Криза и благоразумие |
Обърнах се към тази тематика подбуден от управлението на Българското философско общество, провело виртуален спор върху нея във връзка оповестения от ЮНЕСКО Световен ден на философията и по отношение на актуалната здравна рецесия. Моят взор към тематиката обаче не се концентрира върху провокираната от пандемията рецесия, а върху по-общи тревожни процеси, протичащи в актуалното общество, които способстват за нейното разрастване и задълбочаване. В техния разбор стъпвам върху класическото схващане на благоразумието като авансово добре премислено и внимателно подхванато държание. То допуска използване на здрав разсъдък, честност и сдържаност при постъпването.
Тъкмо дейностите, основани върху простарата мъдрост „ Не прекалявай ”, обаче понастоящем са сложени на тестване. Днешната многостранна рецесия на човешкото съществуване е значително провокирана таман от оспорването на обичайна и възпроизвеждала се хилядолетия житейска тактика, насочена към реализиране на равновесие. За мен е изключително притеснително, че в този момент самата концепция за търсене на баланс („ златна среда ”) е в случай че не изцяло отхвърлена, то мощно разтърсена.
С паника следя наклонността за клатушкане към крайностите на значително съвременници и непропорционални отговори на житейските провокации. Тя води до поляризация в обществото и основаване на предпоставки за появяването на нови или изостряне на към този момент съществуващи спорове. Уклонът към радикализация в мисленето е резултат от увлечения по екстремистки хрумвания, а те пък водят до прояви, разрушаващи публичния морал и правов ред. Все по-често следим прояви както на разбираемо неодобрение, по този начин и на неприемливи изстъпления в разнообразни места по света. За част от митингите против актуалните властови елите има учредения, само че нямат опрощение безредиците (бунтовете) като демонстрация на некадърност за възпиране на пристрастеността към непокорство. Загубата на самоконтрол върху личното държание води до главозамайване и необузданост в него и е рискова както за невъздържаните, по този начин и за себеподобните.
Явният или прикрит отвод от благоразумието мозъка за собствен резултат и закърняването на една от най-важните ментални качества на индивида – тази за вярна преценка значимостта на явленията от живота. Все по-честата поява на истерични прояви по съответни мотиви – считани за неприемливи от мнозина съвременници – приказва за неявяване у тях на опция за обективно оценяване на събитията. Резултатът от тази загуба на мяра е пресилване или недооценяване качествата на нещата, комплициране, люшкания и забежки в разнообразни направления.
Действията, учредени на благоразумието допускат постигането на взаимни отстъпки, само че склонността към такива у мнозина съвременници наподобява понижава. Налагането на личната позиция, а не убеждаването на другия в правотата ù, става все по-честа процедура. Като че ли нарастват недоверието, подозрителността и даже ненавистта сред себеподобните. Тази прикрита или очевидна неприязън има за логически резултат периодически гърмежи на принуждение, зараждащи по незначителни мотиви. Както е добре известно омразата ражда експанзия, но в днешно време самата експанзия е на път да се „ възстановява ”. Агресивността нерядко се показва като позитивно човешко качество, да вземем за пример в спорта.
Притеснение буди и нараствания брой на деянията на непоносимост, расизъм и ксенофобия, следени в последно време в разнообразни точки на планетата. Те са израз на ненавистта към другите хора, нормално това са малцинствата в обществото, мигрантите и чужденците. Мнозинствата виждат в тях опасност за своето всекидневно битие и ги нападат по разнообразни способи. В основата на тези дейности стои оспорването и устрема към ограничение от тяхна страна на свободата на тези хора. Под въпрос се слага универсалността на човешките права, т.е. въплъщението на свободата в съответни гаранции за нейното практикуване от всяко човешко създание. Засега се подхващат дейности за ограничение най-много на непознатата независимост, въпреки да не липсват и отводи от личната. Ала таман свободата е човешкия признак и в случай че тя бъде накърнена се губи личната същина на homo sapiens. Замяната на свободната воля с насила е сигурен симптом за настъпващата дехуманизация или разчовечаване на хората. Един от способите за противопоставяне на тази рискова наклонност е реабилитирането на благоразумието като една от водещите полезности в човешкия живот.
Тъкмо дейностите, основани върху простарата мъдрост „ Не прекалявай ”, обаче понастоящем са сложени на тестване. Днешната многостранна рецесия на човешкото съществуване е значително провокирана таман от оспорването на обичайна и възпроизвеждала се хилядолетия житейска тактика, насочена към реализиране на равновесие. За мен е изключително притеснително, че в този момент самата концепция за търсене на баланс („ златна среда ”) е в случай че не изцяло отхвърлена, то мощно разтърсена.
С паника следя наклонността за клатушкане към крайностите на значително съвременници и непропорционални отговори на житейските провокации. Тя води до поляризация в обществото и основаване на предпоставки за появяването на нови или изостряне на към този момент съществуващи спорове. Уклонът към радикализация в мисленето е резултат от увлечения по екстремистки хрумвания, а те пък водят до прояви, разрушаващи публичния морал и правов ред. Все по-често следим прояви както на разбираемо неодобрение, по този начин и на неприемливи изстъпления в разнообразни места по света. За част от митингите против актуалните властови елите има учредения, само че нямат опрощение безредиците (бунтовете) като демонстрация на некадърност за възпиране на пристрастеността към непокорство. Загубата на самоконтрол върху личното държание води до главозамайване и необузданост в него и е рискова както за невъздържаните, по този начин и за себеподобните.
Явният или прикрит отвод от благоразумието мозъка за собствен резултат и закърняването на една от най-важните ментални качества на индивида – тази за вярна преценка значимостта на явленията от живота. Все по-честата поява на истерични прояви по съответни мотиви – считани за неприемливи от мнозина съвременници – приказва за неявяване у тях на опция за обективно оценяване на събитията. Резултатът от тази загуба на мяра е пресилване или недооценяване качествата на нещата, комплициране, люшкания и забежки в разнообразни направления.
Действията, учредени на благоразумието допускат постигането на взаимни отстъпки, само че склонността към такива у мнозина съвременници наподобява понижава. Налагането на личната позиция, а не убеждаването на другия в правотата ù, става все по-честа процедура. Като че ли нарастват недоверието, подозрителността и даже ненавистта сред себеподобните. Тази прикрита или очевидна неприязън има за логически резултат периодически гърмежи на принуждение, зараждащи по незначителни мотиви. Както е добре известно омразата ражда експанзия, но в днешно време самата експанзия е на път да се „ възстановява ”. Агресивността нерядко се показва като позитивно човешко качество, да вземем за пример в спорта.
Притеснение буди и нараствания брой на деянията на непоносимост, расизъм и ксенофобия, следени в последно време в разнообразни точки на планетата. Те са израз на ненавистта към другите хора, нормално това са малцинствата в обществото, мигрантите и чужденците. Мнозинствата виждат в тях опасност за своето всекидневно битие и ги нападат по разнообразни способи. В основата на тези дейности стои оспорването и устрема към ограничение от тяхна страна на свободата на тези хора. Под въпрос се слага универсалността на човешките права, т.е. въплъщението на свободата в съответни гаранции за нейното практикуване от всяко човешко създание. Засега се подхващат дейности за ограничение най-много на непознатата независимост, въпреки да не липсват и отводи от личната. Ала таман свободата е човешкия признак и в случай че тя бъде накърнена се губи личната същина на homo sapiens. Замяната на свободната воля с насила е сигурен симптом за настъпващата дехуманизация или разчовечаване на хората. Един от способите за противопоставяне на тази рискова наклонност е реабилитирането на благоразумието като една от водещите полезности в човешкия живот.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ