Иран и трохите от китайската трапеза
Декември месец предходната година в министерство на външните работи на Иран се случва нещо извънредно. Чан Хуа, китайският дипломат в страната, бива привикан, с цел да бъде осведомен със съображенията на персийската страна по отношение на текста на общо изказване, подписано както от страните от Съвета за съдействие в Персийския залив (ССПЗ), доминиран от Кралство Саудитска Арабия и Обединените арабски емистства, по този начин и от Китай. Съдържанието на въпросния документ приканва за " мирни старания " в разрешаването на статута на три острова - Абу Муса, Голям и Малък Томб. Стратегическото значение на въпросните острови се обуславя от това, че те са на " входа " на Омрузкия пролив, който, самичък по себе си, съставлява основна комерсиална и военна артерия за района. Статутът на тези острови - следени от Иран, само че желани от ОАЕ, които по проблема се радват на необятна арабска поддръжка - е един от към този момент дълготрайните проблематични моменти в връзките сред персите и Емиратите.
Този епизод на привикания китайски дипломат в Техеран е забавен заради следните съображения. На първо място, Поднебесната империя заобикаля да се намесва и да взема страна в разнообразни районни конфликти; това е отличителна линия на външната й политика, поради нейната ориентировка към добиване на оптимални изгоди, а ангажирането с чувствителни позиции дава обещание по-скоро проблеми. Когато китайският президент Си Дзинпин, да вземем за пример, направи първата си обиколка в района, той посети поредно Риад и Техеран. На второ място, реакцията на Иран не бе просто рутинна, както се допуска, когато става дума за територии, които една страна смята за свои. В оня случай по-скоро пролича общото незадоволство по отношение на Пекин от страна на Техеран (такова прозвуча и от президента Ибрахим Раиси, директно преди да посети Китай тези дни). На какво се дължат тези отрицателни трептения сред две страни, другояче венчали се пред олтара на антиамериканизма?
Преди съвсем две години Китай и Иран подписаха съглашение, което предвиждаше в персийската страна да влязат китайски вложения на обща стойност от 400 милиарда $ в период от 25 години (около 280 милиарда бяха планувани за енергийния бранш на страната, а 120 милиарда за пътна и индустриална инфраструктура). Но откогато бе подписано това съглашение, китайските вложения в Иран не се усилват, а в противен случай - понижават. По думите на Али Фекри, началник на Иранската организация за капиталово, икономическо и техническо подкрепяне, в период от 15 месеца до края на 2022-ра година Китай е вложил едвам към 185 млн. $ (спрямо общ размер от съвсем 6 милиарда $ постъпили вложения за същия период). Ако Поднебесната империя продължи да влага в Иран с сходно движение, то за 25 години сумата няма да бъде 400 милиарда $, а към 4 милиарда, или една стотна от обещаната стойност на вложенията (колкото и сходни сметки да са хипотетични и относителни). Разбира се, тук би трябвало да се има поради, че за сходни скромни стойности способстват и фактори, които не зависят от Китай, като непрекъснато увеличаващият се размер от наказания, налагани против Иран. Последното, несъмнено, затруднява в допълнение капиталовите планове на Поднебесната империя, доколкото тя не би желала нейни компании и банки да се трансфорат в колатерална жертва на глобения режими.
Ситуацията на персите става още по-болезнена поради това, че неналичието на сериозен капиталов интерес от страна на Пекин по отношение на Техеран е съпровождан със задълбочаването на връзките сред Китай и страни като Саудитска Арабия и ОАЕ. Ако по настоящи данни китайският търговски продан с персите да е на стойност към 24 милиарда $, то този със Саудитска Арабия (87 млрд.) и с ОАЕ (72 млрд.) е в пъти по-голям. Едно от структурните измерения на стопански връзки на двете упоменати арабски страни с Поднебесната империя остава, несъмнено, това, че те са главен и постоянен експортьор на въглеводороди за Китай. На този декор, износът на нефт от Иран към Китай остава подвластен от странични фактори (било около глобите, наложени по отношение на Техеран, било около ценовия майтап на съветското " черно злато " ). Това, което е китайски сън за Иран, е действителност за ОАЕ и Саудитска Арабия.
Всъщност персийската страна се намира в обстановка на стратегически минимализъм, т.е. има все по-малък избор от все по-ограничени варианти, с все по-намаляваща успеваемост на действието. Две съществени условия способстваха за настоящото състояние на Иран.
Първото бе едностранното овакантяване от страна на Съединени американски щати на Ядрена договорка с Иран през 2018-та година, което автоматизирано докара до реабилитирането, а след това и използването на нови санкционни ограничавания по отношение на близкоизточната страна. Последното предизвика още по-предпазливо държание на европейския бизнес в Иран, изключително имайки поради, че Европейският съюз по този начин и не съумя да сътвори действителен и работещ механизъм, посредством който да отбрани комерсиалните ползи на своите страни членки във въпросната страна. По този метод Западът бе отсечен като действителна алтернатива в стратегическото ситуиране на Иран (все отново имаше политическо и икономическо възкръсване на връзките сред персите, от една страна, европейците и американците, от друга, след сключването на Ядрената договорка през 2015-та г.). Смяната на администрацията на Хасан Рухани с тази на Ибрахим Раиси през 2021-ва година пък в допълнение способства за това " скъсване " на връзките сред Запада и Иран (оттук освен пропадналите договаряния за връщането на Вашингтон в Ядреното съглашение, само че и все по-ограниченото и дискусионно съдействие на Техеран с Международната организация за атомна енергия).
Вторият фактор, който повлия за обстановката на стратегически минимализъм на Иран, бе военната поддръжка на персите за Русия във войната против Украйна. С две думи, това просто компрометира остатъчните и тихи благосклонности към Иран измежду редица основни фактори на европейския политически терен. Показателно в тази посока е по какъв начин отношението по отношение на Техеран на столици като Берлин и Париж се промени: от такова, което се опитваше да се еманципира от приумиците и сприхавостта на Вашингтон по отношение на иранския проблем, до това, в което те - чрез Европейски Съюз - започнаха да постановат лични наказания против Техеран. Но поради това, че тъканта сред Запада и Иран по този начин или другояче към този момент бе раздрана около императивността на Съединени американски щати и лимитираните благоприятни условия за противопоставяне на Европейски Съюз, даже това не бе толкоз значимо за близкоизточната страна, колкото бе държанието на Китай. Както нагоре към този момент бе упоменато, Пекин не желаеше глобите, налагани на Иран, да рикошират по отношение на личните му стопански субекти (особено имайки поради тяхната директна връзка с комунистическата номенклатура и държава). А това значи следното: Пекин не можеше да усили размера на стопанските си връзки в степента, в която той може, а персите биха желали (поради сходна причина Китай внимава какво, по какъв начин и посредством кого търгува с Русия). Подкрепяйки Москва, на първо място с боен хардуер, Техеран направи по-трудно политическото застъпничеството за себе си на Запад и по-ограничено икономическото си съдействие на Изток.
Именно Изтокът иначе играе основна роля в иранската външна политика, в това число като реакция против компрометираните благоприятни условия със Запада (това е така наречен " Look East " тактика на Техеран, другояче изключително настояща както по времето на мандата на някогашния президент Махмуд Ахмадинеджад, по този начин и през сегашния подобен на Ибрахим Раиси). И тук основният въпрос е до каква степен тази тактика се отплаща за Техеран. Вярно е, от една страна, че Китай още веднъж стартира да закупува огромно количество ирански нефт, по този начин както и че военното съдействие сред Москва и Техеран се усилва (отвъд даването на безпилотни летателни апарати на Русия за украинския фронт, се приказва, че в противоположен порядък е допустимо Иран да закупи съветския изтребител Су-35). Търговските обороти сред близкоизточната страна и Китай се усилват, а Поднебесната империя е най-големият търговски сътрудник на Иран. От друга страна обаче, задоволително притеснително за управляващите в Техеран е това, че редица страни - Русия, OAE, Афганистан и Турция - изпреварват Китай като вложители в страната. Все отново " Look East " тактиката предвиждаше не просто Китай да закупува (или да прави бартер) на преоценен ирански нефт, само че Изтока въобще да се трансформира в батерия на запаси за Иран. Изкарвай на Изток, харчи на Запад - това бе концепцията на Техеран, в това число посредством тактики катo " Look East ", която трябваше да притегля запаси от съдействието си с страни като Китай, Индия и Япония, които запаси да бъдат влагани в политическо въздействие в " близкия запад " (Ирак, Сирия и Ливан; това е добре известната " шиитска дъга ", чиято цел е да обезпечи достъп до третото морето - Средиземноморието, откакто Иран към този момент има подобен по първите две, Арабско и Каспийско).
Проблемът на това концептуално ситуиране на Иран е, че Китай, най-малко към момента, не трансформира думите си в деяние, когато става дума за персите. И няма аспект, че настоящата аудиенция на президента Ибрахим Раиси в Пекин ще промени това. Особено на фона на все по-задълбочените връзки на Пекин с Риад и Абу Даби (погледнато от Техеран, това китайско държание значи, че Поднебесната империя е подготвена да възнаграждава в по-голяма степен американските сътрудници в района, в сравнение с потвърдили се във времето антагонисти на янките като Иран). Защо обаче Саудитска Арабия и ОАЕ имат опция за външно-политическа разтегливост, до момента в който Иран няма такава, е въпрос, на който би трябвало да си отговорят властимащите в Техеран. В изискванията на стратегически минимализъм, експлоатиран от Китай, Иран е жертван да получава по-малко, в сравнение с заслужава. Когато на държава-цивилизация като персийската й биват подхвърляни трохите от китайската софра, неприятното въодушевление, с което се е сблъскал дипломат Чан Хуа в края на предходната година в Техеран, става разбираемо
Този епизод на привикания китайски дипломат в Техеран е забавен заради следните съображения. На първо място, Поднебесната империя заобикаля да се намесва и да взема страна в разнообразни районни конфликти; това е отличителна линия на външната й политика, поради нейната ориентировка към добиване на оптимални изгоди, а ангажирането с чувствителни позиции дава обещание по-скоро проблеми. Когато китайският президент Си Дзинпин, да вземем за пример, направи първата си обиколка в района, той посети поредно Риад и Техеран. На второ място, реакцията на Иран не бе просто рутинна, както се допуска, когато става дума за територии, които една страна смята за свои. В оня случай по-скоро пролича общото незадоволство по отношение на Пекин от страна на Техеран (такова прозвуча и от президента Ибрахим Раиси, директно преди да посети Китай тези дни). На какво се дължат тези отрицателни трептения сред две страни, другояче венчали се пред олтара на антиамериканизма?
Преди съвсем две години Китай и Иран подписаха съглашение, което предвиждаше в персийската страна да влязат китайски вложения на обща стойност от 400 милиарда $ в период от 25 години (около 280 милиарда бяха планувани за енергийния бранш на страната, а 120 милиарда за пътна и индустриална инфраструктура). Но откогато бе подписано това съглашение, китайските вложения в Иран не се усилват, а в противен случай - понижават. По думите на Али Фекри, началник на Иранската организация за капиталово, икономическо и техническо подкрепяне, в период от 15 месеца до края на 2022-ра година Китай е вложил едвам към 185 млн. $ (спрямо общ размер от съвсем 6 милиарда $ постъпили вложения за същия период). Ако Поднебесната империя продължи да влага в Иран с сходно движение, то за 25 години сумата няма да бъде 400 милиарда $, а към 4 милиарда, или една стотна от обещаната стойност на вложенията (колкото и сходни сметки да са хипотетични и относителни). Разбира се, тук би трябвало да се има поради, че за сходни скромни стойности способстват и фактори, които не зависят от Китай, като непрекъснато увеличаващият се размер от наказания, налагани против Иран. Последното, несъмнено, затруднява в допълнение капиталовите планове на Поднебесната империя, доколкото тя не би желала нейни компании и банки да се трансфорат в колатерална жертва на глобения режими.
Ситуацията на персите става още по-болезнена поради това, че неналичието на сериозен капиталов интерес от страна на Пекин по отношение на Техеран е съпровождан със задълбочаването на връзките сред Китай и страни като Саудитска Арабия и ОАЕ. Ако по настоящи данни китайският търговски продан с персите да е на стойност към 24 милиарда $, то този със Саудитска Арабия (87 млрд.) и с ОАЕ (72 млрд.) е в пъти по-голям. Едно от структурните измерения на стопански връзки на двете упоменати арабски страни с Поднебесната империя остава, несъмнено, това, че те са главен и постоянен експортьор на въглеводороди за Китай. На този декор, износът на нефт от Иран към Китай остава подвластен от странични фактори (било около глобите, наложени по отношение на Техеран, било около ценовия майтап на съветското " черно злато " ). Това, което е китайски сън за Иран, е действителност за ОАЕ и Саудитска Арабия.
Всъщност персийската страна се намира в обстановка на стратегически минимализъм, т.е. има все по-малък избор от все по-ограничени варианти, с все по-намаляваща успеваемост на действието. Две съществени условия способстваха за настоящото състояние на Иран.
Първото бе едностранното овакантяване от страна на Съединени американски щати на Ядрена договорка с Иран през 2018-та година, което автоматизирано докара до реабилитирането, а след това и използването на нови санкционни ограничавания по отношение на близкоизточната страна. Последното предизвика още по-предпазливо държание на европейския бизнес в Иран, изключително имайки поради, че Европейският съюз по този начин и не съумя да сътвори действителен и работещ механизъм, посредством който да отбрани комерсиалните ползи на своите страни членки във въпросната страна. По този метод Западът бе отсечен като действителна алтернатива в стратегическото ситуиране на Иран (все отново имаше политическо и икономическо възкръсване на връзките сред персите, от една страна, европейците и американците, от друга, след сключването на Ядрената договорка през 2015-та г.). Смяната на администрацията на Хасан Рухани с тази на Ибрахим Раиси през 2021-ва година пък в допълнение способства за това " скъсване " на връзките сред Запада и Иран (оттук освен пропадналите договаряния за връщането на Вашингтон в Ядреното съглашение, само че и все по-ограниченото и дискусионно съдействие на Техеран с Международната организация за атомна енергия).
Вторият фактор, който повлия за обстановката на стратегически минимализъм на Иран, бе военната поддръжка на персите за Русия във войната против Украйна. С две думи, това просто компрометира остатъчните и тихи благосклонности към Иран измежду редица основни фактори на европейския политически терен. Показателно в тази посока е по какъв начин отношението по отношение на Техеран на столици като Берлин и Париж се промени: от такова, което се опитваше да се еманципира от приумиците и сприхавостта на Вашингтон по отношение на иранския проблем, до това, в което те - чрез Европейски Съюз - започнаха да постановат лични наказания против Техеран. Но поради това, че тъканта сред Запада и Иран по този начин или другояче към този момент бе раздрана около императивността на Съединени американски щати и лимитираните благоприятни условия за противопоставяне на Европейски Съюз, даже това не бе толкоз значимо за близкоизточната страна, колкото бе държанието на Китай. Както нагоре към този момент бе упоменато, Пекин не желаеше глобите, налагани на Иран, да рикошират по отношение на личните му стопански субекти (особено имайки поради тяхната директна връзка с комунистическата номенклатура и държава). А това значи следното: Пекин не можеше да усили размера на стопанските си връзки в степента, в която той може, а персите биха желали (поради сходна причина Китай внимава какво, по какъв начин и посредством кого търгува с Русия). Подкрепяйки Москва, на първо място с боен хардуер, Техеран направи по-трудно политическото застъпничеството за себе си на Запад и по-ограничено икономическото си съдействие на Изток.
Именно Изтокът иначе играе основна роля в иранската външна политика, в това число като реакция против компрометираните благоприятни условия със Запада (това е така наречен " Look East " тактика на Техеран, другояче изключително настояща както по времето на мандата на някогашния президент Махмуд Ахмадинеджад, по този начин и през сегашния подобен на Ибрахим Раиси). И тук основният въпрос е до каква степен тази тактика се отплаща за Техеран. Вярно е, от една страна, че Китай още веднъж стартира да закупува огромно количество ирански нефт, по този начин както и че военното съдействие сред Москва и Техеран се усилва (отвъд даването на безпилотни летателни апарати на Русия за украинския фронт, се приказва, че в противоположен порядък е допустимо Иран да закупи съветския изтребител Су-35). Търговските обороти сред близкоизточната страна и Китай се усилват, а Поднебесната империя е най-големият търговски сътрудник на Иран. От друга страна обаче, задоволително притеснително за управляващите в Техеран е това, че редица страни - Русия, OAE, Афганистан и Турция - изпреварват Китай като вложители в страната. Все отново " Look East " тактиката предвиждаше не просто Китай да закупува (или да прави бартер) на преоценен ирански нефт, само че Изтока въобще да се трансформира в батерия на запаси за Иран. Изкарвай на Изток, харчи на Запад - това бе концепцията на Техеран, в това число посредством тактики катo " Look East ", която трябваше да притегля запаси от съдействието си с страни като Китай, Индия и Япония, които запаси да бъдат влагани в политическо въздействие в " близкия запад " (Ирак, Сирия и Ливан; това е добре известната " шиитска дъга ", чиято цел е да обезпечи достъп до третото морето - Средиземноморието, откакто Иран към този момент има подобен по първите две, Арабско и Каспийско).
Проблемът на това концептуално ситуиране на Иран е, че Китай, най-малко към момента, не трансформира думите си в деяние, когато става дума за персите. И няма аспект, че настоящата аудиенция на президента Ибрахим Раиси в Пекин ще промени това. Особено на фона на все по-задълбочените връзки на Пекин с Риад и Абу Даби (погледнато от Техеран, това китайско държание значи, че Поднебесната империя е подготвена да възнаграждава в по-голяма степен американските сътрудници в района, в сравнение с потвърдили се във времето антагонисти на янките като Иран). Защо обаче Саудитска Арабия и ОАЕ имат опция за външно-политическа разтегливост, до момента в който Иран няма такава, е въпрос, на който би трябвало да си отговорят властимащите в Техеран. В изискванията на стратегически минимализъм, експлоатиран от Китай, Иран е жертван да получава по-малко, в сравнение с заслужава. Когато на държава-цивилизация като персийската й биват подхвърляни трохите от китайската софра, неприятното въодушевление, с което се е сблъскал дипломат Чан Хуа в края на предходната година в Техеран, става разбираемо
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ