Сама на пътешествие: защо понякога не ни трябва plus one
Обикновено съобразяваме личните си проекти с тези на различен – обичания мъж, фамилията, приятелите, а не всеки път има и кой да показа спонтанните ни лудости – да отидем на концерт на обичаната си група в Берлин например. Представяте ли си обаче да не го вършиме, а сами да начертаете своя маршрут, да съберете багаж в един дребен куфар и да „ избягате “ сами, отвън България, даже и за два дни. Толкова освобождаващо звучи, нали? Но не всички имат смелостта да го създадат.
Моето първо пътешестване сама се случи тъкмо преди две години. Напълно планувано и без да запитвам дали някой желае да пристигна с мен. Толкова неща се бяха случили, че имах потребност да сменя лентата, да избягам за малко и да остана сама със себе си. Да, правилно е, че съм сингъл и спонтанните лудости по-лесно се осъществят, само че спомагателните условности от време на време са единствено оправдания. Всички обичаме женските уикенди с доста танци и коктейли или сантименталните пътешествия с обичания човек, само че тези, на които избираме да бъдем без plus one, могат да бъдат не по-малко вълнуващи.
И по този начин преди две години избрах Рим, който в никакъв случай не бях виждала, за първото си „ самотно “ странствуване, а low cost билетите бяха толкоз преференциални, че даже не се замислих. Истината е обаче, че съобразих датите на престой с концерт на The xx, които желаех да чуя онлайн и взех решение, че е още една задоволително добра причина за моето малко бягство. Освен това нямаше потребност да се преценявам с други хора, което ми икономисва натоварените туристически обиколки (обикновено ги пропущам, за сметка на галерии и дребни уютни книжарници, в които мога да прекарам часове).
Препускам без ясна посока из улиците, с цел да открия тези градски кътчета, обичани на локалните, както и дребните ресторантчета, в които мога да обядвам дълго и напоително с няколко чаши совиньон блан. А в случай че съм в някой град в Европа, който не е толкоз забавен, пипвам трен и отивам до някой прилежащ единствено за ден.
Има още...
Моето първо пътешестване сама се случи тъкмо преди две години. Напълно планувано и без да запитвам дали някой желае да пристигна с мен. Толкова неща се бяха случили, че имах потребност да сменя лентата, да избягам за малко и да остана сама със себе си. Да, правилно е, че съм сингъл и спонтанните лудости по-лесно се осъществят, само че спомагателните условности от време на време са единствено оправдания. Всички обичаме женските уикенди с доста танци и коктейли или сантименталните пътешествия с обичания човек, само че тези, на които избираме да бъдем без plus one, могат да бъдат не по-малко вълнуващи.
И по този начин преди две години избрах Рим, който в никакъв случай не бях виждала, за първото си „ самотно “ странствуване, а low cost билетите бяха толкоз преференциални, че даже не се замислих. Истината е обаче, че съобразих датите на престой с концерт на The xx, които желаех да чуя онлайн и взех решение, че е още една задоволително добра причина за моето малко бягство. Освен това нямаше потребност да се преценявам с други хора, което ми икономисва натоварените туристически обиколки (обикновено ги пропущам, за сметка на галерии и дребни уютни книжарници, в които мога да прекарам часове).
Препускам без ясна посока из улиците, с цел да открия тези градски кътчета, обичани на локалните, както и дребните ресторантчета, в които мога да обядвам дълго и напоително с няколко чаши совиньон блан. А в случай че съм в някой град в Европа, който не е толкоз забавен, пипвам трен и отивам до някой прилежащ единствено за ден.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ