Страхът в обществото като оръжие за масова манипулация ♥ Д-р Ханс-Йоахим МААЦ
Общественият боязън през днешния ден е наш неизменим сателит. Той е естествено събитие пред непознатото, само че и оръжие за всеобща операция. Неведнъж е бил съзнателно разпалван, само че след началото на коронавирус пандемията той стана всепроникващ. Оказва въздействие върху метода, по който се държим един с друг; дефинира решенията ни; господства живота ни. Дали обаче анормалното обществено развиване е признак на всеобща илюзия, за което има доста признаци, или е разследване и желание на политико-икономическо-идеологически проект?
Дългогодишния ръководител на Германското сдружение за аналитична психотерапия и дълбинна логика на психиката доктор Ханс-Йоахим Маац ни води зад фасадата на здравната тирания. В книгата си „ Общество на страха “ (Изд. „ Изток-Запад “) той прави дисекция на политическото и медийното показване на страха, проучва какво стои в основата на действителните ни страхове и по какъв начин те дефинират нашето държание. И не на последно място: показва пътя към свободния, избран от самите нас и лишен от боязън живот.
(People Strolling on the Beach by Vincent van Gogh)
Общество на страха (фрагменти)
Властването на страха е най-успешният способ за реализиране на политико-икономически цели с недемократични средства. Страховете стесняват вероятността и обезсилват свободното усещане, като вършат жертвите си податливи на ограниченията на здравната тирания. В тази книга се пробвам да опиша и проучвам пагубното взаимоотношение сред властването на страха и всеобщата хипнотична подготвеност за послушание.
Самоотчуждаването на по-голямата част от децата, траяло десетилетия наред, сътвори смирение, върху което проектът за режим на боязън можеше да бъде надеждно издигнат. Авторитарните форми на власт постоянно са нужни и мечтани от травмираните в ранна възраст хора, които могат да изградят живота си единствено според.
От политическа позиция ранното самоотчуждаване е функционално, тъй като ранната травматизация обезпечава нарцистично-елитарно поколение и най-много почитатели, които могат да бъдат употребявани за всевъзможни действия и безобразия. Отново ще изтъквам Михаел Хютер, този път от неговата позицията като способен историк: „ Всички тоталитарни системи в Европа – националсоциализмът, сталинизмът, италианският фашизъм, диктатурата на Франко в Испания и така нататък – всички те са станали вероятни не с помощта на ръководещите, не на водачите и командирите, а без изключение и постоянно и на всички места с помощта на толериращото или безмълвно болшинство! От доносниците, само че и от потиснатите и уплашените. От тези, които се тормозят за своите притежания. В последна сметка съвсем всички губят всичко: имущество, чест и човешко достолепие.
От: „ Общество на страха “, Ханс-Йоахим Маац, превод от немски Мартин Петрушев, изд. „ Изток- Запад “, 2022 година
Картина: People Strolling on the Beach by Vincent van Gogh; chinaoilpaintinggallery
