Обсесивно-компулсивното разстройство и обсесивно-компулсивното личностово разстройство звучат по сходен начин,

Обсесивно-компулсивното разстройство и обсесивно-компулсивното личностово разстройство звучат по подобен метод, само че в действителност са две обособени положения, всяко притежаващо характерна симптоматика и проект за лекуване. Добрата вест за хората, страдащи от едно от двете разстройства, е, че признаците могат да се подобрят доста благодарение на подобаваща терапия. Така с течение на времето признаците могат да бъдат овладени, а разстройствата в всекидневието биват сведени до най-малко.

Д-р Саймън Рего (Simon Rego) – основен психолог в медицинския център Монтефиор (Montefiore) и доцент по психиатрия и поведенчески науки към медицинския лицей Албърт Айнщайн в Ню Йорк – изяснява, че някои хора може да намират за мъчно да разграничат обсесивно-компулсивното разстройство и обсесивно-компулсивното личностово разстройство поради сходствата в имената. Това обаче са две доста разнообразни положения.

Д-р Рего разяснява, че обсесивно-компулсивното разстройство се следи при 2.5% от американците, до момента в който Американската психиатрична асоциация е пресметнала, че сред 2% до 8% от популацията на Съединени американски щати страда от обсесивно-компулсивно личностово разстройство. Също по този начин е открито, че доста хора оповестяват за някои от основните характерности и държания на обсесивно-компулсивното личностово разстройство като да вземем за пример ограничителен перфекционизъм и липса на еластичност (приспособимост), само че нямат изцяло показало се личностово разстройство.

Представяме ви в резюме информация за същността на двете разстройства.

Обсесивно-компулсивно разстройство

Хората с това разстройство страдат от чести, смущаващи натрапчиви мисли (обсесии), които мъжете и дамите се пробват да управляват чрез повтарящи се характерни модели на държание (компулсия). Обсесиите могат да доведат до високи равнища на тревога, защото те са освен нежелани, а и появяващи се с огромна периодичност. Д-р Рего прибавя, че в някои случаи страдащите от разстройството ще създадат всичко допустимо, с цел да се преборят или да избягат от натрапчивите мисли. Това е повода хората с обсесивно-компулсивно разстройство да прибягват към извънредно комплицирани и/или продължителни компуслии или отбягване.

Индивидите с диагноза осъзнават, че техните натрапчиви мисли не са разумни или рационални, като е допустимо да се усещат като че ли за измъчвани от обсесиите и компулсивното си държание. В множеството случаи разстройството стартира да се демонстрира в късното детство или по време на юношеството. Симптомите може да се ускоряват или понижават от време на време, като в избрани интервали страдащите изпитват повече компликации, до момента в който в други моменти те са доста по-малко. Според доктор Рего развиването на обсесивно-компулсивното разстройство в по-късен стадий от живота е необичайност. Без значение от точния миг на поява на признаците, когато не се приложи съответно и дейно лекуване, положението на страдащия нормално се утежнява и придобива продължителен темперамент.

Обсесивно-компулсивно разстройство постоянно провокира мощен дистрес, защото индивидите с диагноза осъзнават, че техните признаци лимитират всекидневието им и доста утежняват качеството им на живот, само че не престават да усещат мощната потребност да извършват компулсивните държания. Това най-малко счита Скот Краковър (Scott Krakower) – асистент шеф на отдел Психиатрия в болничното заведение Зукър Хилсайд (Zucker Hillside) в Глен Оукс, Ню Йорк.

" Например, някой с обсесивни признаци, свързани с микроби и замърсяване, може да прави непотребни ритуали, с цел да остане чист. Това [поведение] може в последна сметка да се утежни дотолкоз, че да стартира да оказва въздействие върху междуличностните взаимоотношения и други аспекти от живота " – прибавя Краковър.

Селективните инхибитори на противоположното захващане на серотонина (SSRIs) са постоянно изписвани лекарства като част от лекуването на обсесивно-компулсивно разстройство. Според доктор Антъни Пинто (Anthony Pinto) – шеф на здравния център за обсесивно-компулсивно разстройство Нортуел (Northwell Health OCD Center), намиращ се в болничното заведение Зукър Хилсайд – най-ефективната форма на психотерапия за положението е вид когнитивно-поведенческа терапия, наречена излагане и попречване на реакцията.

" При тази форма на терапия пациентът работи в тясно съдействие с терапевта, с цел да се приближи последователно до обстановка, която пациентът намира за ужасяваща. След това пациентът се научава да се оправя с тревогата си, без да разчита на своите компуслии или отбягване " – прибавя доктор Пинто. Пример за тази форма на терапия е докосването на повърхности в социална тоалетна, като по-късно страдащият от обсесивно-компулсивно разстройство не би трябвало да си мие ръцете за избран интервал от време.

Целта на този тип лекуване не е да се ограничи броят на натрапчивите мисли, а по-скоро индивидът с диагноза да се научи с течение на времето да бъде по-отворен към тях и да не реагира по отношение на тези обсесии със боязън и тревога.

Обсесивно-компулсивното личностово разстройство

Индивидите с това разстройство имат склонността да мислят, че техният метод на осъществяване на действия е верният или най-добърият, като те постоянно отделят прекомерно доста време в спазването на избрани процедури или следването на открит ред в работата или персоналния си живот, даже когато тези практики са неефективни. Тези човеци са склонни да управляват прекалено своята среда или взаимоотношения си, искайки другите да се преценяват със строгите им правила.

Това разстройство на личността включва дезадаптивни черти и държания, в това число перфекционизъм, който пречи на осъществяването на задания, строго следване на морални или етични кодекси, натрупването на модели на държание и несъразмерна фиксация към описи и правила. Индивидите с обсесивно-компулсивното личностово разстройство изпитват мощни усеща за това, по какъв начин би трябвало да правят нещата, и демонстрират неумение за пригаждане, когато става дума за нарушение на дадените правила. За хората с личностовото разстройство става въпрос за правила и подреденост. Те считат, че има някакъв верен метод за правене на нещата, като този открит ред би трябвало да се съблюдава даже за сметка на връзките.

Според доктор Рего човек с обсесивно-компулсивно личностово разстройство може да бъде сполучлив в професионален проект. Техният перфекционизъм им оказва помощ да поддържат висок стандарт на работа. Въпреки това техните сътрудници могат да открият, че е мъчно да се работи или живее с индивида с диагноза заради стила им на действане.

Хората с личностовото разстройство отделят прекомерно доста време и старания да поддържат перфекционизма си за сметка на отвореността към опита, гъвкавостта и успеваемостта.

Лечението на обсесивно-компулсивното личностово разстройство може да включва композиция от психотерапия, лекарства и техники за пълноосъзнатост. Селективните инхибитори на противоположното захващане на серотонина могат да бъдат потребни, защото те намалят равнищата на тревога и оказват помощ на индивида да не се усеща толкоз ангажиран с незначителни неща.

Когнитивно-поведенческата терапия също може да се окаже ефикасен метод за лекуване на личностовото разстройство, защото е ориентирана към превъзмогване на перфекционизма и ригидността в мисленето. Този тип терапия оказва помощ да се разпознава повода за стрес, което кара страдащите да бъдат толкоз фокусирани върху натрапливия блян към съвършенство.

Framar.bg