейски абсурд,

за мемоари не трябва да приказваме,

по тази причина предлагам тост:

щастлива съм и го обичам,

а щастието лекува всичко,

дори рани от неслучване.

Платила съм си сметката,

платила съм от горната страна и

не диря ресто от никого,

само че ти търси положително момиче

и се научи на постепенно дишане,

нашето беше безумство

и щеше да ни погуби…

Сега не ми се спори,

по тази причина ще помълчим,

а когато пресушим бутилката,

ще се сбогуваме вечно.

Симона Вутова /18г./ от Враца стих. „ Наричане “

НАРИЧАНЕ

Февруари посреща ни с вино.

Със зарязване лозето с ария.

И с наричане всяка година

да прелива от плод отново наесен.

И припомня още веднъж в душата,

че чества най-дръзкото възприятие –

Любовта – руйно вино в сърцата –

с дух творяща в живота изкуство.

Февруари от пристрастености бушува

и тостове отново пренаписва.

Всяка негова ария вълнува,

в благодат и обич щом орисва.

Нека бъдат безпределно богати

на обич и на вино отново дните ни!

Любовта да лекува земята

и да прави красиви душите ни!

Награда за асеновградски стихотворец

Васил Христев – /30г./ от Асеновград стих. „ Еликсир на любовта “

Елексир на любовта

Златиста есен ръси златните листа

върху обширните поля посред лозята,

а гроздоберът през днешния ден кипи с ария на уста

след доста труд и работа върху земята.

Лозарството – занаят остарял на нашите предци,

е завещан от нас – техните рожби,

а виното – тоз балсам за хорските души,

е тласък за живот, избавящ от неволя.

Достатъчна е единствено капка вино,

с цел да извърши нашите сърца с обич,

да заживеем във фантастично кино

с доста боязън и юношески вик.

Магията на виното, допълнена от любовта

разпалва огън в мозъците и сърцата

и безспорно – до момента в който я има на света,

тя пази ни от всякаква повратност на ориста.