Смъртният грях да носиш каскет
Обичам управляващите (в случая президентската и изпълнителната), въпреки и разграничени от демократическия плурализъм, въпреки и изцяло самостоятелни една от друга, да се грижат координирано за моето благоденствие. Обичам да ръководят от мое име и по моя воля, тъй като аз съм суверенът. Обичам да ме сплотяват обединители и да ме въплъщават олицетворители. Но признавам, че не виждам какво общо има отстраняването на основния прокурор Иван Гешев с моето благоденствие, нито пък се усещам единен и олицетворен в качеството ми на суверен. Не разбирам и за какво е толкоз значимо това - по-важно от всичко останало: от неспособността на политическата класа да излъчи държавно управление, от Плана за възобновяване и развиване, от финансовата и банковата система, - та с него се е захванал заедно в последните си часове целият длъжностен кабинет заедно с тамадата си Румен Радев.
Правосъдният министър Янаки Стоилов - този другояче мирен болшевик - в качеството си на председателстващ по право внесъл във Висшия правосъден съвет (заради сигнал) искане за прекратяването на пълномощията на Иван Гешев като основен прокурор. Сега забележете една специфичност: от изявленията, които прегледах, излиза наяве, че Стоилов ще свика Висш съдебен съвет с желание да вкара настояването, само че дали го е вкарал или това е следващата медийна акция в бъдеще неосъществено време - това не съумях да схвана. Що се отнася до сигнала, той идва от острието на служебния кабинет - Бойко Рашков, - се от 108 страници и обвиняването се свежда до уронване на престижа на правосъдната власт. Не намирате ли че е блага тази угриженост на изпълнителната власт за престижа на правосъдната? А другояче наподобява на оня анекдот за Кумчо Вълчо: Зайко, за какво си с шапка? Зайко, за какво си без шапка? Каква е виновността на Гешев: че носи каскет, че се зъби на Радев или че не се споделя Христо Иванов? Все ще е някое от трите.
Но за какво тъкмо в този момент, когато обществото е доста по-ангажирано с въпроса за идващото държавно управление? Ами тъй като на Янаки Стоилов му остава още малко да бъде правосъден министър (респективно ръководител на ВСС), а е добре да обслужи Румен Радев точно в качеството си на подобен.
За да стане ясно, че такава е волята на целия длъжностен кабинет, се включи и министър председателят Стефан Янев, който от висотата си на експерт-юрист съобщи, че " освобождението на Гешев има правни учредения " и че " чувството за правдивост би трябвало да бъде възобновено ". Види се, " чувството за правдивост " е едно от " правните учредения ". " Предчувствие за стих ", както пееха преди време братя Аргирови.
Накрая, с цел да няма никакви двоумения, се и самият президент: " Оставката на Гешев ще бъде в интерес на гражданското общество " - сподели той надали не като пълномощен представител на неправителствения бранш и тази крилата фраза обиколи всички медии. Мотивите на кабинета той изясни простичко, по човешки: " Служебното държавно управление извършва сполучливо задачата, която сложих... ".
Едва ли е единствено каскетът. Гешев от дълго време е бодил в президентската пета. Помните ли подслушания диалог сред Радев и началника на Военновъздушни сили ген. Цанко Стойков (разработван поради някаква фирма-доставчик), в който двамата се наговарят да бъде укрита информация по отношение на следствие на Антикорупционната комисия, засягащо непозволеното предопределение на бъдещата по това време президентска брачна половинка като PR на Военновъздушните сили? Тогава Гешев заприказва за " висока степен на възможност за съпричастност на Радев с незаконна активност ". Как се търпи такова нещо? Помните ли питането към Конституционния съд? Въпросът се отнасяше до това що е държавна измяна и може ли настоящ президент да бъде разследван по такова съмнение. Къде е " уронване на престижа ", къде е " държавна измяна " ; нерде Ямбол, нерде Станбул! Независимо от отговора на Конституционния съд, този акт на Иван Гешев загатва, че Радев ще бъде потърсен за държавна измяна, незабавно щом престане на бъде президент в края на 2021 или началото на 2022 и щом се раздели с имунитета си. Това, мисля, изяснява ненапълно припряността на служебните министри Рашков и Стоилов.
Скоро след питането на Иван Гешев настъпи и незабравимият момент, когато Специализираната прокуратура, Военноокръжната прокуратура и полицията организираха акция с претършуване на кабинети в президентството поради следствието за шпионаж. Заедно с следствия за търговия с въздействие Пламен Болоков бяха арестувани президентският консултант по защитата Илия Милушев и секретарят на Радев - Пламен Узунов, разследван от ОЛАФ през 2017 и нашумял напълно неотдавна с " оня " видеозапис.
Ах, този своеволен, ах този рисков Гешев! И каскетът няма нищо общо. Ляволибералният щемпел незабавно удари едно рамо: " институционалният опит за отстраняването на Гешев е висша форма на обществено-политически напън " (). Съдебната промяна била " централен публичен приоритет ", а персоналното премахване на Иван Гешев било conditio sine qua non за реализирането на този централен приоритет. Ама кой ги дефинира тези цели и кондиции и за какво би трябвало да се одобряват като общовалидни постулати?!
Какво се мъчи да ни каже ляволибералният щемпел? Видите ли, Радев и служебният кабинет не вършат друго, с изключение на да извършват волята на митингите и то в доста по-висша степен, в сравнение с я извършва, да речем, един Слави Трифонов, който към този момент се увъртя в зависимости и взаимни отстъпки. Добър опит, само че не. В съответния случай националната воля и националният интерес не е по посока на наказването на някакво нереално " уронване на престижа на правосъдната власт ", а към отговора на въпроса имало ли е държавна измяна посредством шпионаж и кой е отговорен. Това е публичният интерес. Иначе левият щемпел може да мълви заклинания и да излъчва внушения колкото си ще. Дори още веднъж да падне на колене в странна молитва, истината не се трансформира. Помните ли? След избора на Гешев за основен прокурор, Мая Манолова и " градската десница " паднаха на колене пред Президента да го молят да не подписва указа. Как по този начин внезапно стана господ оня, дето беше " Мунчо Решетников "? Ама те не били паднали пред президента, а да се помолят на колене (на кого, на Вселената?) пред институцията " за правото и за достолепието на българския президент ". Наистина, на кого се помолиха тогава тези, които през днешния ден са комплицирани, задето Слави Трифонов не се сети за тях? На Бог? Но на Бог се молим на изток, откъдето ще пристигна Второто пришествие, а не на запад, накъдето се отхвърляме от сатаната и плюем по него, когато ни кръщават. А Манолова и " десницата " се помолиха навръх запад. Все едно. Това са елементи от различен, дълъг и занимателен роман.
Левият либертаритет падна на колене пред президентството, молейки Радев да не подписва указа за назначението на Гешев. Сега не знам къде би трябвало да падне, с цел да угоди на президента си още един път. Пред Бойко Рашков? Пред Янаки Стоилов? Пред Висшия правосъден съвет?
Ако Радев не успее да стане президент (а той няма да успее, в случай че Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия не го подкрепят) и в случай че Гешев остане основен прокурор, тогава ще бъдем ли очевидци на едно друго " изчегъртване ". Ще има ли тогава чрезвичайни комисии (ЧК) да проверяват Радевото ръководство и да вадят на бял свят неговите ужаси? Ще се трансформира ли Радев от ловджия в дивеч? Този боязън ли диктува трескавите дейности на служебния кабинет през днешния ден? Не знаем, само че не можем да отречем, че звучи прекомерно правдоподобно. Само дето в цялата тая работа мен като суверен ме няма никакъв, всичките тези маневри нямат безусловно нищо общо с моето благоденствие, колкото и да се напъват да ме убедят в противното. Това мен малко ме наскърбява, пък за вас не знам. Ясно е, че политиците са дилетанти, няма я онази ръководеща класа от края на 19 век и до Първата международна война - никой не е учил нито за президент, нито за министър, нито за народен представител. Но както има ведри и безобидни дилетанти, по този начин има зли и нападателни дилетанти. Страхувам се, че с дейностите си нашият президент сякаш клони към втория тип. Не знам до каква степен Гешев е уронил престижа на правосъдната власт, само че Румен Радев изрично не способства за престижа на президентската институция. Дано наесен да имаме по-смислен избор. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Правосъдният министър Янаки Стоилов - този другояче мирен болшевик - в качеството си на председателстващ по право внесъл във Висшия правосъден съвет (заради сигнал) искане за прекратяването на пълномощията на Иван Гешев като основен прокурор. Сега забележете една специфичност: от изявленията, които прегледах, излиза наяве, че Стоилов ще свика Висш съдебен съвет с желание да вкара настояването, само че дали го е вкарал или това е следващата медийна акция в бъдеще неосъществено време - това не съумях да схвана. Що се отнася до сигнала, той идва от острието на служебния кабинет - Бойко Рашков, - се от 108 страници и обвиняването се свежда до уронване на престижа на правосъдната власт. Не намирате ли че е блага тази угриженост на изпълнителната власт за престижа на правосъдната? А другояче наподобява на оня анекдот за Кумчо Вълчо: Зайко, за какво си с шапка? Зайко, за какво си без шапка? Каква е виновността на Гешев: че носи каскет, че се зъби на Радев или че не се споделя Христо Иванов? Все ще е някое от трите.
Но за какво тъкмо в този момент, когато обществото е доста по-ангажирано с въпроса за идващото държавно управление? Ами тъй като на Янаки Стоилов му остава още малко да бъде правосъден министър (респективно ръководител на ВСС), а е добре да обслужи Румен Радев точно в качеството си на подобен.
За да стане ясно, че такава е волята на целия длъжностен кабинет, се включи и министър председателят Стефан Янев, който от висотата си на експерт-юрист съобщи, че " освобождението на Гешев има правни учредения " и че " чувството за правдивост би трябвало да бъде възобновено ". Види се, " чувството за правдивост " е едно от " правните учредения ". " Предчувствие за стих ", както пееха преди време братя Аргирови.
Накрая, с цел да няма никакви двоумения, се и самият президент: " Оставката на Гешев ще бъде в интерес на гражданското общество " - сподели той надали не като пълномощен представител на неправителствения бранш и тази крилата фраза обиколи всички медии. Мотивите на кабинета той изясни простичко, по човешки: " Служебното държавно управление извършва сполучливо задачата, която сложих... ".
Едва ли е единствено каскетът. Гешев от дълго време е бодил в президентската пета. Помните ли подслушания диалог сред Радев и началника на Военновъздушни сили ген. Цанко Стойков (разработван поради някаква фирма-доставчик), в който двамата се наговарят да бъде укрита информация по отношение на следствие на Антикорупционната комисия, засягащо непозволеното предопределение на бъдещата по това време президентска брачна половинка като PR на Военновъздушните сили? Тогава Гешев заприказва за " висока степен на възможност за съпричастност на Радев с незаконна активност ". Как се търпи такова нещо? Помните ли питането към Конституционния съд? Въпросът се отнасяше до това що е държавна измяна и може ли настоящ президент да бъде разследван по такова съмнение. Къде е " уронване на престижа ", къде е " държавна измяна " ; нерде Ямбол, нерде Станбул! Независимо от отговора на Конституционния съд, този акт на Иван Гешев загатва, че Радев ще бъде потърсен за държавна измяна, незабавно щом престане на бъде президент в края на 2021 или началото на 2022 и щом се раздели с имунитета си. Това, мисля, изяснява ненапълно припряността на служебните министри Рашков и Стоилов.
Скоро след питането на Иван Гешев настъпи и незабравимият момент, когато Специализираната прокуратура, Военноокръжната прокуратура и полицията организираха акция с претършуване на кабинети в президентството поради следствието за шпионаж. Заедно с следствия за търговия с въздействие Пламен Болоков бяха арестувани президентският консултант по защитата Илия Милушев и секретарят на Радев - Пламен Узунов, разследван от ОЛАФ през 2017 и нашумял напълно неотдавна с " оня " видеозапис.
Ах, този своеволен, ах този рисков Гешев! И каскетът няма нищо общо. Ляволибералният щемпел незабавно удари едно рамо: " институционалният опит за отстраняването на Гешев е висша форма на обществено-политически напън " (). Съдебната промяна била " централен публичен приоритет ", а персоналното премахване на Иван Гешев било conditio sine qua non за реализирането на този централен приоритет. Ама кой ги дефинира тези цели и кондиции и за какво би трябвало да се одобряват като общовалидни постулати?!
Какво се мъчи да ни каже ляволибералният щемпел? Видите ли, Радев и служебният кабинет не вършат друго, с изключение на да извършват волята на митингите и то в доста по-висша степен, в сравнение с я извършва, да речем, един Слави Трифонов, който към този момент се увъртя в зависимости и взаимни отстъпки. Добър опит, само че не. В съответния случай националната воля и националният интерес не е по посока на наказването на някакво нереално " уронване на престижа на правосъдната власт ", а към отговора на въпроса имало ли е държавна измяна посредством шпионаж и кой е отговорен. Това е публичният интерес. Иначе левият щемпел може да мълви заклинания и да излъчва внушения колкото си ще. Дори още веднъж да падне на колене в странна молитва, истината не се трансформира. Помните ли? След избора на Гешев за основен прокурор, Мая Манолова и " градската десница " паднаха на колене пред Президента да го молят да не подписва указа. Как по този начин внезапно стана господ оня, дето беше " Мунчо Решетников "? Ама те не били паднали пред президента, а да се помолят на колене (на кого, на Вселената?) пред институцията " за правото и за достолепието на българския президент ". Наистина, на кого се помолиха тогава тези, които през днешния ден са комплицирани, задето Слави Трифонов не се сети за тях? На Бог? Но на Бог се молим на изток, откъдето ще пристигна Второто пришествие, а не на запад, накъдето се отхвърляме от сатаната и плюем по него, когато ни кръщават. А Манолова и " десницата " се помолиха навръх запад. Все едно. Това са елементи от различен, дълъг и занимателен роман.
Левият либертаритет падна на колене пред президентството, молейки Радев да не подписва указа за назначението на Гешев. Сега не знам къде би трябвало да падне, с цел да угоди на президента си още един път. Пред Бойко Рашков? Пред Янаки Стоилов? Пред Висшия правосъден съвет?
Ако Радев не успее да стане президент (а той няма да успее, в случай че Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия не го подкрепят) и в случай че Гешев остане основен прокурор, тогава ще бъдем ли очевидци на едно друго " изчегъртване ". Ще има ли тогава чрезвичайни комисии (ЧК) да проверяват Радевото ръководство и да вадят на бял свят неговите ужаси? Ще се трансформира ли Радев от ловджия в дивеч? Този боязън ли диктува трескавите дейности на служебния кабинет през днешния ден? Не знаем, само че не можем да отречем, че звучи прекомерно правдоподобно. Само дето в цялата тая работа мен като суверен ме няма никакъв, всичките тези маневри нямат безусловно нищо общо с моето благоденствие, колкото и да се напъват да ме убедят в противното. Това мен малко ме наскърбява, пък за вас не знам. Ясно е, че политиците са дилетанти, няма я онази ръководеща класа от края на 19 век и до Първата международна война - никой не е учил нито за президент, нито за министър, нито за народен представител. Но както има ведри и безобидни дилетанти, по този начин има зли и нападателни дилетанти. Страхувам се, че с дейностите си нашият президент сякаш клони към втория тип. Не знам до каква степен Гешев е уронил престижа на правосъдната власт, само че Румен Радев изрично не способства за престижа на президентската институция. Дано наесен да имаме по-смислен избор. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ