О, душа, тревожиш се твърде много ♥ Мевляна Джелаледин РУМИ
О, душа,
тревожиш се прекалено много.
Твърдиш,
че те замайвам.
За почтеното главоболие тогава
за какво се тревожиш?
Твърдиш, че съм твоето красиво лунно лице.
За циклите на луната
и отлитащите години
за какво се тревожиш?
Твърдиш, че съм източникът на твоята пристрастеност,
аз те вълнувам.
За това, че Дяволът си играе с теб
за какво се тревожиш?
О, душа,
тревожиш се прекалено много.
Погледни се,
виж в какво се трансформира.
Сега си поле от захарна тръстика,
за какво ми показваш това ядосано лице?
Твърдиш, че те сгорещявам от вътрешната страна.
Защо е тогава тази хладна въздишка?
Ти изкачи покрива на Рая.
За този свят от прахуляк за какво се тревожиш?
О, душа,
тревожиш се прекалено много.
В ръцете ти тежат
разнообразни благосъстояния.
За бедността
за какво се тревожиш?
Ти си Йосиф,
прелестен и мощен,
хладнокръвен в своята религия,
всички в Египет се опияниха
поради теб.
За тези, които са слепи за хубостта ти
и глухи за твоите песни
за какво се тревожиш?
О, душа,
тревожиш се прекалено много.
Видя мощните си страни.
Видя хубостта си.
Видя златните си криле.
За всичко по-незначително
за какво се тревожиш?
Ти си в действителност
душата на душата, на душата.
Ти си сигурността,
подслонът за духа на възлюбените.
О, султанът на султаните,
за всеки различен цар
за какво се тревожиш?
Бъди безмълвна като риба
и влез в това прелестно море.
Сега си в дълбоки води,
за изгарящия пламък на живота
за какво се тревожиш?
Превод от британски: Мария Попова
Изображения: Mevlana Celaleddin RUMI, 1207-73
