Служебен кабинет в луфт или с ясен път
България се намира в политическа рецесия. Това е продължение на рецесията, която стартира още през 2020 година и докара до поредност от предварителни парламентарни избори през идващите години, а превъзмогването й започва преди 10 месеца с конституирането на кабинета " Денков - Габриел ". Той беше контрактуван за 18 месеца с премиерска ротация на деветия месец, а последваха и поръчки, че това държавно управление може да издържи даже един цялостен мандат. Резултатът, който имаме сега обаче, е несполучлива ротация и отново предварителни парламентарни избори, които още веднъж ще бъдат предхождани от ръководство на служебно държавно управление.
И макар че става дума за политическа рецесия, в която се намираме от дълго време, има избрани разлики сред началото и края на кабинета " Денков - Габриел ", които не могат да не бъдат регистрирани. България стъпи, въпреки и към този момент единствено с единия крайник, в Шенген, придвижи се успешно към еврозоната (повечето от критериите са изпълнени), а също по този начин претърпя и конституционни промени, ориентирани към правосъдната система и към стабилизирането на парламентарния темперамент на страната.
Конституционните промени трябваше да бъдат развити в следващо законодателство, което да ги операционализира и да ги направи използвани в полза на жителите. За изковаването на законодателство обаче време не остана. Прекратяването на виталния път на държавното управление " Денков - Габриел " остави тези процеси незавършени. Хипотетично е допустимо работата по законодателството да продължи в границите на сегашния парламент, тъй като той няма да се разпуска по време на ръководството на служебното държавно управление. В реалност обаче това надали ще стане при към този момент разпаднало се парламентарно болшинство и при съпротива, която не поставя никакви старания за следване на каквото и да било градивно държание най-малко по основните за страната въпроси.
Така сред конституционните промени от една страна и неналичието на следващо законодателство от друга - се получава един празен ход, който се трансформира в съществена характерност на обстановката, в която се постанова назначението на служебно държавно управление и провеждането на следващи предварителни избори. Една основна част от конституционните промени се отнася до регламента за излъчването на длъжностен министър председател и подбора на министри, които да оглавят министерствата до провеждането на изборите, образуването на ново парламентарно болшинство и конституирането на последващо постоянно държавно управление, което законно да поеме ръководството на страната.
Конституцията планува основаването на закон, в който ясно да се разпишат правата за отговорностите на служебното държавно управление. В сегашния случай обаче се постанова да минем и без този закон, като се стъпи само върху новите конституционни текстове. Съобразно тяхната писмен знак, дух и философия следва да стане както основаването, по този начин и действието на упования длъжностен кабинет.
В член 99 (7) от Конституцията е маркирано, че главната задача на служебното държавно управление е да провежда почтени и свободни избори. Този текст самичък по себе си е задоволително явен правилник по отношение на целите, които би трябвало да има и да следва един длъжностен кабинет. Дори и без специфичен закон служебното държавно управление разполага с ясна основа за работа, обезпечена му посредством конституционните промени. Съобразно новите конституционни условия служебното ръководство е ангажирано само с механически функционалности. Правенето и провеждането на политики и всевъзможни други начинания, свързани с това са отвън рамката за служебните кабинети, която е заложена в Конституцията след измененията от предходната година. Всичко това значи, че персоналните промени по върховете на министерства и организации също следва да бъдат оптимално лимитирани и да не излизат отвън границите на политическите кабинети.
Техническият темперамент на служебната власт допуска и това тя да се упражнява от обществени лица без политически характерности. Девет от десетте лица, измежду които може да се избира служебния министър-председател са точно такива. Става дума за управленията на Българска народна банка и Сметната палата и за омбудсмана и зам.-омбудсмана. Включването на ръководителя на Народното събрание измежду този кръг от лица може би наподобява малко необичайно, тъй като характерностите на тази служба внезапно контрастират с естеството на останалите девет. Тази специфичност несъмнено следва да се означи, както и събитието, че липсват някакви специфични причини за включването на парламентарния началник измежду евентуалните разновидности за глава на служебното ръководство.
Може да се употребява фактът, че откакто България е парламентарна република, то Народното събрание (респективно неговият председател) би могъл евентуално да има роля във всички обстановки и процеси, които се развиват в страната. Подобна логичност обаче би била прекомерно обща и с цел да бъде годна, е нужно прецизиране. Това може да се направи в закона за служебното държавно управление, когато пристигна ред за неговото приемане. Вариантът с ръководителя на Народното събрание би могъл да се прегледа като някаква последна опция. Ако примерно не се получи с никой от останалите да се прибягва до индивида, управляващ Народното събрание.
Техническото естество на служебното ръководство също по този начин значи, че насоките в политиката на страната, заложени от постоянното държавно управление, не следва да бъдат променяни. Т.е. в сегашния случай участието в Шенген и еврозоната, както и поддръжката за Украйна би трябвало да бъдат поддържани от служебното държавно управление, с цел да може по-късно интензивно да бъдат продължени от идващия постоянен кабинет (ако неговите цели съответстват с тази политика, което е много вероятно).
В член 99 (5) от Конституцията са заложени съвещания на президента с парламентарните групи при образуването на служебно държавно управление. Важно е да се означи и това, че Народното събрание не се разпуска при ръководството на служебната власт. Разпускането на Народното събрание несъмнено беше нонсенс, който конституционните промени отстраниха. Няма никаква логичност страна, която е парламентарна република по своята форма на държавно ръководство, да действа без парламент, пък въпреки и единствено краткотрайно. Предвидените съвещания (преди конституционните промени ги нямаше при лъчение на служебна власт) могат да бъдат разбирани като споделена отговорност сред президент и парламент при основаването на длъжностен кабинет. Това ще рече, че и двете институции ще могат да наблюдават за осъществяването на главната функционалност - образуване на почтени и свободни избори - и да подхващат дейности, съгласно пълномощията си, в случай че установяват съществуването на някакви отклонения.
Предвид събитието, че тези конституционни промени се ползват за първи път, рискът от конституционна рецесия не трябва да се подценява. Това обаче не значи, че новите конституционни стандарти следва да бъдат подлагани на рецензия. Те акцентират парламентарния темперамент на страната и в този смисъл позитивите, които носят са доста повече от минусите. Ако всички институции, ангажирани с процеса по основаването на служебно държавно управление работят интензивно и отговорно за неговото случване, то проблем няма да има и до конституционна рецесия няма да се стигне. Поне към този момент изгледите са положителни! Димитър Главчев най-вероятно ще се оправи като длъжностен министър председател. Нека въпреки всичко подчертаем, че по принцип Конституцията отрежда водеща роля на президента в цялостния развой по лъчение на длъжностен кабинет. Това допуска, че неговите дейности и старания са определящи за темпото и отношението на останалите фактори с роля в търсенето на излаз от рецесията.
След към 3 месеца България би трябвало да се върне още веднъж в естественото си положение - съществуване на парламентарно болшинство и държавно управление, излъчено от него. Ако това се случи, то би означавало, че страната минава леко през актуалната спешна фаза. Така би имало нов късмет за цялостно превъзмогване на политическата рецесия, почнала през 2020 година, който този път управническият ни хайлайф би следвало да не пропуща. Става дума за късмет, който може да се употребява само посредством рационални хрумвания и прагматично мислене.
И макар че става дума за политическа рецесия, в която се намираме от дълго време, има избрани разлики сред началото и края на кабинета " Денков - Габриел ", които не могат да не бъдат регистрирани. България стъпи, въпреки и към този момент единствено с единия крайник, в Шенген, придвижи се успешно към еврозоната (повечето от критериите са изпълнени), а също по този начин претърпя и конституционни промени, ориентирани към правосъдната система и към стабилизирането на парламентарния темперамент на страната.
Конституционните промени трябваше да бъдат развити в следващо законодателство, което да ги операционализира и да ги направи използвани в полза на жителите. За изковаването на законодателство обаче време не остана. Прекратяването на виталния път на държавното управление " Денков - Габриел " остави тези процеси незавършени. Хипотетично е допустимо работата по законодателството да продължи в границите на сегашния парламент, тъй като той няма да се разпуска по време на ръководството на служебното държавно управление. В реалност обаче това надали ще стане при към този момент разпаднало се парламентарно болшинство и при съпротива, която не поставя никакви старания за следване на каквото и да било градивно държание най-малко по основните за страната въпроси.
Така сред конституционните промени от една страна и неналичието на следващо законодателство от друга - се получава един празен ход, който се трансформира в съществена характерност на обстановката, в която се постанова назначението на служебно държавно управление и провеждането на следващи предварителни избори. Една основна част от конституционните промени се отнася до регламента за излъчването на длъжностен министър председател и подбора на министри, които да оглавят министерствата до провеждането на изборите, образуването на ново парламентарно болшинство и конституирането на последващо постоянно държавно управление, което законно да поеме ръководството на страната.
Конституцията планува основаването на закон, в който ясно да се разпишат правата за отговорностите на служебното държавно управление. В сегашния случай обаче се постанова да минем и без този закон, като се стъпи само върху новите конституционни текстове. Съобразно тяхната писмен знак, дух и философия следва да стане както основаването, по този начин и действието на упования длъжностен кабинет.
В член 99 (7) от Конституцията е маркирано, че главната задача на служебното държавно управление е да провежда почтени и свободни избори. Този текст самичък по себе си е задоволително явен правилник по отношение на целите, които би трябвало да има и да следва един длъжностен кабинет. Дори и без специфичен закон служебното държавно управление разполага с ясна основа за работа, обезпечена му посредством конституционните промени. Съобразно новите конституционни условия служебното ръководство е ангажирано само с механически функционалности. Правенето и провеждането на политики и всевъзможни други начинания, свързани с това са отвън рамката за служебните кабинети, която е заложена в Конституцията след измененията от предходната година. Всичко това значи, че персоналните промени по върховете на министерства и организации също следва да бъдат оптимално лимитирани и да не излизат отвън границите на политическите кабинети.
Техническият темперамент на служебната власт допуска и това тя да се упражнява от обществени лица без политически характерности. Девет от десетте лица, измежду които може да се избира служебния министър-председател са точно такива. Става дума за управленията на Българска народна банка и Сметната палата и за омбудсмана и зам.-омбудсмана. Включването на ръководителя на Народното събрание измежду този кръг от лица може би наподобява малко необичайно, тъй като характерностите на тази служба внезапно контрастират с естеството на останалите девет. Тази специфичност несъмнено следва да се означи, както и събитието, че липсват някакви специфични причини за включването на парламентарния началник измежду евентуалните разновидности за глава на служебното ръководство.
Може да се употребява фактът, че откакто България е парламентарна република, то Народното събрание (респективно неговият председател) би могъл евентуално да има роля във всички обстановки и процеси, които се развиват в страната. Подобна логичност обаче би била прекомерно обща и с цел да бъде годна, е нужно прецизиране. Това може да се направи в закона за служебното държавно управление, когато пристигна ред за неговото приемане. Вариантът с ръководителя на Народното събрание би могъл да се прегледа като някаква последна опция. Ако примерно не се получи с никой от останалите да се прибягва до индивида, управляващ Народното събрание.
Техническото естество на служебното ръководство също по този начин значи, че насоките в политиката на страната, заложени от постоянното държавно управление, не следва да бъдат променяни. Т.е. в сегашния случай участието в Шенген и еврозоната, както и поддръжката за Украйна би трябвало да бъдат поддържани от служебното държавно управление, с цел да може по-късно интензивно да бъдат продължени от идващия постоянен кабинет (ако неговите цели съответстват с тази политика, което е много вероятно).
В член 99 (5) от Конституцията са заложени съвещания на президента с парламентарните групи при образуването на служебно държавно управление. Важно е да се означи и това, че Народното събрание не се разпуска при ръководството на служебната власт. Разпускането на Народното събрание несъмнено беше нонсенс, който конституционните промени отстраниха. Няма никаква логичност страна, която е парламентарна република по своята форма на държавно ръководство, да действа без парламент, пък въпреки и единствено краткотрайно. Предвидените съвещания (преди конституционните промени ги нямаше при лъчение на служебна власт) могат да бъдат разбирани като споделена отговорност сред президент и парламент при основаването на длъжностен кабинет. Това ще рече, че и двете институции ще могат да наблюдават за осъществяването на главната функционалност - образуване на почтени и свободни избори - и да подхващат дейности, съгласно пълномощията си, в случай че установяват съществуването на някакви отклонения.
Предвид събитието, че тези конституционни промени се ползват за първи път, рискът от конституционна рецесия не трябва да се подценява. Това обаче не значи, че новите конституционни стандарти следва да бъдат подлагани на рецензия. Те акцентират парламентарния темперамент на страната и в този смисъл позитивите, които носят са доста повече от минусите. Ако всички институции, ангажирани с процеса по основаването на служебно държавно управление работят интензивно и отговорно за неговото случване, то проблем няма да има и до конституционна рецесия няма да се стигне. Поне към този момент изгледите са положителни! Димитър Главчев най-вероятно ще се оправи като длъжностен министър председател. Нека въпреки всичко подчертаем, че по принцип Конституцията отрежда водеща роля на президента в цялостния развой по лъчение на длъжностен кабинет. Това допуска, че неговите дейности и старания са определящи за темпото и отношението на останалите фактори с роля в търсенето на излаз от рецесията.
След към 3 месеца България би трябвало да се върне още веднъж в естественото си положение - съществуване на парламентарно болшинство и държавно управление, излъчено от него. Ако това се случи, то би означавало, че страната минава леко през актуалната спешна фаза. Така би имало нов късмет за цялостно превъзмогване на политическата рецесия, почнала през 2020 година, който този път управническият ни хайлайф би следвало да не пропуща. Става дума за късмет, който може да се употребява само посредством рационални хрумвания и прагматично мислене.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ